Решение № 29 от 22.02.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Сливен, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора В. Д. К. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242200600046 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 136/11.09.2023г. по НОХД № 1035/2023г. Сливенският районен съд признал подсъдимия П. С. Д. за виновен в това, че на 31.03.2023г. в гр.Сливен, на територията на Затвора гр.Сливен причинил лека телесна повреда - повърхностна травма на лицето в областта на предната повърхност на брадичката по средата, изразяваща се в охлузване на кожата със запетайковидна форма, дължина 2.5см, с болезнен при палпация травматичен оток на меките тъкани, довело до причиняване на болка и страдание на С. Х. И. в качеството му на длъжностно лице - надзирател в Затвора гр.Сливен, при изпълнение на службата му – престъпление по чл.131 ал.1 т.1 предл.1, вр.чл.130 ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК му наложил наказание Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/3, а именно с шест месеца, и определил наказание Лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а 1 именно отнел е в полза на държавата 2бр. компактдискове DVD-R, които да се унищожат като вещи без стойност. Съдът е осъдил подс.Д. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР Сливен сумата 466.20 лева, представляваща направени разноски по делото.

Присъда е обжалвана от адв.А. А. от АК Сливен, служебен защитник на подс.П. С. Д., с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, поради неприлагане на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като по благоприятен за подсъдимия. Иска се изменение на първоинстанционната присъда и да бъде намален размера на наложеното наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което ще съответства на целите по чл.36 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП Сливен изрази становище, че депозираната жалба е основателна, в частта й, с която е обосновано основание за изменение на първоинстанционната присъда и намаляване на размера на наложеното на подс.Д. наказание лишаване от свобода, но на друго основание, а не в хипотезата на чл.55 от НК. Прокурорът сочи, че е налице друго основание за изменение на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че при постановяване на съдебния си акт, съдът е допуснал нарушение на закона, като при определяне размера на наложеното на подсъдимия наказание му е било наложено наказание в повисок размер от предвиденото за извършеното от подсъдимия престъпление, т.е. нарушен е принципът за законоустановеност на наказанията. Съгласно разпоредбата на чл.131 ал.1 от НК за осъществен квалифициран състав на телесна повреда в хипотезата на лека телесна повреда, причинени болки и страдания, във връзка с чл.130 ал.2 от НК, законодателят е предвидил наказание до една година лишаване от свобода или пробация. Прокурорът намира, че е налице основание за изменение на първоинстанционната присъда, като при упражняване на правомощията си по чл.337 ал.1 т.1 от НПК, предлага съдът да намалите наложеното на подс.Д. наказание от една година и шест месеца на девет месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 и да се определи наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим.

Служебният защитник на подс.П. Д. моли за изменение на присъдата и 2 да се определи наказание в размер на девет месеца, което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 и да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца.

В личната си защита подсъдимият П. Д. е съгласен с заявеното от прокурора и служебния защитник. В последната си дума моли за определяне на наказание, каквото претендира прокурора и както са поискали в жалбата.

Настоящата въззивна жалба е подадена от служебния защитник на подсъдимия, който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което е допустима.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от жалбоподателите и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е частично основателна.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия, съдържаща се във въззивната жалба на защитника и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната изцяло от подсъдимия в съдебно заседание, поради което делото се е разгледало по реда на съкратеното съдебно следствие (при условията на чл.371 т.2 от НПК), като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият П. Д. е осъждан многократно. По досъдебно производство № 77/2023г. по описа на РУ Сливен е бил задържан на 20.01.2023г. с мярка за неотклонение Задържане под стража. Подсъдимият Д. се намирал в Областно звено „Изпълнение на наказанията“, сектор „Арести“ Сливен при Затвора 3

Сливен. Подсъдимият е постъпил в ареста при Затвора Сливен на 17.01.2023г. на основание Постановление № 98/17.01.2023г. на ОП Сливен.

Подсъдимият Д. към месец март 2023г. бил настанен в жилищно помещение № 16 в ареста при Затвора Сливен, заедно със свидетелите И. С. Р. и А. С. Я.. На 31.03.2023г. за времето от 12.30 часа до 20.30 часа, свидетелят В. К. В. изпълнявал служебните си задължения, като надзирател на пост № 22, а за времето от 12.00 часа до 19.00 часа на пост № 23, като надзирател, бил пострадалия свид.С. Х. И., и двамата служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Териториална служба Затвор III-I категория, гр.Сливен.

Около 18.37 часа на 31.03.2023г. от жилищно помещение № 16 чрез системата за оповестяване бил подаден сигнал към служителите от надзорноохранителния състав (НОС), че в същото е приключило вечерното хранене и настанените лица желаят да се пристъпи към хигиенизиране на помещението.

В 18.38 часа жилищно помещение № 16 било отворено. Минута след това подс.П. Д. изнесъл от помещението и поставил в коридора конструкция, която служела за маса, изградена от пластмасова касетка и празни кашони.

Той поставил искане, на висок тон, да му бъде предоставено тиксо и започнал да обижда и заплашва длъжностните лица. В този момент в ЗПС влязъл мл.инспектор А. В. Д., който бил надзирател на пост № 21. Той се опитал да изясни причината за възникналия конфликт.

Подсъдимият Д. продължил да се държи по неподобаващ начин, като вербалната агресия била насочена към пострадалия свид.С. И., който му направил забележка. Свидетелят В. В. се опитал да задържи подсъдимия Д., но той успял да се освободи и се отправил към пострадалия С. И.. В същото време свид.И. С. Р. излязъл от жилищното помещение, изблъсквайки свид.А.

С. Я. и не изпълнявайки разпореждането на мл.инспектор А. Д., се включил в конфликта, защитавайки подс.П. Д.. Свидетелят И. Р. изблъскал със сила мл.инспектор А. Д., който се опитал да го спре и се насочил към подс.Д.. В същото време подс.Д. достигнал до пострадалия С. И. и му нанесъл удар в областта на лицето (брадичката) с лявата си ръка. Въпреки усилията на униформените служители да прекратят конфликта, подс.Д., с подкрепата на свид.Р., продължавал да прави опити за нанасяне на удари на пострадалия С.

И.. Конфликтът бил прекратен едва след като последният излязъл от ЗПС.

4

На 03.04.2023г. свид.С. И. бил освидетелстван от съдебен лекар, за което му било издадено съдебно-медицинско удостоверение № 113/2023г., от заключението на което е видно, че установените увреждания са причинили на свид.С. И. болки и страдания.

Свидетелят С. И. е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК. С акт за встъпване в длъжност от 02.09.2019г. на основание Заповед № Л3915/30.08.2019г. на ВПД Главен директор на ГДИН, свид.И. е встъпил в длъжност Надзирател II степен по щата на Затвора Сливен, ІІІ категория.

Основна цел на длъжността Надзирател II-I степен, според длъжностната характеристика, е чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна дейност да осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи служебната дейност. Съгласно ежедневната ведомост на служителите от надзорно-охранителния състав за 31.03.2023г. свид.С. И. е изпълнявал служебните си задължения на територията на ОЗ Сливен.

По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза от заключението на която е видно, че постр.И. е получил повърхностна травма на лицето, в областта на предната повърхност на брадичката по средата, изразяваща се в охлузване на кожата със запетайковидна форма с дължина 2.5 сантиметра, с болезнен при палпация травматичен оток на меките тъкани. Описаните телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механично действие на твърд, тъп и/или тъпоръбест предмет и добре отговарят да са получени по време и начин, описани от пострадалия С. И.. Описаното охлузване по средата на предната повърхност на брадичката с размери 2.5 сантиметра, получено от пострадалия С. Х. И. в резултат на инцидента и нанесеният му на 31.03.2023г. около 18.45 часа удар по време на изпълнение на служебните му задължения като надзирател в следствения арест при Затвора Сливен е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак болка и страдание.

От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза са установени кадрите от представените цифрови носители, като са свалени на хартиен носител, приложени към експертизата.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът правилно е приел за 5 установени изложените обстоятелства, като се е позовал на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Подсъдимият Д. е признал изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като се е съгласил да не се събират доказателства относно тези обстоятелства. Решаващият съд, в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, е взел предвид направеното от подсъдимия самопризнание, като правилно е приел, че същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – гласни и писмени, както и от заключенията на назначените експертизи. В този смисъл правилно е постановил определение на основание чл.372 ал.4, вр. чл.371 т.2 от НПК, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимия и от подкрепящите ги доказателства, събрани в досъдебното производство, без да се събират нови доказателства относно фактите, изложени в обвинителния акт. Съдът правилно, преди постановяване на посоченото определение, е разяснил на подсъдимия правата му по чл.371 т.2 от НПК. Обосновано е кредитирал писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в съответствие, както с общите изисквания на НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.