Определение № 20292 от 12.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20292 гр. София, 12.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110105883 по описа за 2022 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ от град СОФИЯ г.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

Като разгледа гражданско дело № 5883 от 2022-та година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 21661/07.02.2022г. на СРС, подадена от "Кастаньола" ЕООД срещу К. КР. К., З. ИВ. К., КР. Н. К. и Д. Н. ИВ.. Предявен е иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.01.2014г., издадена по ч.гр.д. №48149/2013г. на СРС, І ГО, 44 състав. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответниците е депозиран Отговор на исковата молба, 1 вх. № 153758/22.07.2022г. на СРС, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

Софийският районен съд, като взе предвид молба и заявеното с нея искане, съобразявайки данните по делото, релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.01.2014г., издадена по ч.гр.д.

№48149/2013г. на СРС, І ГО, 44 състав, разпорежда на длъжника "Боско Строй" ЕООД да предаде на кредиторите К. КР. К. и Николай Кръстев К. недвижим имот, представляващ магазин със застроена площ от 165 кв.м. и галерия със застроена площ от 88 кв.м. при съседи: пл. "Света София", пл.

"Света Неделя", калкан на съседната сграда на пл. "Света Неделя" № 1 и стълбище на сградата на ул. "Света София" № 2, заедно с мазе с полезна площ от 55 кв.м., находящи се в град София, пл. "Света София" № 3, с идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот. В изпълнение на заповедта се сочи да е издаден изпълнителен лист от 07.08.2018г., като за изпълнението му е образувано изп.д. № 20198580400943 на ЧСИ № 858 - Уляна Димоларова. Ищецът твърди, че имотите по заповедта за изпълнение попадат в сграда, която е негова собственост и която владее непрекъснато, пази и стопанисва от 01.07.2007г. Предявяването на иска ищецът обосновава с това, че заповедта за изпълнение е нижощна, но нищожността можело да бъде обявена само от съда, като по този начин щяло да се установи със сила на пресъдено нещо дали тя е действителна и валидна. С образуването на изпълнително дело и насочването на изпълнението спрямо имот на ищеца се застрашавали неговите права и правмощията му като собственик, като дружеството щяло да бъде принудено да води последващи осъдителни искове, за да възстанови правата си. Затова и предявяването на иск по чл. 270, ал. 2 ГПК се приема за безалтернативно, тъй като щяло да бъде отречено със сила на пресъдено нещо наличието на изпълнително основание за ответниците.

Съобразно чл. 298, ал. 1 и ал. 2 и чл. 226, ал. 3 ГПК, съдебните актове, включително издадените заповеди за изпълнение, имат действие само между страните по делото, техните наследници и правоприемници. Не се твърди "Кастаньола" ЕООД да е правоприемник на някое от лицата, посочени в оспорената заповед за изпълнение. Следователно, за да е налице правен интерес за "Кастаньола" ЕООД да предяви иска, предмет на делото, следва атакуваният съдебен акт да поражда някакви директни правни последици за дружеството и да го обвързва. В настоящия случай това не е така, доколкото заповедта не поражда нито права, нито задължения за "Кастаньола" ЕООД и не го обвързва. Затова и дори същата да бъде прогласена за нищожна, това няма да доведе до изменение в правната сфера на ищеца и благоприятни за него правни последици.

Факт е, че въз основа на издадения по заповедта изпълнителен лист е възможно да се инициира въвод във владение в имот, владян от ищеца. В този случай обаче защитата на му е е по специалния ред на чл. 523-524 ГПК или чл. 435, ал. 5 ГПК.

Съгласно чл. 523, ал. 1 ГПК, ако съдебният изпълнител намери 2 присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото. Според ал. 2 на същата разпоредба, ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Чл. 524 ГПК изисква с молбата си за спиране третото лице да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я прецени за основателна, той спира изпълнението и дава на третото лице едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.

Трето лице, което е придобило имота преди завеждане на делото, по което е издадено изпълнителното основание, не може да бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение по аргумент на противното от чл. 523, ал. 1 ГПК. За да не може да се извърши въводът, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя. Това следва от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на взискателя не обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК, където такава обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. В този случай третото лице, придобило владението върху имота преди завеждането на делото, не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524 ГПК защита, а защитата на правата му следва да се реализира по реда на чл.

435, ал. 5 ГПК. В тази насока е и задължителната съдебна практика - ТР 3/2015-2017-ОСГТК, т. 1.

По изложените съображения, доколкото от една страна ищецът не е обвързан от издадената заповед за изпълнение, а от друга за защита на владението му върху имота е налице предвиден специален ред - било по чл.

523-524 ГПК, било по чл. 435, ал. 5 ГПК, същият не разполага с правен интерес от предявяването на иск по чл. 270, ал. 2 ГПК. Подадената молба следва да бъде върната като недопустима, а производството по делото прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА Молба, вх. № 21661/07.02.2022г. на СРС, подадена от "Кастаньола" ЕООД срещу К. КР. К., З. ИВ. К., КР. Н. К. и Д. Н. ИВ..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5883/2022г. на Софийския 3 районен съд, І ГО, 173 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Определението да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4