Решение № 19 от 14.02.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. В., 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Й. М.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20221300500226 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Производството по делото е образувано по две въззивни жалби.

Въззивна жалба с вх.№1353/19.05.2022г. на РС-Б. от В. К. Т. с ЕГН ********** чрез адв.-пълномощник И. В. от АК-В. и заявен съдебен адрес: гр.Б. обл.В. е против Решение № 37/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 93/2021 г. по описа на Районен съд-Белоградчик в частта в която РС-Б. е отхвърлил предявени от В. К. Т. с ЕГН ********** против В. Т. Н. от с. Б., общ. Б., с ЕГН **********, положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че е изключителен собственик на: УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м., в кв.

13 по регулационния план на с.Б., общ. Б. - празен, незастроен, с административен адрес - с. Б., общ. Б., при граници /съседи/: улица, УПИ Х 342 на С. Г., улица, УПИ УШ - 291 на „Б. А. Г.“ ООД и УПИ VII - 291 на „Б.

А. Г.“ ООД.

С молба вх.№2060/29.07.2022г. на РС-Б. адв.И. В. - процесуален 1 представител на жалбоподателя В. Т. е оттеглила изцяло предявената въззивна жалба против Решение № 37/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 93/2021 г. по описа на Районен съд-Б..

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 28.09.2022г. по настоящото вгрд. № 226/2022 г. по описа на ОС-В. съдът на основание чл.264 от ГПК е допуснал оттегляне на предявената въззивна жалба от жалбоподателя В. Т. и е прекратил въззивното производство по делото в тази част. Определението, като необжалвано, е влязло в законна сила на 06.10.2022г., на която дата е влязло в законна сила и Решение № 37/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 93/2021 г. по описа на Районен съд-Б. в обжалваната част.

Предвид изложеното, настоящата инстанция не дължи произнасяне по въззивната жалба на В. К. Т..

С въззивна жалба вх.№1586/14.06.2022г. на РС-Б. от В. Т. Н. с ЕГН ********** и адрес: с. Б. общ. Б. чрез адв.-пълномощник И. Д. от АК – В. и заявен служебен адрес: гр. В. се обжалва Решение № 37/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 93/2021 г. по описа на Районен съд-Б. в частта, в която РС-Б. е отхвърлил предявения от жалбоподателката насрещен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК против В. К. Т. от с. Б., общ. Б. с ЕГН **********, че е собственик на :

УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ.

Б.- празен, незастроен, с административен адрес - с. Б. общ. Б. при граници /съседи/: улица, УПИ Х - 342 на С. Г., улица, УПИ VIII - 291 на „Б. А. Г.“ ООД и УПИ VII - 291 на „Б. А. Г. ООД.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Излага се, че по предявения насрещен иск с правно основание установяване правото им на собственост по давност, РС-Б. неправилно и необосновано е приложил нормата на чл.159, ал.2 от ГПК, като е отхвърлил искането им и не допуснал до разпит трима от поисканите свидетели при режим на довеждане - за установяване на наведените от тях възражения и твърдения. РС-Б. бил допуснал и по делото бил разпитан само един свидетел.

Поддържа се, че поради недопускането на повече свидетели, 2 първоинстанционният съд е постановил необоснован съдебен акт, при неизяснена фактическа обстановка, с което било нарушено правото на защита и възможността да докаже наведените твърдения.

Излага се, че БРС неправилно възприел изложените от нея фактите и обстоятелствата, наведени в отговор на исковата молба и по предявения насрещен иск. Била посочила, че процесния имот бил придобит от родителите на В., а след тяхната смърт тя е придобива имота по наследство.

Излага се още, че при условие на евентуалност било заявено основание за придобиване на имота по давност от нея с начало на давностния срок 1997, когато започнала да упражнява фактическа власт върху имота.

Счита се, че с доклада по делото РС-Б. е дал неправилна правна квалификация на правата на ищеца по насрещния иск - иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установител иск - че е собственик на основание давностно владение и наследство на процесния имот, като е възложил в тежест на ищеца по насрещния иск да докаже, че е владяла процесния имот от 1997 г. Посочва се, че съдът не е обследвал и обсъдил заявените основания, а приел, че страната не е доказала фактическия състав на придобивна давност. Съдът не бил изложил мотиви относно заявените претенции в условията на евентуалност.

Излага се, че първоинстанционният съд не бил обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност: През1997 г. декларирала имота и от тогава заплащала данъци, представила нотариален акт, с който се легитимира като собственик на жилищен имот, съседен на спорния. Налична информация върху скица, която удостоверява информация от разписен лист, че имота е записан на наследници на Т. А. Н. Заключението на вещото лице, относно регулационния статут на имота, идентичността на имота по сега действащия план и предходен регулационен план. Представения по делото Протокол по НОХД № 21/2021 г. от който се установявали противоположни на твърдените от В. Т.. Посочените писмени доказателства били индиция за правото на собственост на В. Н..

Излага се, че съдът направил неправилен извод от показанията на свидетеля Ц. Й. като приел, че от същите се установявало спорадично ползване на имота, но не и „владение“ годно да я направи изключителен собственик на спорния имот съгласно чл.79, ал. 1 ЗС.

3

Поддържа се, че по делото е доказала фактическия състав на придобивна давност по отношение на родителите си, като владението е осъществявано явно, спокойно, непрекъснато, манифестирано по явен и траен начин, а след тяхната смърт придобила имота по наследство и продължила да го владее.

Излага се, че на 10.06.2022 г. се запознала с материалите по прокурорска преписка № 934/2022 г. по описа на Районна прокуратура – В. съдържаща преписка № 2423М-174/2022 г. на РУ – Б., което било ново доказателство. В преписката се съдържали сведения снети от В. Т.. Същият направил признание, че не е владял спорния имот, като заявил, че никога не е стопанисвал, владял или косил спорното място. Същият твърдял, че не е собственик на спорното място, не е подписвал исковата молба и заявеното в исковата молба не било вярно, а имота е собственост на В. Н., т.е неин.

Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение, в обжалваната част и да се уважи предявения насрещен иск и присъждане на разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба е инкорпориран отговор на възивната жалба на В.

К. Т., като излага доводи в насока неоснователност на жалбата и иска от съда да потвърди решение № 37/29.04.2022 г. на РС - Б. постановено по гр. дело №93/2021 г. в частта, в която е отхвърля предявеният от В. Т. против нея положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че е изключителен собственик на спорния имот. Поради оттегляне на въззивната жалба от жалбоподателя В. Т. и прекратяване на производството в тази част, то настоящата инстанция не следва да се произнася по тези възражения, тъй като решението на РС-Б. е влязло в законна сила в тази част.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна В. К. Т. от с.Б., общ.

Б.

Пред въззивната инстанция са допуснати и събран писмени и гласни доказателства.

В хода на въззивното производство въззивникът и ищец по насрещния иск

В. Т. Н. е починала - на 29.08.2022г., видно от приложеното удостоверение за наследници №6097-1/10.10.2022г. на Община Б. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.09.2021 г. по 4 настоящото дело, в.гр.д.№226/2022г. на ОС-В., съдът е конституирал като жалбоподател по делото Т. А. Н. с ЕГН:********** в качеството на наследник на починалата В. Т. Н..

С молба Т. Н. /л.56/ е заявила, че поддържа въззивната жалба извършените процесуални действия по делото. и

Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. К. Т. от с.

Б. общ. Б. против

В. Т. Н. с ЕГН ********** от с.Б. общ.Б. с положителен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК с искане съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е изключителен собственик на основание давностно владение на имот : УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б. общ. Б. - празен, незастроен, с административен адрес - с. Б., общ. Б., при граници /съседи/: улица, УПИ Х - 342 на С. Г. улица, УПИ УШ - 291 на „Б. А.

Г.“ ООД и УПИ VII - 291 на „Б. А. Г. ООД.

Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са: ищеца е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение, като обработвал, владял и стопанисвал имота като свой в продължение на 17 години, считано от 2003 г. и до предявяване на иска.

Посочил, че през 2017 г. отдал имота под наем на „Б. А. Г.“ ООД. Ангажирал е писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Т. Н. с който оспорва иска. Навежда твърдения, че ищеца не е владял процесния имот - УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б. общ. Б. - празен, незастроен, че не е установявал фактическа власт върху имота, не го е стопанисвал и не е демонстрирал собственически права върху имота.

Своевременно с отговора на исковата молба, от ответника В. Т. Н. е предявен и насрещен иск против ищеца по първоначалния иск – В. К. Т.. По 5 насрещния иск ищецът Н. твърди, че е собственик на спорния имот. По предходния план на с. Б. имота представлява ПИ 47 и бил записан по разписен лист на наследниците на Т. А. Н. който през 1944 г. заедно със съпругата си Л.

В. построили жилищна сграда, а останалата част от имота, в който сега попада и процесния, владели като помощно стопанство - плодова и зеленчукова градина. След смъртта на родителите , ответницата от 1997 г. упражнява фактическа власт върху процесния имот, като го ползва за засаждане на зеленчуци, а част от имота е засят с люцерна. Владението ѝ било явно и непрекъснато от 1997 г., до преди 2 години, когато имота бил заграден от наемателя „Б. А. Г.“ ООД. Ответницата е заплащала данъци за имота и демонстрирала владение върху същия повече от 10 години.

В условията на евентуалност, ищцата по насрещния иск, основава претенцията си на основание давностно владение, упражнявано от самата нея - че самия той е владеел имота в продължение на повече от 10 години, осъществено след смъртта на родителите му. Представила е писмени доказателства и е направил доказателствени искания за разпит на четирима свидетели, за установяване на наведените възражения и твърдения.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника по насрещния иск – В. Т..

РС-Б.в открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2021г. е изготвил доклад по делото, на основание и съгласно чл.146 от ГПК и е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по делото по предявения първоначален иск и по насрещния такъв. По предявения насрещен иск първоинстанционния съд е дал правна квалификация на правата на ищеца по насрещния иск - иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск - че е собственик на основание давностно владение и наследство от недвижим имот - УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б.- празен, незастроен.

Указал е, че доказателствената тежест е на ищцата по насрещния иск, като е указал подлежащите на доказване факти – че е владяла процесния имот от 1997 г. до преди две години, в това число - че е упражнявал фактическа власт върху имота и че е манифестирала намерението си, че владее имота за себе си; че е наследница на Т А. Н. /Н./ и Л. В. Н. както и с оглед заявената претенцията в условията на евентуалност - че е собственик на имота на 6 основание давностно владение, в това число : че е владяла имота повече от 10 години, без някой да ѝ оспорва това владение.