Решение № 12878 от 29.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12878 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110164035 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД.

Ищецът „..........“ ЕООД твърди, че потребител на мобилни съобщителни електронни услуги, съгласно Договор № 503554975 с Приложение №1 от 03.12.2021 г., при мобилен оператор-ответника „.............“ ЕАД, за 2161 услуги (телефонни номера, телевизия, интернетпакети). Заявява, че ответника е издал Фактура № 442082286/04.01.2022 г. за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси(МАТ) за мобилни услуги № 0886013333 за сумата 11.49 лева без ДДС; за мобилни услуги № 0886023333 за сумата 11.49 лева без ДДС и за мобилни услуги № 0889508943 за сумата 11.49 лева без ДДС.

Поддържа, че след направена справка се е установило, че е платило повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети от мобилни услуги общо в размер на 1.83 лева без ДДС. Претендира сумата от 2.19 лева с ДДС, представляваща платена/получена без основание, както и разноските.

Ответникът „.............“ ЕАД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че освен заявеното от ищеца, между страните е подписано и Приложение № 2/03.12.2021 г., което посочва тарифния план за мобилни услуги № 0886013333; *** и ***. Твърди, че в процесната Фактура № 442082286 е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, както и сумите в нея са начислени правилно, като е съобразено предоговарянето на тарифния план. Поддържа, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на договора и тези услуги са ползвани от лица, които не са служители на ищеца или не са свързани по никакъв начин с него. Претендира разноски.

1

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) сумата, чието възстановяване се иска, да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е извършено без правно основание.

Съобразно правилата, предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил реално на ответника сумата, чието връщане претендира, а ответника следва да установи, че е налице годно (валидно) правно основание за получаване, респ. за задържане на претендираната сума.

В тази връзка настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните намира, че са налице следните правнорелевантни обстоятелства, а именно: 1) наличие на договорни отношения между „..........“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „..........“ ЕООД в качеството му на клиент относно електронносъобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги; 2) че във връзка с предоставените с договора мобилни електронни съобщителни услуги ответното дружество е издало Фактура № 442082286/04.01.2022 г. за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси(МАТ) за мобилни услуги №0886013333 за сумата 11.49 лева без ДДС; за мобилни услуги № 0886023333 за сумата 11.49 лева без ДДС и за мобилни услуги № 0889508943 за сумата 11.49 лева без ДДС; 3) че сумата по процесната фактура, част от която е исковата сума, е платена; 4) че по процесната фактура ответникът е издал Кредитно известие № 652959337/04.01.2022 г. за сумата 1.83 лева без ДДС ; 5) че по предходно издадена Фактура № 442082286/04.01.2022 г., са били начислени суми за месечни абонаментни такси с период на потребление на услугите от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г.

По своята правна същност Кредитното известие е първичен счетоводен документ, основание за издаването, на който възниква в случаите при разваляне на договор за доставка или извършена доставка, за която търговецът вече е издал данъчна фактура, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, за да се направи търговска отстъпка или да се обезщети купувача при получени некачествени стоки, за които е също е била издадена вече фактура.

Макар и да съдържа всички реквизити на фактурата, кредитното известие се отличава от нея по това, че в него задължително следва да се посочи номера на търговската фактура, чиято данъчна основа то намалява и основанието за издаването му. Или тези характеристики на първичния счетоводен документ, сочат че негов задължителен реквизит е вписването на фактурата, по която се извършва намаляване на данъчната основа и основанието на дълга (в този смисъл Решение № 87/24.07.2015 г. по търговско дело № 1171/2014 г., на I ТО при ВКС).

В конкретния случай, съдът намира, че с издаването на Кредитно известие №

652959337/04.01.2022 г. ответникът е признал неизгодния за себе си факт, че е начислил без основание такси по Фактура № 442082286/04.01.2022 г. в размер на общо 1.83 лева, без включен ДДС.

Същевременно, в хода на настоящото производство от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че е налице основание за задържане на 2 получената в повече сума, поради което същата подлежи на възстановяване на ищеца в частично претендирания от него размер от 1.83 лева без ДДС, или от 2.19 лева с ДДС, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на „..........“ ЕООД към ответника. Съобразно разпоредбата на чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая се касае за изпълнение на парично задължение, което по своя характер не представлява престация с оглед личността и затова може да бъде изпълнено от всеки. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението, за връщане на платената сума. Ето защо, дори и задължението да е фактически погасено чрез плащане от трето лице, което твърдение остана недоказано по делото, обедняването е настъпило в тежест на „..........“ ЕООД, тъй като е погасено парично задължение на ищцовото дружество и последното дължи да върне сумата на фактическия платец, съобразно вътрешните им отношения (аргумент от чл. 74 ЗЗД). По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, изпълнението на чуждо задължение, което не е поради грешка, а е целено, не дава права на платилия срещу кредитора по правилата на неоснователното обогатяване, а евентуално срещу длъжника поради погасителното действие на плащането (чл. 73 ЗЗД), т.е. в случая фактическият платец на сумата не би могъл да иска от кредитора връщане на платеното без основание за погасяване на чуждо задължение, а титулярът на това задължение е единствено легитимиран по правилата на неоснователното обогатяване.

На следващо място, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че е била дължима пълната сума по фактурата, тъй като са били налице промени в тарифния план.

Както беше посочено по – горе, мобилният оператор е издал кредитно известие за сумата, предмет на настоящето дело, което не е спорно, и което се издава при намаление на данъчната основа (аргумент от чл. 115, ал. 1 ЗДДС). Отделно от това, ответното дружество е носител на доказателствената тежест да установи валидно правно основание за получаване, респ. задържане на процесната сума, т.е. че същата е била начислена съобразно договореното между страните, включително и твърдените промени в тарифния план. В тази връзка не са ангажирани доказателства, а представеното Приложение № 1 не е достатъчно да обоснове този извод, при наличието изрично оспорване от страна на ищеца, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за цялостния размер от 1.12 евро (равностойността на 2.19 лева, с включен ДДС). Последица е и присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба-29.10.2024 г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество дължи на ищеца разноски. Същият претендира и доказва да е сторил разноски в общ размер на 200 лева, от които 50 лева – държавна такса и 150 лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно по следните причини: Настоящото производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, не е извършван разпит на свидетели. Отделно от това ищцовото дружество е инициирало над 400 дела в Софийски 3 районен съд с идентичен предмет, по същата и други фактури, като голяма част от претенциите са с материален интерес под 1.00 лева. Ето защо, за да не бъде допусната злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера на сумата от 100 лева.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 76.69 евро (равностойността на 150 лева).

Така мотивиран, Софийски районен съд, 52 състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА „..........“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, да заплати на „..........“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл. № 22, вх. 2, ап. 8, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 1 . 1 2 евро (равностойността на 2 . 1 9 лева, с включен ДДС), представляваща платени без основание такси за предоставени мобилни услуги, за която има издадена Фактура № 442082286/04.01.2022 г. за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси(МАТ) за мобилни услуги №0886013333 за сумата 11.49 лева без ДДС; за мобилни услуги № 0886023333 за сумата 11.49 лева без ДДС и за мобилни услуги № 0889508943 за сумата 11.49 лева без ДДС и Кредитно известие № 652959337/04.01.2022 г., по Договор № 503554975 с Приложение №1 от 03.12.2021 г. към него, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-291.10.2024 г. до окончателното погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 76.69 евро (равностойността на 150 лева), представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4