Решение № 70 от 05.03.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. гр. Димитровград, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20245610101217 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с основание чл.124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Т. Т. Ч., ЕГН: **********, с адрес: град Димитровград, 6400, бул. Т.м., бл.** вх. ** ет. ** ап.**, с ЛК *****, издадена от МВР — Димитровград, чрез адвокат П. С. П. — САК твърди, че на 8.10.2021г. сключила с ответника договор за предоставяне на кредит , по силата на който била е усвоена главница в размер на 900 лв. Срокът на кредита е 8 месеца, при лихвен процент в размер на 40.15 % и Годишен процент на разходите в размер на 48.44 %. Ищцата се е съгласила да погаси кредита на 8-месечни вноски, Към договора е представен погасителен план, в който е включен размерът на неустойката и в резултат на това, за усвоена главница в размер от 900 лв. и за период на ползване от по-малко от 8 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплати на кредитора сума в общ размер на 1423.40 лв., включваща главница в размер на 900 лв., лихва в размер на 133.60 и неустойка в размер на 400.80 лв. като следвало да върне общо 574,26 лева. Твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 и т. 20 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл.

22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържането в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е размерът на годишния процент на разходите съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и при неспазване на изискванията за форма на договора по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество "Изи 1

Финанс" ЕООД на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 549.40 лв./след допуснато изменение на размера на исковата претенция с протоколно определение от 28.2.24г./, представляваща разликата между заплатената по кредита сума в размер на 1449.40 лева и усвоената главница в размер на 900 лева и сбор от заплатените по договора договорна лихва в размер на 133.60 лева, неустойка в размер на 400.80 лева и „такса просрочие“ в размер на 15 лева, недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане. 523.40 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и главницата по кредита.

Ето защо се прави искане да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на кредит от 08.10.2021г., сключен с Изи Финанс" ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите.

Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „Изи Финанс" ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, бул./ул. Балша № 17, ап. 1 да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН: ********** сума в размер на 549.40 лв./след допуснато изменение на размера на исковата претенция с протоколно определение от 28.2.24г./, представляваща разликата между заплатената по кредита сума в размер на 1449.40 лева и усвоената главница в размер на 900 лева/сбор от заплатените по договора договорна лихва в размер на 133.60 лева, неустойка в размер на 400.80 лева и „такса просрочие“ в размер на 15 лева/, недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

Да се осъди ответника да заплати направените разноски в настоящото производство ведно с адвокатско възнаграждение.

Ответникът "Изи финанс" ЕООД счита исковете за неоснователни. Поддържа, че исковата молба е основателна в частта си, в която се твърди, че има сключен договор за кредит между страните, както и че сумата по него е преведена. В останалата си част тя е неоснователна и недоказана, като моли съда да не я уважава. Договор за кредит имало и никой не искал неговата нищожност, нито пък съда може служебно да я прогласи. Ч. не е заплатила договорна лихва и неустойка в общ размер на 523.40 лв. Договорът е сключен дистанционно, не присъствено. С оглед това се подразбирало, че обезпечението не може да се предостави към датата на сключване. Ако можеше, то договорът щеше да е сключен присъствено и писмено. Поради това било логично да се иска представянето на обезпечение в кратък срок след сключването на договора. Следователно за ищцата е съществува обективна възможност своевременно да се снабди с поръчители. На ищеца е направена преценка за неговата кредитопособност. Именно за това е поискано представянето на обезпечение. Защото е счетено, че само срещу такова следва да се отпусне кредита. Доколкото е била в забава по повод договора, то 2 съмненията са били обосновани.

Съдът намери за установено следното:

Процесният договор за кредит бил сключен между страните по делото на посочената дата и това е безспорно. По силата на същия ищцата получила от дружеството заем в размер на 900 лева.Определен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 пункта и 48,44 пункта годишен процент на разходите. Размерът на сумата, която ищцата следвало да върне зависел от изпълнението на уговорката по чл. 3, ал.1 от договора относно предоставяне на обезпечение. Тази разпоредба предвиждала, че потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция за сумата по чл.2, ал.1, т.7 от договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане и задълженията по договора; 2. две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодателя за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Финанс" ООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако нямат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство. При неизпълнение на това задължение, съгласно чл.3, ал.2 от договора, потребителят се задължавал да заплати неустойка в размер на 400.80 лв., която следвало да се събере разсрочено, като по този начин към всяка месечна вноска се добавяла сума в размер на 66.80 лв. Така при изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ищцата следвало да върне 1033.60 лв., а при неизпълнение на това задължение – 1434.40 лв.

Установява се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че общият размер на извършените плащания от ищеца възлизат на 1449,40 лв.

/хиляда четиристотин четиридесет лева и 40 стотинки/, разпределени по пера, главница, лихва, такси, неустойки, посочени в констативната част. По Кредитен калкулатор на ГПР с параметри както следва: размер на кредита 900 лв., срок на кредита - 240 дни и фиксиран лихвен процент - 40;15% , експертизата е изчислила ГПР 48.24 %.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съдът намира за безспорно установено, че процесния договор за кредит намира своята правна регламентация в ЗПК. Няма спор между страните, че ответникът "Изи финанс" ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. На последно място, не се спори, че във връзка с процесния договор на ищеца е бил предоставен кредит в размер на 900 лева, 3 който тя реално е получила и е следвало да върне на 8 месечни вноски до 5.6.22г., чиято обща стойност е 1033.60 лева. Спорно по делото е нищожна ли е клаузата на чл.3 ал.2 от Договора за плащането от страна на ищеца на неустойка от 400.80 лева, поради противоречие на закона и добрите нрави. За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да установи, недействителност на клаузата за неустойка на посочените в исковата молба основания. Обратно, в тежест на ответника е да докаже валидност на клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о./. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.143 т.5 от ЗЗП, неравноправна е тази клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение за неустойка, като съгласно чл.145 ал.1 от ЗЗП, неравноправността се преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид видът на стоката и услугатапредмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който зависи, а според чл.146 ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Определената изцяло от кредитора методика за изчисляване на неустойката в размер, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди, е в разрез с принципа на добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя на кредита, като последния е задължен да заплати необосновано висока неустойка. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок до 5 дни от подписване на договора, а именно да представи две физически лица- поръчители, отговарящи на изискванията на чл.3 ал.1 т.2 Договора за кредит или банкова гаранция със срок на валидност до 30 дни след крайния срок за плащане на задължението по договора, като при неизпълнение е предвидено в чл.3 ал.2 от Договора да се заплати неустойка във фиксиран размер от 400.80 лева. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение на договора за заем противоречи на чл. 21 ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 21 ал. 1 4

ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Това е така, защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да изпълни в определения петдневен срок. Характерът на исканата от него информация е свързан и с получаване на такава от различни държани институции /за неплатени осигуровки, трудова заетост, кредитна история свързана със справка от БНБ/, като срока за събирането на тази информация не отчита сроковете за отговор на отправени евентуални запитвания, които са с доста по-голяма продължителност. Изискванията свързани с кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити също е свързано със затруднения – в тази връзка следва да се подчертае, че да се вменява на кредитополучателя да изследва дали евентуалният поръчител не е заемател или поръчител по друг кредит с кредитора „Изи Финанс“ ООД, който разполага с тази информация, се намира в сериозно противоречие с изискванията на добросъвестността. Тази информация длъжника би могъл да получи много по-трудно от кредитора, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства.