Решение № 2644 от 21.11.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2644 гр. Бургас, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Д. Муртев при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело № 20212120106636 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на И. П. И., ЕГН **********, от гр. ......, депозирана чрез пълномощника адв. Г. Н. Г., с която се иска: 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца и неговата отмяна, 2/ осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1300,00 лв. – частично вземане от 3900, 00 лв., която сума представлява обезщетение за периода, в който е останала без работа, в следствие на незаконното уволнение; 3/ осъждане на работодателя да заплати на ищеца сумата 4107, 00 лв., представляващи неизплатени възнаграждения командировка за периода 28.04.2021г. – 30.05.2021г, представляващи левовата равностойност на 2100 евро при предвидена ежедневна сума в размер на 7 евро; 4/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 580, 81 лв. представляваща неизплатена част от трудовото му възнаграждение за месеците април и май 2021г., ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата молба – 29.07.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

Производството е образувано първоначално пред РС – ...., а с Определение № ..... е изпратено по компетентност на Районен съд – Бургас на осн. чл.119, ал.4 ГПК по повод направен отвод за местна подсъдност в срока по чл.119, ал.4 ГПК.

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор от 15.01.2021г. като е заемал длъжността “... .........т.” с месечно трудово възнаграждение от по 650 лв. на месец и командировъчни от 70 евро на ден. Твърди се, че в периода от 28.04.2021г. до 30.05.2021г. е бил командирован с маршрут Германия – Франция – Испания – Белгия – Нидерландия – Дания,, като при завръщането му работодателят не е заплатил дължимите пари за командировка, понастоящем възлизащи на сумата от 2100 евро или 4107, 00 лева, дължими за периода 29.04.2021г. – 30.05.2021г. Сочи се, че със Заповед № 10/31.05.2021г. управителя на ответното дружество, считано от 31.05.2021г. е прекратил трудовото правоотношение на ищеца за заеманата от него длъжност, с посочено основание в заповедта чл.325, ал.1 от КТ. В заповедта като причина за прекратяване на трудовия договор било вписано “по инициатива на служителя”.

Заповедта била изпратена по куриерска фирма на 30.06.2021г., като ищецът я получил на 01.07.2021г. Навеждат се доводи, че атакуваната заповед за уволнение е незаконосъобразна, тъй като правоотношението е прекратено без предизвестие по инициатива на работника. Сочи се, че ищецът не е предприемал действия за прекратяване на ТПО по своя инициатива и по взаимно съгласие. Излага, че по време на посочената в заповедта дата на издаването й – 31.05.2021г., същият след влизане на територията на РБългария през ГКПП – Калотина е поставен под 10 – 1 дневна карантина, считано от 30.05.2021г., съгласно предписание 210530/282075 за поставяне под карантина, а в периода преди тази дата от 28.04.2021г. е бил служебно командирован с маршрут с маршрут Германия – Франция – Испания – Белгия – Нидерландия – Дания. С оглед на това се защитава тезата, че ищецът е нямало как да прекрати ТПО с ответното дружество по своя инициатива, понеже обективно не е можел да го направи. Твърди се, че работодателят е действал недобросъвестно, тъй като некоректно и без предизвестие в телефонен разговор е заявил на ищеца, че след приключване на командировката не е необходимо да се явява на работа и че трудовото му правоотношение е прекратено без необходимото предизвестие. По претенцията за заплащане на обезщетение се сочи, че в следствие на уволнението работникът е останал без работа, считано от 30.05.2021г. като общия размер на дължимото обезщетение възлиза на 3900 лв., от които се претендира като частично вземане обезщетението за два месеца, а именно сума в размер на 1300 лв. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Признава се обстоятелството, че ищецът се е намирал в трудовоправна връзка с ответника, както и че е изпълнявал сочената в исковата молба длъжност. Сочи се, че още с постъпването на ищеца на работа, същият е започнал да изпълнява възложената му работа при условията на командироване с поверен му товарен автомобил, марка “...”, модел 450, рег. номер “......”. Това обстоятелство останало непроменено до 26.05.2021г. на която дата, след като ищецът извършил доставка на товар в Херболцхаим, Германия, паркирал товарния автомобил в гр. ....., Германия и преустановил работа. Ответникът твърди, че това обстоятелство се установява от приложените към отговора GPS справки за движението на товарния автомобил. Сочи също, че на същата дата – 26.05.2021г., в качеството си на управител, получил обаждане от ищеца, като в хода на разговора същият му заявил, че не желае да продължава да работи в дружеството, като поискал трудовото му правоотношение да бъде прекратено. Излага се, че така отправеното предложение на работника било прието от управителя, в качеството му на представляващ дружеството и въз основа на това трудовото правоотношение с ищеца прекратено с процесната заповед от 31.05.2021г. С оглед на така изложените факти се навеждат доводи, че трудовото правоотношение е извършено законосъобразно и попада в хипотезата на чл.325, ал.1, т.1 КТ, съгласно която разпоредба трудовия договор се прекратява без която и от двете страни да дължи предизвестие на другата. Именно с оглед отправеното предложение от ищеца, в заповедта било вписано като причина, че договорът се прекратява по инициатива на служителя. Признава се обстоятелството, че ищецът се е намирал под карантина, считано от 30.05.2021г., както и че процесната заповед му е била изпратена по куриер, поради фактическата невъзмажност да му бъде връчена лично. С оглед на изложеното се отправя искане до съда да приеме, че извършеното прекратяване на ТПО е законосъобразно, тъй като 2 е извършено по взаимно съгласие, след отправено заявление на работника. По същите съображения ответникът намира, че искът за присъждане на обезщетение за оставането без работа за процесния период е неоснователен по основателен. Ответникът оспорва като неоснователен и искът за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е бил в командировка за периода 28.04.2021г. – 30.05.2021г.В тази връзка сочи, че видно от приложената към исковата молба заповед, ищецът е бил командирован за срок от 3 месеца – 28.04.2021г. до 28.07.2021г. с маршрут Германия – Франция – Испания – Белгия – Нидерландия –Дания. Съгласно заповедта командировката е с право на пътни, дневни, квартирни, паспортни, визови и други такси и разходи в размер на 70 лв. дневно. Излага, че поставеният в заповедта знак за равенство след числото “70” единствено установявал технически пропуск за изчисление на сумата от 70 лева в евровата им равностойност, но не и определяне на сума от 70 евро дневно. Ответникът навеждат твърдения, че липсват доказателства в подкрепа на ищцовото твърдение, че дневните командировъчни пари за периода 28.04.2021г. – 30.05.2021г. са определени в размер на 70 евро. Навеждат се доводи, че сумата от 70 лева, посочена в заповедта за командироване напълно отговаря и е изцяло в съответствие с определените в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина минимални размери на дневните командировъчни пари. Излага, че съгласно Приложение № 2 към Наредбата дневните пари за държавите посочени като маршрут в заповедта са определени в размер на 35 евро. Оспорва като неоснователен и искът за присъждане на неизплатената част от трудово възнаграждение за месеците април и май 2021г., с аргумента, че за сочените месеци на ищеца му било изплатено възнаграждение според отработените от него работни дни, видно от приложените към отговора ведомости, платежни нареждания и аналитичен регистър и извлечение за банкови преводи. Застъпва тезата, че с оглед отработените дни от ищеца през месец април 2021г. и май 2021г., както и обстоятелството, че считано от 26.05.2021г. до 31.05.2021г. ищецът е преустановил работа, то претендираното с исковата молба трудово възнаграждение се явява недължимо. По така изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност се отправя искане, в случай че съдът приеме 2 уволнението за незаконно и отмени процесната заповед, да бъде отхвърлен като неоснователен искът за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа.

В законоустановения срок е предявен и насрещен иск от “....Г.и” ЕООД , с което се отправя искане до съда, ищецът И. П. И. да бъде осъден да заплати на “....Г.и” ЕООД, сума в общ размер на 1654, 68 лв. /хиляда шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, от които сумата от 854, 68 лв. – пропусната полза от “....Г.и” ЕООД, представляваща стойността на неизпълнена възложена поръчка за превоз на товар за 26.05.2021г. и сумата от общо 800 лв. – причинена вреда, представляваща сторените от “....Г.и” ЕООД разходи за горИ., командировъчни, винетни такси и амортизация на служебен автомобил – всички настъпили вследствие извършеното на 26.05.2021г. виновно прекратяване на трудовите задължения от страна на И. П. И., ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане. Излага се, че насрещния ответник И. П. И. изпълнявал длъжността “.... тона” по силата на безсрочен трудов договор № 127/15.01.2021г., като още при постъпването си на работа изпълнявал задълженията си при условията на командироване в чужбина. Със заповед на управителя на дружеството, И. И. бил командирован за срок от 3 месеца от 28.04.2021г. до 28.07.2021г. с маршрут Германия – Франция – Испания – Белгия – Нидерландия – Дания, с поверен му товарен автомобил, марка Скания, модел 450, рег. № СВ 8693 МА. Твърди се, че И. изпълнявал задълженията си по трудовия договор до 26.05.2021г., на която дата извършил доставка на товар в гр. Херболцхаим, Германия. След доставката паркирал товарния автомобил в гр. Малберг, Германия, видно от приложените GPS справки за движението на товарния автомобил. На същата дата, управителя на “.....Г.и” ООД, Д..Г. получил обаждане от ответника, като последния му заявил, че желае трудовото му правоотношение с дружеството да бъде прекратено. Предложението на работника било прието от управителя на дружеството и правоотношението му прекратено със Заповед № 10 от 31.05.2021г. Навеждат се доводи, че едностранното прекратяване на трудовото правоотношение довели до пропуснати ползи и претърпени вреди. Излага се, че в следствие на бездействието на работника, повереният му товарен автомобил, марка “...”, модел “...”, рег. № ...., престоял в гр. ...., Германия в продължение на пет дни за периода от 26.05.2021г. до 31.05.2021г., в резултат на което работодателят претърпял пропусната полза, изразяваща се в стойността на неизпълнение възложена поръчка за превод на товар за 26.05.2021г. в размер на сумата от 436, 06 евро / 854, 68 лв./ Поръчката била разпределена и следвало да бъде осъществена от И. И. с поверения му товарен автомобил. Като доказателство за възложената поръчка се сочи документ за възлагане на поръчка Transport order: 21218453 от Inco Logistics. Навеждат се твърдения, че вследствие преустановяването на работа и бездействието на И. се наложило “Викмар Г.и” ООД да организира и възложи на друг работник на дружеството да осъществи пътуване до гр. Малберг, Германия, за да получи от И. П. И. ключовете и съпътстващата документация относно поверения на И. П. И. товарен автомобил, марка “....”, модел “...”, рег. № ...., като в тази връзка била издадена Заповед № 14/2021г. на управителя на дружеството. За резултата от изпълнението на заповедта, извършеното пътуване и получаване на ключовете и документите от товарния автомобил е изготвен рапорт от осъществилия пътуването работник Г. Пешев. Сочи се, че стойността на извършеното пътуване, представляваща сторените от “...Г.и” ООД разходи за горИ., командировъчни, винетни такси и амортизация на служебния автомобил възлиза на сумата от 800 лв. Пътуването на служебния автомобил с рег. № ......било видно от приложените справки за движението му. Уточнява се, че с така предявената насрещна искова претенция се цели реализиране на пълната имуществена отговорност на работника по реда на чл.211 КТ, вр. чл.211, ал.1 от КТ, като се навеждат доводи, че така извършеното от него деяние е умишлено, а протИ.правността му се изразява във виновно прекратяване изпълнението на трудовите задължения, което от своя страна е довело до настъпване на така описаните имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи. Сочи се, че по повод същите не е развИ.о производство по чл.210 КТ за реализиране ограничената имуществена отговорност на длъжника, както и не е издавана заповед, с която да бъде определено основанието и размера на отговорността, съответно такава заповед не е била връчвана или оспорвана от него.