Решение № 166 от 20.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Кюстендил, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20211500500371 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 272765/22.06.2021 г. от А. К. А., с ЕГН

**********, с адрес:

************************* и съдебен адрес:

**********************************, чрез процесуалните му представители по пълномощие адв.

Й.

С.Л.-П. и адв.

Г.С.Х. със служебен адрес:

**********************************, насочена против Решение № 260328 от 11.05.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1510/2019 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Кюстендил е оставил без уважение като неоснователни и недоказани предявените от А. К. А. против "Обединена българска банка" АД, ЕИК: **********: иск да бъде проглА.а нищожността на клаузите на чл. 5, ал. 3, чл. 7, ал. 3, чл. 15, ал. 2, чл. 15, ал. 3, чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот от 18.04.2007 г. като неравноправни; иск да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, от които: 970 лева, представляващи разликата от предварително договорените месечни вноски и заплатените от ищеца завишени такива за периода от сключване на договора 18.04.2007 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019 г. и 30 лева, представляващи надплатена такса "Управление на кредита" за периода от датата на сключване на договора 18.04.2007 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07. 2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба в съда до погасяване на задължението; предявения в условията на евентуалност иск да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, като надплатена, поради 1 неправилно изчисляване на лихвата от банката – ответник за периода на сключването на договора 18.04.2007 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07. 2019 г., ведно със законната лихва върху същата от датата на завеждане на исковата молба до погасяване на задължението. Осъдил е ищеца да заплати на ответната банка сумата в размер на 619,50 лева.

Въззивникът обжалва първоинстанционния съдебен акт изцяло, релевирайки доводи за неговата неправилност, немотивираност и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила. Определя като напълно погрешни изводите на първоинстанционния съд, че не били начислявани лихви към главницата. Счита, че в случая била налице хипотезата на анатоцизъм, каквато уговорка според гражданското законодателство е нищожна, в противоречие със законовите разпоредби, добрите търговски практики и нрави, като подчертава, че клаузите, с които била предвидена възможност за ответната банка да капитализира лихви били уговорени във вреда на потребителя и не отговаряли на изискването за добросъвестност и равновесие между страните.

Твърди, че допуснатите в първоинстанционното производство

ССЕ били противоречиви и абсолютно неправилни в заключенията си, в посока на това, че нямало капитализация на суми към задължението по главницата и се аргументира в подкрепа на това свое становище.

Счита, че анатоцизъм е бил налице още с подписване на допълнителното споразумение към договора от 07.10.2009 г., както и при подписаното споразумение от 21.12.2015 г., при което сумата от изтекли законови, договорни и наказателни лихви до сключване на споразумението била разсрочена на вноски като същата е била олихвена с лихвения процент, предвиден в споразумението, който бил включен в самата вноска, обстоятелство, което се подкрепяло и от първата ССЕ на в.л. Р. Й.. В допълнение акцентира, че анатоцизмът в гражданските отношения е абсолютно забранен, дори и при изрична уговорка и съгласие между страните, и дори и да била налице законова делегация на правомощия по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД през периода на действие на процесния договор за кредит нямало издадена наредба на БНБ, позволяваща анатоцизъм.

Твърди, че по процесния договор за кредит и трите допълнителни споразумения към него били налице надплатени суми от кредитополучателя поради капитализирането на лихви към главницата от страна на ответната банка и определя като неправилен извода на вещите лица за липса на надплатени суми. Подчертава, че становищата на експертите по изготвените по делото експертизи били вътрешно непоследователни и противоречиви, крайно различни относно обстоятелството какви суми били постъпили за погасяване на кредита като разликата между двете заключения относно общите постъпления по кредита била повече от 20 000 лева. Предвид това въззивникът смята, че експертизите са неточни, подлага под съмнение компетентността на изготвените заключения, тяхната обективност и вярност и твърди, че от тях не ставало ясно точно какви суми били постъпили за погашения, как са разпределени и осчетоводени те от ответната банка. Акцентира, че неточностите и грешките в експертните становища не били съобразени от районния съд, който 2 немотивирано приел същите за верни.

Въззивникът счита, че размерът на вземането по договора за кредит по отношение на наказателните и договорни лихви, обективирани в споразумението от 2015 г. е неправилно изчислен и сочи аргументи в тази насока. В подкрепа на становището си за наличие на надплатени суми по договора, изтъква, че недопустимо и в противоречие с тълкувателната практика на ВКС банката е олихвявала кредита с предвидения в договора лихвен процент, както и начислявала наказателни лихви след датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита – 29.09.2013 г., като въззивникът изрично подчертава, че не оспорва тази дата. В тази насока твърди, че неотчитайки правилно това обстоятелство, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е допуснал изследване размера на тези показатели – договорна и наказателна лихва до дата 29.09.2013 г. и законова лихва върху непогА.ата главница след 29.09.2013 г., което респективно е довело до погрешно изчисляване на размера на дължимата сума в споразумението, респективно надплатената сума от страна на ищеца.

Позовавайки се на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС от 09.12.2013г. въззивникът смята, че са налице основания за служебно назначаване на експертиза от съда. Твърди, че неправилно съдът не бил отчел факта, че банковата сметка, обслужваща кредита била закрита, което също довело до погрешни изводи от негова страна относно размера на платените от ищеца суми.

Възразява като изцяло погрешни срещу констатациите на първоинстанционния съд, че не са налице неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. Твърди, че клаузите на чл. 5, ал.3, чл. 7, ал. 3, чл. 15, ал. 2, чл. 15, - 2 - ал. 3, чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Договора за кредит от 18.04.2007 г. са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, чл.143, т. 12 от ЗЗП и чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, както и, че клаузите в договора противоречали на Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 относно неравноправните клаузи в потребителските договори и се аргументира в подкрепа на становището си. Подчертава, че в случая не били налице предпоставките на чл. 144, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗП.

Подчертава, че обжалваното решение било изцяло необосновано и немотивирано, в него липсвали мотиви по всички наведени от ищцовата страна възражения, а съдът неправилно бил преценил събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и се сочат доводи в тази насока.

Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново решение, с което да бъде проглА.а нищожност на клаузите на чл. 5, ал.3, чл. 7, ал. 3, чл. 15, ал. 2, чл. 15, ал. 3, чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот от 18.04.2007 г. и ответникът да бъде осъден да заплати претендираната с и.м. сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране на и.м. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна „Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК **********, чрез пълномощника 3 юрисконсулт Т.А.Д., в който се оспорват твърденията в депозираната въззивна жалба като неоснователни и първоинстанционното решение се приема за допустимо, правилно и обосновано. Възразява се срещу твърдението на въззивника за неправилност на решението по отношение на това дали оспорените клаузи от процесния договор са неравноправни и се аргументира в подкрепа на становището, че сочените от въззивника клаузи не са неравноправни.

Определя се като неоснователно и твърдението му за наличие на анатоцизъм, като се твърди, че ищецът не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за точно изпълнение, за липса на уведомяване за увеличаване на лихвен процент едностранно от банката и за наличие на анатоцизъм.

Твърди, че кредитът бил предоговарян поради неточно изпълнение от страна на длъжника, като индивидуално договорените условия изцяло съответствали на интересите на потребителя. Сочи, че по делото липсвали данни за увеличена главница, а увеличение на общо дължимите суми предвид неизпълнението на задълженията от страна на длъжника било напълно възможно и допустимо.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като 4 обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред РС Кюстендил се е развило по предявени от А. К. А. срещу „Обединена българска банка“ АД обективно съединени искове, предявени в условията на евентуалност, като с първия е поискано да бъде проглА.а нищожността на клаузите на чл. 5, ал.3, чл. 7, ал. 3, чл. 15, ал.2, чл. 15, ал.3, чл. 19 и чл. 20, ал.1 от Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот от 18.04.2007 г. като неравноправни, с втората - да бъде осъдено ответното дружество „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: ********** да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, от които: 970.00 лева представляващи разликата от предварително договорените месечни вноски и заплатените от ищеца завишени такива за периода от сключване на договора 18.04.2007 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019 г. и 30.00 лева, представляващи надплатена такса „Управление на кредита“ за периода от датата на сключване на договора 18.04.2007 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба в съда до погасяване на задължението. В условията на евентуалност, в случай, че искът за сумата от 1000 лева не бъде уважен на посоченото основание, се иска присъждането й на основание надплатено, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката – ответник за периода на сключването на договора 18.04.2007г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху същата от датата на завеждане на исковата молба до погасяване на задължението.