Определение № 954 от 02.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 954 гр. София, 28.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20241100601788 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение № 136/12.01.2024г., постановено по ЧНД № 17347/23г. по описа на СРС, 10-ти състав, с което определение е потвърдено Постановление на СРП от 28.07.23г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 990/22г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр.№ 43923/22г. на СРП. В своите мотиви първостепенният съд е изложил подробни аргументи за правилно установена в хода на разследването фактическа обстановка и за правилно изградени правни изводи, обосноваващи приложението на чл.61 НК и прекратяване на образуваното наказателно производство.

Срещу определението на СРС е постъпила частна жалба от пострадалия С. П., в която жалба се излагат определени факти и се развиват доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят формулира няколко отделни претенции – съответно отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, за назначаване на „нова експертиза за оценка на доказателствата“, за отмяна на Постановлението на СРП от 28.07.23г. и връщане делото на прокурор с конкретни указания за прилагане на закона.Основният отразен в частната жалба довод се изразява в това, че унищожаването на 9 бр. автомобилни гуми не може и не следва да се приравнява по последици на повреждането на самите автомобили и в тази вр. се акцентира на това, че деянието не следва да се омаловажава и не следва да се оневинява дееца.

Съдът, след като се запозна с изложените в частната жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и притежаващо качеството на пострадал, в преклузивния срок 1 по чл.243 ал.7 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна

В контекста на горното и от фактическа страна СГС съобрази факта на отпочнато ДП, образувано в условията на чл.212 ал.3 НПК с предмет на разследване престъпление по чл.216 ал.1 НК, първоначално формулирано за това, че на 15.10.22г. – 16.10.22г. в с.Бистрица противозаконно са повредени чужди вещи, а именно спукани са автомобилни гуми на л.а. Хюндай И10 с ДК№ СВ **** РА и л.а Киа Спортидж с ДК№ СА **** СМ, собственост на С.П..

В хода на образуваното ДП са извършени редица действия по разследването – събрани са гласни доказателства посредством разпит на свидетели, приобщени са няколко отделни експертни заключения (за стойността на причинените вреди, изследвана е открита дактилоскопна следа и по експертен път е установено психичното състояние на лицето Б.Б. към инкриминираната дата). Съдът изрично подчертава, че за реализираното престъпление не е ангажирана наказателната отговорност на конкретно лице и такова не е привлечено в качеството на обвиняем.В обстоятелственото изложение обаче на изготвеното Постановление от 28.07.23г. за прекратяване на наказателното производство много ясно, точно и непротиворечиво е отразена волята на държавното обвинение относно конкретно установеното на база събраната доказателствена съвкупност престъпление, а именно престъпление по чл.216 ал.1 НК, реализирано на 16.10.22г. в с.Бистрица и изразяващо се в противозаконно повреждане (чрез срязване гумите на автомобилите) на чужди движими вещи, в случая горепосочените два леки автомобила (с установена собственост и ползвани от настоящия жалбоподател) и противозаконно унищожаване на чужда движима вещ, поконкретно резервна гума с посочени характеристики.

Запознавайки се със събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че фактическата обстановка е правилно изяснена и правилно отразена както в Постановлението на СРП, така и в проверяваното определение на първостепенния съд, поради което е безпредметно нейното преповтаряне.За прецизност обаче на настоящото изложение Съдът е длъжен да отбележи правотата в направеното с процесната частна жалба възражение за вписания в определението на СРС факт, че на инкриминираната дата св.С. П. е влязъл в пререкания със своя племенник Богомил П. по повод нарушаване на нощната тишина – подобен факт не се съдържа в нито един доказателствен източник, но въпреки това, този неустановен факт, който е сочен за предхождащ процесната инкриминира деятелност, не води до съществена промяна в установената фактология и не влияе върху правилността на изградените правни изводи.

При правилно изяснени факти относно инкриминираната дата и място, относно конкретно реализираното от св.Б.Б. поведение, относно титулярството на правото на собственост и относно настъпилите имуществени щети в проверявания съдебен акт са изложени правилни правни изводи, идентични с посочените такива в прекратителното постановление на СРП.

Както се посочи по-горе, с процесната жалба се излага довод за „омаловажаване на 2 деянието и оневиняване на дееца“, като в тази вр. се акцентира на проявните форми на изпълнителното деяние по чл.216 ал.1 НК и по мнение на жалбоподателя срязването на 8 бр. гуми на двата леки автомобила представлява унищожаване на чужда движима вещ (в случая самите гуми), а не повреждане на чужда вещ (в случая превозните средства). Тези доводи се преценяват за неоснователни - в случая наказателното производство не е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НК и респ. не се касае за оневиняване на дееца, произтичащо от твърдяното омаловажаване на деянието, а от държавното обвинение е възприета тезата за наличие на законовите предпоставки по чл.61 НК, позволяваща прекратяване на наказателното производство, а в тази насока липсват наведени конкретни доводи.

Нормата на чл.61 НК позволява освобождаване на непълнолетните извършители от наказателна отговорност при наличие на визираните в закона в условията на кумулативност предпоставки.Текстът намира приложение в случай, че престъплението не представлява голяма обществена опасност, извършено е поради увлечение или лекомислие и спрямо дееца могат да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН.

Т.е. на първо място следва да се обсъди степента на обществена опасност. Преценката за степента на обществена опасност на деянието зависи не само от правната му квалификация, а е свързано също така с родовия и непосредствен обект на посегателството, с формата на осъществяване на деянието и настъпилите от него общественоопасни последици.Не са без значение и всички съпътстващи обстоятелства, като начин и средствата за осъществяване на престъплението, условията на време, място и обстановка, личността на дееца с преценка на неговата личностнова степен на обществена опасност, неговите цели и мотиви, формата на вина, както и емоционалното състояние на дееца към два момента - в момента на вземане на решение за извършване на престъплението и в момента на привеждането му в изпълнение. При преценката си СРС е взел предвид гореизложени критерии – касае се за престъпление против собствеността и то по основния текст на чл.216 ал.1 НК, което престъпление не е тежко такова по см. на чл.93 т.7 НК и именно с оглед законово предвиденото наказание, не се ползва със завишена степен на обществена опасност; настъпилите имуществени щети не надвишават значително МРЗ за страната към инкриминираната дата, като нито в прекратителното Постановление на СРП, нито в проверяваното определение на СРС се говори за малозначителност и/или явна незначителност съгл. чл.9 ал.2 НК, а така също не е възприета и тезата за маловажност на случая по см. на чл.93 т.9 НК, което от своя страна би довело до квалифициране на деянието по чл.216 ал.4 НК. Т.е. неоснователно е възражението за „омаловажаване на деянието“.

Действително в случая държавното обвинение възприема реализиране на престъплението посредством и двете форми на изпълнително деяние (и чрез повреждане и чрез унищожаване), но дори и това в контекста на конкретиката по делото не позволява изграждане на извод за висока степен на обществена опасност. На доказаните факти на извършване на престъплението посредством и двете форми на изпълнително деяние и то през нощта, което обективно позволява довършване на деянието от страна на дееца и постигане на търсения престъпен резултат са противопоставими всички останали значими за 3 приложението на чл.61 НК обстоятелства.В контекста на последните съдът прецени създадените взаимоотношения с пострадалия П., които взаимоотношения са предопределени от възникнали в началото на м.10.22г. пререкания (т.е. в момент, изключително близък във времеви аспект към инкриминираната дата), а тези факти са поставени в основата на формираната лична за дееца мотивировка за реализиране на престъплението; съдът прецени възрастта на св.Б.Б. чистото му съдебно минало, последващото му поведение, изразяващо се в направено самопризнание и дадени по ДП подробни показания, с което си поведение реално подпомага и активно съдейства за установяване на обективната истина; съдът прецени и доказания факт на извършване на престъплението в резултат на общо взето от свидетелите Б. и Кр.А. решение (в контекста на направената констатация за наличие на увлечение); прецени се и обстоятелството на употребен алкохол (във вр. с изискуемото по чл.61 НК лекомислие).Разбира се, правилно СРС е отчел и заключението по изготвената СППЕ и установената по експертен път ниска критичност и ниска степен на самоконтрол над поведението, като с категоричност е изведено заключение за осъществяване от страна на св.Б. на престъпните действия вследствие на лекомислие и увлечение.Чисто в теоретичен аспект следва да се отбележи, че увлечението изразява емоционално-волевото състояние на непълнолетния в момента на извършване на престъплението и се характеризира с понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства (в случая употребен алкохол и предхождащи пререкания с пострадалия П.), т.е. същото засяга волевите способности на дееца и се отразява на възможността му да ръководи постъпките си.Лекомислието от друга страна представлява недообмисляне на конкретната постъпка както при вземане на решението, така и при неговото изпълнение.От тази гледна точка то е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната му способност правилно да преценява характера, значението и законовата забрана за извършване на престъпното деяние и последиците от извършването му.В настоящия случай св.Б.Б. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но деянието е улеснено от непълнолетната му възраст и характеровите му особености, а така също и от всички останали горепосочени фактори. Т.е. правилен е изводът, че извършеното е резултат на увлечение и лекомислие, тъй като процесното престъпление е обективно стимулирано от лекомислието на автора му, разглеждано като характеристика на мисловната му дейност, и от увлечение, в резултат на общо взето решение със св.А. и то под въздействие на алкохол.Никога не е съществувал спор в теорията и практиката на наказателното право, че увлечението засяга волевата сфера на лицето и затруднява овладимостта на неговото поведение.В случая и съобразно приобщените доказателства, се установява едно интензивно проявено неосъзнато стремление за нанасяне на вреда на пострадалия, което блокира възможността на лицето да се противопостави на престъпния импулс; засегната е волевата способност на дееца по мнение на експертите.

Налице е и последната предпоставка за предприетото прекратяване на наказателното производство на основание чл.61 ал.1 НК. Споделима е преценката на СРП и следващата я такава на СРС, че спрямо непълнолетния Б. могат успешно да се приложат възпитателните мерки по ЗБППМП. За неговото поправяне и превъзпитание не е нужно да се премине през 4 традиционния път на наказателното съдопроизводство, да се наложи и после да се изтърпи наказание. Този извод се базира на чистото му съдебно минало и на липса на предходни криминалистични регистрации, на положителните аспекти за личността му и на добрата семейна среда, констатирани от вещите лица и доказателствено обезпечени от събраните гласни доказателства.