Решение № 342 от 27.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Смолян, 21.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20235400500288 по описа за 2023 година

Настоящото производство се развива на реда на чл. 258 и следващи от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба и частна жалба от И. Л. чрез адв.М.О. срещу постановено решение от 05.04.2023г по гражданско дело 1259/2022г по описа на РС-Смолян в частта, с която са отхвърлени исковете по 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от И. Л. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, за заплащане на сумата от 1 986,28 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 27.11.2019 – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2022 г. до окончателното заплащане на задължението и за сумата от 242,79 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2020 до 13.12.2022 г..Със същото решение са уважени предявените искове от И. Л. срещу ГД ГП-София за заплащане на сумата от 192 лева-левова равностойност на неосигурена безплатна храна, ведно със ЗЛ като в тази част решението не е обжалвано .С решението са присъдени разноски в размер на 59,90 лева в полза на И.

Л./адв.възнаграждение по съразмерност/ и разноски за юр.възнаграждение в размер на 100 лева в полза на ГД ГП София.

Във въззивната жалба е посочено, че неправилно PC- Смолян се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС. Съдът е следвало да се съобрази с постановеното Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, съгласно което нощният труд на служителите по чл.142,ал.1т.1.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, като в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено 1 такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г. С оглед на това националния съд следвало да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел . Компетентността на СЕС е изключителна, тъй като Договорите за ЕС и за функциониране на ЕС, съгласно чл.1, параграф 2 от ДФЕС възлагат на Съда разглеждането на определени дела, оставяйки разглеждането на други случаи, свързани с прилагането на правото на ЕС, на националните правораздавателни органи. СЕС и правораздавателните юрисдикции на държавите-членки не се намират в йерархична зависимост, поради което Договорите уреждат взаимодействието помежду им чрез специално предвиденото производство за преюдициални заключения. Същото представлява специфична форма за сътрудничество между националните и наднационалните юрисдикции, като основната му цел е осигуряване на еднообразно тълкуване и прилагане на общностното право на територията на ЕС. Именно чрез постановените преюдициални заключения СЕС влияе върху развитието на правото на Съюза и респективно върху националните правни системи. Заключението на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване, защото в обсъжданото производство СЕС не упражнява консултативна, а решаваща функция - постановява заключение, облечено във формата на съдебен акт решение или определение. След като отправянето на преюдициално запитване е задължително за национална юрисдикция, чийто акт не подлежи на атакуване, няма как заключението по него да няма обвързващ характер. При колизия на национално тълкувателно решение (ТР №1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС) с решение на СЕС по преюдициално запитване, решаващият съд следва да се съобрази именно с решението от 28.06.2023 на СЕС, а не с националното ТР. Изложени са доводи в жалбата, че за процесния период ищецът е положил нощен труд по служебното си правоотношение с ответника, като през този период положеният нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент 1,143, какъвто е бил регламентиран с Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на подобна регламентация е следвало да се приложи нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25лв./1,00лв. на час нощен труд няма характера на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд. В случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае но-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите. След като преди отмяната на Наредба № 8121-407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво третирани с останалите държавни служители, полагащи нощен 2 труд, чиито правоотношенията уредени в ЗДСл. и с тези, работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие сьс законодателното изменение на чл.187 от ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и разумен критерий, то разпоредбите на чл.187,ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе предвид не само текста,но и контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно право, уреждащо трудовите и служебните. правоотношения, респективно чл.179 ал.1 и чл.188 ал.2 от ЗМВР. . По изложените съображения е поискано въззивният съд да отмени Решение № 1884/05.04.2023г., постановено по гражданско дело № 1259/2022г. по описа на PC Смолян в обжалваната му част и да постанови свой съдебен акт, с който уважи изцяло отхвърлените искове.Срещу подадената въззивна жалба е подаден отговор чрез юр.Х., като в отговора е посочено, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно .Изложени са доводи ,че постановеното Тълкувателно решение № 1/ 2020г на ГК на ВКС е задължително за съдилищата като правилно е приложено от първоинстанционния съд.

По делото е постъпила и частна жалба от Ив.Л. срещу определение № 347/09.05.2023г, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.В частната жалба е посочено че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските .Посочено е ,че предмет на делото са четири иска , като съдът е уважил два от тях .При това положение в полза на ищеца следвало да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева /половината от заплатените 600 лева/, като неправилно съдът е присъдил сума в размер на 59,90 лева . Срещу подадената частна жалба е подаден отговор от юр.Х. като същата е взела становище , че постановеното определение е правилно и законосъобразно .

Въззивникът се представлява в съдебно заседание от адв.О. , като същата поддържа жалбите и претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззивамемият се представлява от юр.Х. като същата оспорва въззивната и частна жалба и се пледира потвърждаванането на решението в обжалваната му част и постановеното определение по чл. 248 от ГПК.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

По делото не е спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение по ЗМВР , като ищецът Л. е заемал длъжността "старши полицай" в ГПУ-Рудозем при РДГПСмолян в периода от 27.11.2019г до 30.11.2022г . От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, се установява, че за процесния период ищецът е положил 3 общо 1355 часа нощен труд, които часове са заплатени без да са превърнати нощните часове в дневни по методиката на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В случая при преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен/разлика от 194 часа/ по методологията на посочената наредба се получава разлика отработен нощен труд, равняващи се на сумата от 1986,28 лева по часовите ставки за отделните месеци, която сума не е заплатена на ищеца.

Законната лихва за забава върху тази сума по тримесечия, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период до предявяване на иска е 242,79 лева .

Първоинстанционният съд отхвърлил иска по чл. 178 ал.1 т.3 във връзка с чл. 187 ал.7 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД като се позовал на постановеното решение по Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС , като е направен извод, че положеният от ищеца нощен труд е в границите на уреденото от ЗМВР работно време и съдът няма основание да приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ .

При така установеното от фактическа страна въззивният съд направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. След изменението на чл.187 от ЗМВР ,обн. в ДВ,бр.60/07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г. е предвидено , че „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Изменения има и в другите алинеи, но най-същественото относоми към настоящия спор е въвеждането на нова алинея 4, според която: “При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“ В случая е важно за правния спор как е станало това изменение на закона. На 10 и 11 юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019г. В първоначалния проект от 2019 г. на вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187 от ЗМВР. Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто четене на закона, наред с други изменения в закона, с Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, 4 че в действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и седмичната продължителност при 5- дневна работна седмица (чл. 187, ал.