Определение № 1229 от 11.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1229 гр. София, 11.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20251100601900 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 във вр. с ал. 7 и ал. 6 т. 1 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от П. С., чрез повереника си адв. М., против Определение от 30.12.2024 г по н.ч.д. № 15 717/24 на СРС, 107 състав, с което е потвърдено Постановление от 22.10.2024 г. по д.пр. № 621/23 г по описа на 06 РУ на СДВР, пр.пр. № 17 488/22 на СРП. В жалбата се посочва, че не са били извършени всички нужни мерки за разкриване на обективната истина; разследването е едностранно и повърхностно; игнорирани са показанията на ключов свидетел – А.Ш.; няма анализ на свидетелските показания; неправилно се преценяват показанията на свидетелите.

Конкретизира, че самият жалбоподател не е бил разпитан – което било указано от съда; неправилно е бил игнорирана заплахата за убийство, направена по телефона; не е отчетен формалният характер на социалния доклад от 15.06.2022 г.; допуснати са грешки при оценка на естеството на заплахите против С.; не са оценени свидетелствата на децата за тези заплахи. Също така се посочва, че е възможно заплахите да са съставомерни, дори да не се били направени в присъствието на С.. Настоява за необходимостта от разпита на доверителя му. Прави искане да се отмени това Определение, както и потвърденото с него Постановление, като делото да се върне за доразследване.

Частната жалба е бил подаден в законовоустановения седемдневен срок (по пощата), като има изискуемото от закона съдържание, поради което е допустима. При все това не е основателна. Въззивният съд се съгласява с първата инстанция, че очевидно не се касае за деяние по чл. 144 ал. 3 НК и поради това не се налага разпитът на жалбоподателя.

Видно от материалите по делото, наказателното производство е било образувано въз 1 основа на жалба от П. С., гражданин на САЩ, против В.В.. Тя е подадена чрез адв. М., сезирал и настоящия съд. В нея се посочва, че в гр. Петрич до февруари 2022 г. С. имал интимни отношения със св. Х.К., както и много близки отношения с двете деца – Й. и

А.Ш. (родени 2012 и 2104 г). Чувствал се като техен баща, като полагал грижи за тях: „бях поел изцяло грижите за живота, здравето, прехраната, цялостната им издръжка, тяхното възпитание и отглеждане, като се грижих също така напълно и за тяхната майка“. Имал намерение да се върне в САЩ за кратък период от време, като в дните преди заминаването разбрал, че Х.К. имала паралелна сексуална връзка или връзки. Тя започнала да живее с В.В.

– при което той повече не можел да вижда децата. Подробно посочва различни издевателства, на които В. подлагал децата, вкл. закани с убийство (с децата С. комуникирал само по телефона, докато майка им забранила и изтрила приложенията, а също така им взела телефоните).

В текста на жалбата има само едно изречение, относимо към деяние на В. към него самия:

„В. също така е отправял различни заплахи по мой адрес, че ако се върна отново в България ще ме убие и че няма да ми позволи да докосна децата отново, както и че той ще се отърве от тялото ми под някаква форма, в която никога няма да бъде намерено“.

Изрично посочва, че се притеснява за бъдещето на децата; притеснява се, че той може да изпълни заканата си и да убие децата. Иска взимане на спешни мерки „за опазване на живота и здравето на непълнолетните деца“.

В жалбата многократно се посочват заканите за убийство от В. към децата и опасенията, във връзка с тези закани. Само на едно място, цитирано по-горе, се посочва закана за убийство към него самия, като никъде не се изразяват притеснения във връзка с това твърдяно изявление на В..

Въз основа на таза жалба е било образувана предварителна проверка. Х.К. посочва, че още през декември 2021 г. се разделила със С. – и той се изнесъл от жилището. Живее с В. в София и той се отнася добре с децата. Дядото на децата (който живее в Петрич и се вижда с децата през ваканциите) посочва, че те никога не са му се оплаквали от тормоз. Изготвен е социален доклад от Агенция за социално подпомагане в София, където децата живеят с майка си и нейният приятел – В.В.. Според този доклад децата не изпитват страх от майка си; не поддържат връзка със П. С. и не чувстват липсата му; имат добри взаимоотношения с В.В.; няма физически и психически индикации да са били подлагани на физическо или психическо насилие.

С Постановление от 25.07.2022 г. е отказано образуване на наказателно производство.

По жалба на С. то е отменено от СГП, като са дадени указания да се разследва заканата от страна на В. за убийството на С. (единственото изречение в жалбата по този въпрос е изцяло възпроизведено по-горе). Дадени са и указания за разпит на С.. Адв. М. е дал писмени сведения от името на С. (л.30). В тези сведения се твърди, че В., на български и английски език, в гр. Петрич, на 2 и 3 февруари 2022 г. е направил еднотипно изявление – че ще го убие 2 и ще изхвърли тялото му на място, на което няма да бъде намерено, като на първата дата му е показал среден пръст; а също така на втората дата му казал, че ако С. дойде в София, ще го убие и никой няма да го намери. Твърдят се заплахи за убийство и към децата. Посочва като свидетел лице с име „Я.“ и посочва негов телефон.

Х.К. е разпитана като свидетел, като посочва, че с П. С. е общувала само на английски, тъй като той не е знаел български; предвид влошените им отношения се разделили. Плашила се от силната му привързаност към децата; той казвал, че страда от депресия и че води дело в САЩ срещу психиатърката, която му е я причинила; имал намерение да я убие – нея и децата ; считал, че го подслушват и следят. Посещавал и психиатри в България, но не е пиел лекарствата си. Имало една среща между него и В.В., с когото тя заживяла след раздялата си със С.; те само са се запознали, тъй като В. не е говорил английски. След раздялата им С. я заплашвал, като искал да се омъжи за него; комуникирал по интернет приложения с децата, като им казвал, че тя е лоша майка, а той може да ги води в Дисниленд в САЩ, ако те отидат при него. Разпитан е и В.В., който посочва, че само веднъж е виждал Спортеле, само се е запознал с него, като последният е попитал защо иска да го бие; той се учудил и отрекъл, че е искал това. Посочва, че С. е оказвал тормоз върху Х.К..

Направени са опити да се разпита Спортеле, но видно от изявленията на адвоката му – адв. М., подател на настоящата жалба – той се намира в САЩ и няма да се връща в страната. Напускането му от страната и незавръщането му е установено от множество справки за пътуванията му.

С Постановление от 25.04.2024 г. на СРП наказателното производство е прекратено – като е прието, че няма доказателства В. да е заплашвал С.. С Определение № 2490/30.06.2024 г по н.ч.д. № 7475/24 СРС, 15 състав това Постановление е отменено, като е прието, че следва да се разпита самият С. и посоченото от него лице „Я.“.

В изпълнение на дадените указания е разпитан св. Я. В., който посочва, че С. и Х. имали двугодишна връзка; след това се разделили; С. му казвал, че Х. има любовна връзка с друг – В.В.; въпреки раздялата той живеел наблизо, за да има връзка с децата; в негово присъствие едно от децата казало на С., че В. е казал, че ще убие С.; след това С. заминал за САЩ. Не е виждал никога В.В..

След това е постановено ново Постановление за прекратяване на наказателното производство; в него е изградена фактическа обстановка изцяло въз основа на показанията на свидетелите; приема се, че В. не е отправял изявление за убийство към С..

Въззивният съд приема, че жалбата не е основателна. Още от самотно начало е било напълно ясно, че не е налице съставомерно деяние по чл. 144 ал. 3 НК.

Най-напред следва да се посочи, че самият С. не е положил никакви усилия да даде показания като свидетел. Неговият адвокат е можел да осигури присъствието му в страната, за да бъде разпитан. Поради което и законосъобразно СРП е изградила своите фактически 3 изводи въз основа на валидно събраните доказателства. А те не съдържат информация относно евентуални закани с убийство от В. към С.. Показанията на св. Я. В. са съвсем косвени и не могат да доведат до извод за конкретно изявление, направено от В. относно С..

На второ място, видно от жалбата, дала повод за образуване на настоящето производство, неин централен предмет е твърдяното лошо отношение на Х.К. и В.В. към децата. Това лошо отношения и притесненията, във връзка с него, са изключително подробно описани. За описание на заканата на В. към С. за убийство е отделено само едно изречение; няма изразени никакви притеснения. Следователно самият С. е бил загрижен за децата – а не за възможността действително да бъде умъртвен.

Сходно е положението и при описание на трите заплахи, извършени на 02 и 03 февруари 2022 г. – което описание е направено от адв. М., без да е ясно дали и до каква степен той възпроизвежда или преразказва изявления на С.. Касае се за общи и схематични твърдения.

Нищо от тези твърдения не позволява да се достигне до извод, че евентуално е осъществен съставът на чл. 144 ал. 3 НК.

Дори и евентуално да се приеме, че всички твърдени от адв. М. изявления на С. отговарят на истината – т.е. действително В. е казал посочените думи на С. – то не може да се достигне до извод, че тези закани имат нужната степен на сериозност, за да възникне опасението у С. (или у обективен наблюдател), че те може да се реализират. Обратното, те може да се възприемат единствено като израз на негативна емоция.

Показателно е цялото поведение на С. – който проявява загриженост най-вече за децата на св. Х.К.. Нищо не личи от изявленията, направени от адв. М. от негово име, че той действително се е страхувал за живота си.

Следователно твърдените деяния не биха могли да бъдат подведени под нормата на чл. 144 ал. 3 НК.

Оттук липсва основание отново да се отменя прекратяването на делото и да се дават указания за разпит на С. – било в страната, било чрез съдебна поръчка в САЩ. Това е така, доколкото твърдяното от него – чрез адвоката му – деяние, е очевидно несъставомерно.

Поради това обжалваният акт следва да се потвърди

Воден от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.12.2024 г по н.ч.д. № 15 717/24 на СРС, 107 състав, с което е потвърдено Постановление от 22.10.2024 г. по д.пр. № 621/23 г по описа на 06 РУ на СДВР, пр.пр. № 17 488/22 на СРП за прекратяване на наказателното производство.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5