Решение № 198 от 16.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Смолян, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500206 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 27/10.03.2025г., постановено по гр.д.№ 217/2024г. по описа на Районен съд-Златоград е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, по отношение на Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, представлявана от Министъра на земеделието и храните – Г. Т., че В. Р. Д., ЕГН ********** и К. А.

Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: обл. С., общ. З., гр. З., бул. ,,Б.‘‘ № *, ет. *, ап. * са собственици, по силата на давностно владение над 40 години на поземлен имот с идентификатор ******* в землището на общ. Н., местност ,,К.‘‘, вид територия – Земеделска, категория 8, НТП – Нива, с площ 6 046 кв.м., стар номер *******, при граници и съседи: имоти с идентификатори *******; *******; *******; *******; *******; *******, като приложената по делото скица на вещото лице Д. К. С. (л. 98), приподписана от съдия-докладчик се счита неразделна част от решение. Осъдена е Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните да заплати на В. Р. Д. и К. А. Д. направените разноски по делото в размер на 1430 лева.

Решението е обжалвано с въззивна жалба с вх.№ 904/27.03.2025г. от Държавата чрез Министъра на земеделието и храните, представляван от главен юрисконсулт Е. В. в ОД „Земеделие“-С. с оплаквания за недопустимост. Излагат се доводи, че процесният имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Н., с площ 6046 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива е възстановен по т.47с Решение № 1878/06.04.1999 г., издадено от Общинска служба по земеделие и гори гр. Н. на Държавен поземлен фонд – МЗГ.

След дадени указания от съда от ответника, чрез процесуалния му представител в съдебно заседание на 11.02.2025г. е заявено, че оригинала на решението липсва, 1 както и преписката по издаването на решението. Предвид липсата на посочените доказателства е поискано от ответника на основание чл. 165 от ГПК да бъдат допуснати двама свидетели в режим на довеждане за установяване верността на спорното решение, но съда е оставил без уважение направеното искане. От направена справка в ОбСЗ - Н., е установено, че е налично Решение № 1878/06.04.1999 г. за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Н., същото е съставено на основание 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като по т. 47 от цитираното решение е възстановено правото на собственост на Държавен поземлен фонд - МЗГ в съществуващи (възстановими) стари реални граници, нива от 6,045 дка, осма категория, местност „К.“, имот със стар № ******* по картата на възстановената собственост. Посочено е, че липсва решението в оригинал и цялата преписка, послужила за издаването му, поради смяна на служители, при които не е извършено приемане предаване на документацията, също така и смяна на офиса, което е свързано и с преместването на архива. Същото е налично в електронна база данни, която е софтуерен продукт, постановяващ решения на общинските служби по земеделие. Проверката е извършена в специализирания софтуер на информационна система „FERMA“, обслужваща общинските служби по земеделие при събиране и поддържане на данни за поземлените имоти и тяхното ползване, както и за създаване и поддържане на специализирани карти и регистри на земеделски земи. В тази връзка е предоставено на съда ведно с отговора на исковата молба, Решение № 1878/06.04.1999 г., което е заверено от длъжностно лице, въз основа посочената база данни. В община Н. няма възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне, всички имоти са възстановени в съществуващи или възстановими стари граници.Според принципът на възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, регламентиран в чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В този смисъл субекти на възстановяване правото на собственост са лицата, чиято собственост са били земеделските земи, притежавани към момента на включването им в стопанствата, а обекти са земеделските земи - собственост на тези лица към момента на тяхното коопериране. Следователно, собствеността трябва да се възстанови на собственика на имота към момента на неговото коопериране по реда Закона за трудовата поземлена собственост (обн., ДВ, бр. 81 от 1946 г., отм., бр. 98 от 1997 г.), а когато собственикът е починал имота се възстановява на неговите наследници. В тази връзка ищците В. Р. Д. и К. А. Д. не представят документ, с който да се легитимират като собственици на процесния имот.

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост върху имот или друга вещ, чрез непрекъснатото и необезпокояваното й владение за определен период от време. Същият се прилага във всички случаи, освен когато съществува изрична забрана. Подобна забрана е въведена с разпоредбата на чл. 86 от ЗС според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Такива, съгласно чл. 2 от ЗС (в същата редакция), са имотите на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации. С изменението на чл. 86 от ЗС ,обн.ДВ, бр. 31 от 1990 г., се приема , че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, а с изменението,обн. ДВ, бр. 33 от 1996 г. става възможно придобиването по давност на вещи - държавна собственост, с изключение единствено вещите, които са публична държавна собственост. За имотите, които са държавна собственост, давност не е могла да тече на основание разпоредба на чл. 86 от ЗС в редакцията й до 01.06.1996 г., когато влиза в сила ЗИД на ЗС,обн.ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г.), с който се въвежда забрана за придобиване по 2 давност единствено за имоти, които са публична държавна собственост.Давностният срок за придобиване на имоти - държавна частна собственост спира да тече с влизане в сила на разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 46 от 2006 г.). Мораториумът върху придобиването по давност на недвижими имоти частна държавна собственост е удължаван през годините, като с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд на Република България (обн., ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г.) по конституционно дело № 16 от 2021 г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). В Решението изрично е посочено, че с обявяване на разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект, като последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане в сила на Решението.От изложеното следва ,че забрана за придобиване по давност на имоти - частна държавна собственост действа до 01.06.1996 г. и от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. включително. Предвид забраната на чл. 24, ал. 7, изречение първо от ЗСПЗЗ за придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд, те не могат да се придобиват по давност.

Изземването им от лицата, които ги държат или владеят без правно основание или ги ползват не по предназначение, се извършва при условията и по реда на чл. 34 от същия закон, независимо от начина, по който държавата ги е придобила, което отрича възможността за придобиване по давност на земеделски земи от държавния поземлен фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изречение второ от ППЗСПЗЗ държавният поземлен фонд обхваща земеделските земи - държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. На основание разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие, като съгласно, ал. 2 в случаите по ал. 1 общинската служба по земеделие взема решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 от ППЗСПЗЗ. В чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ законодателят е използвал терминът „запазва“ собствеността на Държавата, поради което и решенията по чл. 45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, по който ред е постановено и Решение № 1878/06.04.1999 г. на ОСЗГ Н., нямат правопораждащ ефект, а има за цел единствено да конкретизира и индивидуализира имотите, които според чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ са останали държавна собственост. В този смисъл дали е имало преписка е без значение и не се отразява на валидността на решението № 1878/06.04.1999 г. на ПК Н., тъй като в хипотезата на чл.45, ал.2 ППЗСПЗЗ административният орган по поземлената собственост действа служебно. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата давност по отношение на имоти, собствеността върху която се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита, като процедурата завършва с решение на органите по поземлена собственост. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В отговора на въззивната жалба се оспорва същата като неоснователна като се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Районният съд е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. Твърди се, че изложените доводи в жалбата не намират опора в закона и събраните по делото доказателства. По делото чрез разпит на свидетели се установи при условията на пълно и главно доказване че ищците са владели явно и необезпокоявано от никого в период повече от 10 г. процесния имот, като свой и с активни действия са го облагородили. През 80-те години на миналия век в имота са построили жилищна сграда в която живеят, като същата е захранена с ток и вода.Установява се, че ответника 3 в нито един момент не е владял или ползвал процесния имоти. Според показанията на св.Х. спорният имот се намира в местността „П." в землището на с. Е.,общ. Н. и по точно в горната част на землището. Имота е с площ около 6 декара. В периода 1978-1980г. е започнало строителство на жилищна сграда от В. Д.. Сградата е масивна, двуетажна с таванско помещение. Имотът първоначално е бил ливада, която е разорана и сега се ползва за градина. В. и К. са съпрузи и владеят имота от 1978г. ,като освен тях не е виждал други хора да владеят имота. Не е чул К. и В. да се оплакват за някакви възникнали спорове. Сочи, че са закупили имота от К., които също живеят в Н. и имат имот в тази местност под пътя, като най-вероятно пътят е разделил целия имот. Имотът граничи на юг и с пътя, и с имот на В. Д., в източната част граничи с имот на свидетеля. В тази построена къща са отгледали децата си. Св. Л. също установява, че спорният имот се намира в м. „П." и е на пътя гр. Н. - с. Е., землището на общ. Н.. Площта му е около 6 декара.Спомените му са от около 40години, тъй като постоянно минава по този път и постоянно вижда К. и В. да работят имота. Построили са двуетажна, масивна сграда-вила, а имат и градина, гледат животни и в момента, а има и водоем. Не е виждал да влизат служители на Министерство на земеделието, Областната служба или ПК -Н. в имота, нито е чувал да има спорове. И други хора от селото не му е известно да имат претенции към имота. Съседни имоти имат Б. Х. и В. Д., от долната страна е общински път. Двете деца В. и В. са отгледани във вилата. Чувал е , че местността се казва и „К.". От СТЕ се установява, че процесният имот не е внасян в ТКЗС, АПК или сродни на тях образования. Застроен е с жилищна сграда и второстепенни селскостопански постройки. От разпита на вещото лице се установява, че земите,които не са посочени от никой собственик за възстановяване са записвани като общински по чл. 19 от ЗСПЗЗ, за да могат след това хората да си ги изискат от общината. Вещото лице твърди, че като геодезист е участвало по възстановяване на земеделските земи и наред с частните собственици представителите на държавата и общината са посочвали кои са земите, които са били собственост на държавата и общината преди образуване на ТКЗС, АПК, ДЗС. Сочи, че няма вероятност този имот преди образуване на ТКЗС, ДЗС, АПК да е бил държавна или общинска собственост, защото за да бъде държавна собственост е трябвало да бъде високопланинско пасище по тогавашните нормативни изисквания. Другия вариант е при изселническа вълна, по така нареченото царско време, държавата на изселили се хора да е иззела земята, но пак е трябвало да се съставят документи. Така иззетите земи са раздавани за ползване на други граждани на държавата, които държавата е населила там. В жалбата се твърди, че ответникът при условията на пълно и главно доказване не установява своите правоизключващи твърдения.