Определение № 1814 от 23.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1814 гр. Бургас, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501033 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.248 ал.3 ГПК и е образувано пред БОС по повод частна жалба,подадена от „Профи кредит България“ЕООД чрез пълномощника му юрисконсулт Галина Стойчева-Кръстева срещу Определение №2065 от 27.04.2026г.,постановено по гр.д. № 6416/2024г.по описа на БРС,с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на Решение №752 от 24.03.2026г., постановено по гр.д. № 6416/2024г. по описа на БРС в частта за разноските.

Препис от частната жалба е връчен на ответника П. И. и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от пълномощника му адв.Стефанов,с изразено становище за неоснователността на частната жалба.

Частната жалба е допустима,подадена е в законоустановения срок от лице,разполагащо с правен интерес от оспорване на съдебния акт на БРС постановен по реда на чл.248 ГПК.

От фактическата и правна страна на спора БОС установи следното:

С Решение №752 от 24.03.2026г., постановено по гр.д. № 6416/2024г. по описа на БРС. по описа на БРС съдът е уважил предявените от ищцата срещу ответните дружества искове,както следва:

ОТХВЪРЛИЛ Е ИСКА с правно основание чл.422 ГПК, за приемане за установено, че ответникът П. И. И. с ЕГН: ********** дължи на ищеца ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 175074752 сумата от 5022,88 лв., от която: сумата от 4221,25 лева - главница по договор за потребителски кредит Профи кредит № 40009169993 от 26.04.2022 г., сумата от 801,63 лева договорна лихва, начислена за периода от 25.02.2023г. до 06.03.2024г, ведно със 9 законната лихва върху главницата от 4221,25 лева, начиная от 30.05.2024 год. до окончателното й изплащане на 29.08.2024г. в размер на 17,89 лева, като 1 погасени чрез прихващане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3471/2024 г. на БРС.

ОТХВЪРЛИЛ е предявения от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 175074752 осъдителен иск за осъждане на П. И. И. с ЕГН: ********** да заплати на ищеца сумата от 1263,90 лева - представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга “Фаст”, както и сумата от 1986,10 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга “Флекси”, дължими по договор за потребителски кредит Профи кредит № 40009169993 от 26.04.2022 г., като неоснователен.

ОСЪДИЛ е “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД да заплати на П. И.

И. сумата от 731,15 евро (седемстотин тридесет и едно евро и 15 цента) с левова равностойност в размер на 1430 лева, представляваща сторените от ответника разноски по делото.

В мотивите на решението съдът е разгледал възражението на ищцовото дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение,заплатено от ответника и го е намерил за неоснователно.

В законоустановения срок по чл.248 ГПК ищцовото дружество е подало искане за изменение на решението в частта за разноските,като е поискало намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата е връчен на ответника,който е подал писмен отговор в срок,с изразено становище за неоснователност на искането.

С обжалваното определение БРС е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските ,като е посочил,че не намира основание за изменение на възприетото в мотивите на решението си разрешение.

Неоснователно е оплакването в частната жалба,че съдът е присъдил в полза на ответника разноски,направени в заповедното производство.Такива разноски не са му присъждани,нито са били поискани.

Неоснователно е оплакването,че в полза на ответника П. И. са били присъдени разноски за насрещния иск. П. И. действително е подал искова молба на 21.07.2025г. заедно с писмения отговор на исковата молба. Съдът е оставил насрещните искови претенции без движение с указания за внасяне на държавна такса. П. И. не е внесъл държавната такса,а с молба мх.№39199 от 12.09.2025г.е направил волеизявление,че на основание чл.232 ГПК оттегля предявените насрещни искове.

Ответникът П. И. е претендирал присъждане на разноски по делото съобразно представен списък по чл.80 ГПК,от който е видно,че са заявени претенции за разноски в размер на 300 лв.депозит за изготвяне на експертиза и 1130 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че в решението на БРС има неяснота за това какви разноски се присъждат- дали само за исковото производство или и за заповедното и за насрещните искове. В мотивите на решението районният съд изрично е посочил,че с оглед изхода от спора ответникът не дължи на ищеца разноски по делото,включително и по заповедното производство,но не и че 2 ищецът дължи на ответника разноски по заповедното производство. БРС е посочил ясно и конкретно,че от ответника се претендира сумата 1430 лв., от които 300 лв.за експертиза,а 1130 лв.за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба са изложени доводи,че делото не представлява фактическа и правна сложност,а при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от минималните размери,посочени в Наредба №1/2004г.,а следва да определи размера изхождайки от критерии за разумност и пропорционалност ,като намира баланс,за да не се превръщат разноските за адвокатско възнаграждение в източник за неоснователно обогатяване.Другият водещ аргумент е в насока,че адвокатският хонорар не следва да бъде изчисляван отделно за всеки предявен иск, а материалният интерес,върху който да се определи адвокатското възнаграждение е сборът от цената на всички искове. Тези доводи и аргументи въззивният съд също намира за неоснователни.

В утвърдената съдебна практика на ВКС – Определение № 1432 от 26.05.2026г.по ч.т.д.№181/2025г.на ВКС,второ т.о.,която се споделя от настоящия съдебен състав е възприето становище,че отговорността за разноски е съобразно изхода на спора и размера на предявените искове. Както в това определение,така и в множество други съдебни актове на ВКС/вж.Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д.№991/2024г.на ВКС,четвърто г.о.по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК,Определение № 1456 от 27.05.2026г.по ч.т.д.№837/2026г.,второ т.о.на ВКС и др./, постановени след Решението на СЕС от 25.01.2024г.по дело С-438-22 е утвърдено становището,че посочените в Наредба №1/2004г.минимални размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир на съда при определяне на разноските за адвокатски възнаграждения,а не са задължителни. При определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение при направено възражение за прекомерност,съдът следва да съобрази както материалния интерес,така и вида на спора,обемът на свършената работа,фактическата и правна сложност на делото.

Материалният интерес по двата предявени иска общо- установителния и осъдителния възлиза на сумата 8 272.88 лв.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение при материален интерес от 8272.88 лв.,определен според чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. възлиза на 1130 лв. Такава е сумата,посочена в списъка на разноските по чл.80 ГПК и в договора за правна защита и съдействие,сключен между ответника и адв.Стефанов,представен по делото. Очевидно е,че възнаграждението на адвоката е определено при материален интерес –сбор от двете искови претенции,поради което възражението на жалбоподателя е неоснователно.

Въззивният съд намери,че спорът по делото е с немалка фактическата и правна сложност,тъй като са предявени установителен и осъдителен искове за задължения по договор за потребителски кредит. Тъй като ответникът е извършвал плащания по договора за кредит и е направил възражение за недействителност на договора и на клаузи от него е била ангажирана и 3 съдебно-счетоводна експертиза от ответника,приета в съдебно заседание при активното участие на упълномощения адвокат

Стефанов.

Отделно,материалният интерес общо/а и поотделно/ по двата иска надхвърля значително минималният размер на адвокатското възнаграждение. Липсват основания,които да обуславят извод,че разноските за адвокатско възнаграждение,платени от ответника следва да бъдат намалени в размер,под минимума посочен в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г.

По гореизложените съображения,обжалваното определение на БРС,с което е оставено без уважение искането на дружеството-жалбоподател за намаляване размера на присъдените в полза на ответника И. разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде потвърдено,а частната жалбаоставена без уважение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.248 ал.3 ГПК Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2065 от 27.04.2026г.,постановено по гр.д. № 6416/2024г.по описа на БРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4