Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9134 от 18.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46001/2025
Вид
Решение № 9134
Подписан
18.05.2026
Състав
БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ

Цитирани разпоредби

  • чл. 188 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 16 · Закон за наследството
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 30 · Закон за наследството
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 9134 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. К. като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110146001 по описа за 2025 година

Ищцата Л. К. Е. твърди в исковата си молба срещу П. И. П., че е единствен наследник на баща си К. Е., починал на 2.3.24 г. Неговият баща З. Ц., починал на 22.2.21 г., оставил завещание, с което завещал притежаваната от него ½ идеална част от апартамент № 17 в гр.

София, .........., в полза на ответницата, негова доведена дъщеря. С това накърнил запазената част на синовете си – М. Е. и К. Е., възлизаща на 2/3 за двамата. Като наследник на баща си, ищцата претендира да се намали завещанието до размера необходим за възстановяване на запазената му част в размер на 1/3 от притежаваната от наследодателя ½ част от апартамента или 1/6 от него. Претендира разноски.

Ответницата е депозирала в срок отговор, с който оспорва иска. Твърди, че в случая е налице частно завещателно разпореждане и тъй като не е наследник по закон на З. Ц., е необходимо ищцата да е приела наследството по опис, което не е сторено, поради което не може да упражни правото си на възстановяване на запазена част. В тази връзка счита искът за неоснователен и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 188 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН.

От приложеното по делото удостоверение за наследници на З. Е. Ц. е видно, че той е починал на 22.02.2021 г. и е оставил за законни наследници синовете си М. Е. и К. Е.. К. Е. е починал на 2.3.2024 г., като е наследен от дъщеря си Л. К. Е..

Със саморъчно завещание от 18.12.2020 г. З. Е. Ц. завещал на П. И. П. /доведена дъщеря/, която го гледа и му помага, своята част от апартамента в ............, придобит по време на брака с майка й, за да остане цялото жилище при П. П., която живее там.

Завещанието е обявено с протокол от 16.7.2021 г. на нотариус Татяна Малеева. Вписано е в 1

АВ на 5.8.2021 г.

Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право с имуществен характер, което възниква в момента на откриване на наследството и се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск или възражение по чл. 30 ЗН.

Материлноправно легитимирани лица по претенцията по чл. 30, ал.1 ЗН са наследниците с право на запазена част.

Ищцата е наследник на сина на починалия К. Е., който е наследник с право на запазена част и ищцата упражнява неговото право да иска онази част от имуществото на наследодателя, която накърнява правата му.

По делото се установи, че К. Е. се е разпоредил за след смъртта си с притежаваната от него част от апартамент. Завещателното разпореждане е валидно извършено от наследодателя в предвидената от закона форма и съдържание. Спорен е въпросът относно действието на завещанието. Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл.

16 ЗН. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, са общи (универсални) и придават качеството наследник на лицето, в полза на което са направени. Тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. В случая със завещанието К. Е. се е разпоредил с цялото притежавано от него имущество, т.е. завещанието следва да се квалифицира като универсално. Това е така, защото по делото не се установи наследодателят да е притежавал друго имущество, в който смисъл са становищата на страните и приложената справка от АВ. След като К. Е. се е разпоредил с единственото притежавано от него имущество, то извършеното завещателно разпореждане е равнозначно на универсално такова /така Решение № 55/26.04.2016 г. на ВКС по гр.0.№ 6020/2015 г. на ВКС, Решение № 268/29.09.2012 г. по гр.д.№ 410/2011 г. на ВКС/ и придава качеството на наследник на лицето, в чиято полза е направено.

С така извършеното универсално завещание завещателят е накърнил запазената част на ищцата, която по заместване е встъпила в правата на низходящ на завещателя. Според чл. 29 от ЗН запазената част при две деца е 2/3, т.е. запазената част на ищцата по заместване от баща й е 1/3. Ето защо завещанието подлежи на намаляване, което при универсалните завещания се извършва с дроб, без да се формира наследствена маса. А съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато 2 завещателното му разпореждане е универсално, какъвто е настоящият случай.

Налице са предпоставките за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на К. Е. накърнена с оставеното от него завещателно разпореждане, което следва да се намали с 1/3 идеална част и съответно с толкова запазената част да се възстанови.

Искът по чл. 30, ал.1 ЗН е основателен и следва да се уважи.

Относно разноските: В полза на ищцата, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, следва да се присъдят направените разноски за държавна такса 40.90 евро и адвокатско възнаграждение 613.56 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, по иска на Л. К. Е., ЕГН **********, срещу П.

И. П., ЕГН **********, завещателното разпореждане, извършено от наследодателя З. Е. Ц., ЕГН **********, починал на 22.02.2021 г., със саморъчно завещание от 18.12.2020 г., с 1/3 идеална част, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Л. К. Е. по заместване от баща й К.

З.в Е. от наследството на З. Е. Ц. в размер на 1/3 идеална част.

ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, да заплати на Л. К. Е., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 654.46 евро разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3