Решение № 559 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Бойчева при участието на секретаря Ц. В. Пецева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20211100901505 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 82 и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “Г.И.” ООД, ЕИК ******* , твърди, че на 25.01.2017 г. след проведена обществена поръчка е сключен между него и “СОФИЙСКА ВОДА” АД договор № 7231 за извършване на аварийна поддръжка, строително-ремонтни и строително-монтажни работи на около 30% от водопроводната мрежа на територията на Столична община (Основния договор). Твърди, че с оглед на това на 27.01.2017 г. между “Г.И.” ЕООД, като възложител, и ответника “Г.К.” АД, ЕИК *******, като изпълнител, е сключен договор за възлагане на строително-монтажни работи с рег. № 2017 III-В-9/27.01.2017 г. Твърди, че съгласно договора ищцовото дружество се задължава да възлага само и единствено на изпълнителя (ексклузивитет) всички СМР за възстановяване на пътни настилки по основния договор след отстраняване на аварии на територията на Столична община, а изпълнителят се задължава да изпълни всички възлагания за възстановяване на пътни настилки. Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок всички задължения като възложител по договора и в периода 01.09.2018 г. – 15.10.2018 г. е изпращал по електронна поща възлагателни писма на ответника за извършване на СМР.

Твърди, че в чл. 22 от договора са предвидени неустойки за неизпълнение или неточно изпълнение на СМР.

Ищецът твърди, че по фактура № 3000000675/29.10.2018 г. ответникът му дължи сумата от 8 196,26 лева с ДДС, представляваща сбора от неустойки за забавено или некачествено възстановени настилки през септември 2018 г., както следва:

1

- неустойка за забава при изпълнението на СМР по чл. 22 от процесния договор вр. с чл. 5.2.2.1. от раздел В на основния договор в общ размер на 1 005,99 лева, от които 715,33 лева – неустойка за пет дни забава по възлагане № 947151 със срок за извършване на СМР до 11.09.2018 г., и 290,66 лева – неустойка за пет дни забава по възлагане № 947444 със срок за извършване на СМР до 17.09.2018 г.;

- неустойка за забава във връзка с отстраняване на забележки вследствие на лошо изпълнение по чл. 22 от процесния договор вр. с т. 12 от Приложение 7 от основния договор вр. с чл. 5.2.2.1. от раздел В на основния договор, а именно: 362,11 лева – по възлагане № 947550 (за повече от два месеца забава), 342,62 лева – по възлагане № 945282 (за повече от пет дни забава) и 3 451,45 лева – по възлагане № 946158 (за повече от пет дни забава);

- неустойка за пълно неизпълнение по чл. 22 от процесния договор вр. с чл. 5.2.2.1. от раздел В на основния договор, а именно: 368,83 лева – по възлагане № 947033, 339,71 лева – по възлагане № 945727, 245,56 лева – по възлагане № 943471, 218,39 лева – по възлагане № 943514 и 245,56 лева – по възлагане № 943484;

- неустойка за некоректно отчитане по чл. 22 и чл. 1, ал. 4 от процесния договор вр. с чл. 5.7. от раздел В на основния договор в общ размер на 250 лева (или от по 50 лева за всеки отделен случай) по възлагания №№ 947033, 945727, 943471, 943514 и 943484;

- неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 9, ал. 4 за отчетност вр. с чл. 5.5.2. от раздел В на основния договор за неспазване на сроковете за внасяне на протоколи – по възлагане № 946158 в размер на 20% от стойността на СМР.

Твърди, че по фактура № 3000000676/29.10.2018 г. ответникът му дължи сумата от 95 318,41 лева с ДДС, представляваща сбора от неустойки за възложени и отказани настилки за изпълнение с изтекъл приоритет през септември 2018 г., както следва:

- неустойка за забава по възлагания №№ 945282, 947033, 945727 и 946662, установени от основния възложител “СОФИЙСКА ВОДА” АД с писмо от 27.09.2018 г. и с писмо от 08.10.2021 г., които са възложени от “СОФИЙСКА ВОДА” АД на трето лице за сметка на ищеца;

- неустойка за неизпълнение по възлагания №№ 946400, 948399, 948692, 948823, 947370, 947468, 947551, 947569, 947583, 947699, 947996,

948091, 948213, 948223, 948290, 948433, 948475, 948556, 948557, 949452,

946972, 948354, 948356, 948915, 948974, 949509, 947077, 947424, 947578,

947694, 947825, 947870, 947943, 948072, 948084, 948342, 948347, 948845,

949295, 949370, 946910, 946291, 947625, 948079, 943490, 948564, 948913,

943473, 943485, 947506, 947703, 947729, 947778, по които твърди да е налице виновен отказ на ответника от изпълнение, като неустойката е дължима на основание чл. 22 от процесния договор вр. с чл. 3.2. и чл. 5.2.2.1. от раздел В на основния договор. Твърди, че по същите ответникът на основание чл. 3.2. от раздел В от основния договор дължи цялата стойност на изпълненото от третото лице – в случая по фактура № 1000000373/21.11.2018 г., издадена от “Ф.” ЕАД на ищеца, и по фактура № 288011245/24.06.2019 г., издадена от “СОФИЙСКА ВОДА” АД.

Ищецът твърди, че по фактура № 3000000677/29.10.2018 г. ответникът му дължи сумата от 127 703,16 лева с ДДС, представляваща сбора от 2 неустойки за неизпълнение по възлагателни писма от м. октомври 2018 г., както следва:

- неустойка за неизпълнение по възлагания №№ 946293, 948253, 950021, 949440, 950213, 949885, 950584, 950677, 950830, 950130, 950432,

950090, 951313, 951474, 948889, 949883, 949881, 949817, 950291, 949260,

949944, 950013, 948620, 949462, 949460, 949818, 950106, 950293, 949410,

950567, 950815, 949837, 949991, 951171, 951189, 950450, 951001, 950313,

949244, 947627, 950264, 949245, 949276, 950635, 950625, 949608, 947139,

950412, 950455, 950224, 948358, 949694, 949889, 948554, 949102, 949236,

950114, 950330, 950385, 950017, 949779, 949810, 950427, 950177, 948676,

950822, 950872, 949237, 951104, 950217, 951111, 950458, 950785, 950735,

949614, 949526, 950058, 950316, 951376, 951429, 948830, 948346, 948988,

948987, 950388, 950131, 950807 и 951356, по които твърди да е налице виновен отказ на ответника от изпълнение, като неустойката е дължима на основание чл. 22 от процесния договор вр. с чл. 3.2. и чл. 5.2.2.1. от раздел В на основния договор. Твърди, че по отношение на тези възлагания ответникът на основание чл. 3.2. от раздел В от основния договор дължи цялата стойност на изпълненото от третото лице – в случая по фактура № 1000000373/21.11.2018 г., издадена от “Ф.” ЕАД, и по фактура № 217/22.10.2018 г., издадена от “Нови технологии на България” АД.

Ищецът твърди, че на 30.10.2018 г. по електронна поща е изпратил на ответника трите фактури, обективиращи процесните вземания за неустойки, ведно с приложенията, но същите не са платени от ответника и до датата на подаване на исковата молба. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на паричното си задължение, считано от 30.10.2018 г.

Твърди, че поради забавата на ответника за заплащане на дължимите неустойки, ответникът му дължи и законната лихва върху същите за периода от 30.10.2018 г. до 26.07.2021 г., която възлиза на 64 296,55 лева.

По предявените при условията на евентуалност искове, ако бъдат отхвърлени главните искове, ищецът твърди, че ответникът му дължи обезщетение за неизпълнение на задълженията по процесния договор в общ размер на 231 217,83 лева. Твърди, че поради неизпълнението на задълженията на ответника през м. 09.2018 г. и м. 10.2018 г. за ищеца са възникнали вреди. Ищецът твърди, че е заплатил неустойки в полза на “СОФИЙСКА ВОДА” АД, както и е бил принуден да ангажира трети лица – изпълнители, на които да заплаща възнаграждение, за да изпълнят работите – предмет на процесния договор с ответника. Твърди, че вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника, който е бил задължен по договора с предмет: възстановяване на пътни настилки след отстраняване на аварии на територията на Столична община. Твърди, че вредите са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението на ответника, тъй като ответникът е запознат с условията на основния договор и възможните неустойки, които ищецът дължи при неизпълнение, както и от препращащите клаузи на процесния договор към основния такъв. Твърди, че ответникът отговоря за преките и непосредствени вреди. Твърди, че недобросъвестността на ответника се изразява в категоричния и немотивиран отказ на ответника да изпълни по-голямата част от процесните възлагания.

Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 231 217,83 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по чл.

22 от договор за възлагане на строително-монтажни работи с рег. № 2017 III3 В-9/27.01.2017 г., сключен на 27.01.2017 г. между “Г.И.” ЕООД, като възложител, и “Г.К.” АД, като изпълнител, по възлагания в периода 01.09.2018 г. – 15.10.2018 г., по фактури №№ 3000000675/29.10.2018 г., 3000000676/29.10.2018 г. и 3000000677/29.10.2018 г., издадени от ищеца на ответника, и сумата в размер на 64 296,55 лева, представляваща законна лихва за забава върху общата сума от 231 217,83 лева за периода от 30.10.2018 г. до 26.07.2021 г., и законната лихва върху сумата от 231 217,83 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (26.07.2021 г.) до окончателното й плащане, както и при условията на евентуалност, ако не бъдат уважени главните искове, да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 231 217,83 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на възлагания за периода 01.09.2018 г. – 15.10.2018 г. по сключения между страните на 27.01.2017 г. договор за възлагане на строително-монтажни работи, и законната лихва върху сумата от 231 217,83 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (26.07.2021 г.) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира разноски, направени в настоящото производство и в обезпечителното производство.

Ответникът “Г.К.” АД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор от 27.01.2017 г. между страните. Сочи, че между страните е уговорен специален ред за възлагане на СМР. Сочи, че възлагателното писмо трябва да бъде изпратено на изпълнителя най-малко три дни преди започване на СМР по съответното възлагане, а изпълнителят е длъжен да потвърди възможността за изпълнение в срок от един ден, съгласно пар. 2, т.

1 от процесния договор. Сочи, че изпълнение на СМР се извършва по приетите от изпълнителя възлагания; от изпълнителя се изпращат ежедневни отчети; от изпълнителя се изпраща справка за изпълнението СМР до трето число на месеца за изпълнените работи през предходния месец, изготвя се Акт образец 19 и се издава фактура; заплащането от възложителя на фактурираните задължения е в срок от 45 дни от приемането на фактурата.

Сочи, че по възлаганията екзекутив не е бил представян от ищеца на ответника, а съгласно пар. 2, т. 2 от процесния договор при непредставяне на екзекутив срокът за изпълнение на възложените СМР започва да тече от датата, на която е представен екзекутивът. Сочи, че поради това ответникът не отговаря за каквато и да било забава по договора.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че основният договор и клаузите на същия се прилагат пряко в отношенията между ищеца и ответника. Сочи, че съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили и не може да се приеме, че специфичните условия по раздел В на основния договор са част от съдържанието на процесния договор между страните. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 4 от процесния договор, неразделна част от него са всички процедури и правила съгласно техническо задание, общи и специфични условия на основния договор, както и изрично посочените приложения, които “Г.К.” АД следва да съобрази в хода на изпълнението на СМР. Сочи, че в чл. 23, ал. 1 от процесния договор изрично се препраща, че при неизпълнение на задълженията за БЗР изпълнителят дължи неустойка съгласно разпоредбите на т. 5.3. от специфичните условия на договор № 7231/25.01.2017 г. между възложителя и “СОФИЙСКА ВОДА” АД. Сочи, че това е единственото препращане към неустоечна клауза на основния договор, поради което не 4 може да се приемат твърденията на ищеца, че чл. 1, ал. 4 от процесния договор препраща към неустоечните клаузи по основния договор.