Решение № 1031 от 14.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. Пловдив, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20215300501692 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпили са въззивни жалби от А. П. Х., П. Г. Б. и Е. А. Б., от М.И. Ч., чрез особения представител адв. А.А. от АК-Пловдив, както и въззивни жалби от А. Ж. П., подадена лично и от Д. Ж. П. чрез особения представител адв. К.С., всички срещу решение № 2921/11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 20825 по описа за 2013 г. на Районен съд – Пловдив, X гр. състав.

В жалбата от А. П. Х., П. Г. Б. и Е. А. Б. се излагат доводи за недопустимост, евентуално неправилност на решението. Сочи, че съдът се е произнесъл по недопустими искове, поради липса на правен интерес. Излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалние правила. Моли се за обезсилване на решението и прекратяване на производството, евентуално отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна А. Д. Т., М.

Д. Т., Г. А. Г., Е. А. Г. чрез адв. Г.С., с който се оспорва въззивната жалба. Релевира доводи за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания. Моли се за потвърждаване на решението.

Във въззивната жалба от М.И.Ч., чрез особения представител адв.А.А. от АКПловдив, също се излагат доводи за недопустимост, евентуално неправилност на решението.

Сочи се, че изводите, с които е мотивирано решението са необосновани, а също така неправилни въз основа на изолирани части от събраните по делото доказателства и разяснения на СТЕ. Моли се за обезсилване на решението и прекратяване на производството, евентуално отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В срока по 1 чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна чрез адв. Г.С..

В жалбата от А. Ж. П., подадена лично, както и в жалбата от Д. Ж. П. чрез особения представител адв.К.С. отново се моли постановеното първоинстанционно решение да бъде обезсилено, като недопустимо, а в условията на евентуалност същото да бъде отменено, като бъдат отхвърлени предявените искове като неосователни. Постъпил е отговор от адв.

Г.С., процесуален представител на ищците в първоинстанционното производство, на жалбата подадена от А. Ж. П.. Сочи се, че поддържат изложеното в предходните два отговора.

Постъпила е също така частна жалба подадена от А. П. Х., П. Г. Б. и Е. А. Б. срещу Определение № 12259/ 02.11.2019 год. постановено по първоинстанционното дело, с което е уважена молба за изменение на решението в частта за разноските. Моли се да бъде отменено същото като неправилно и да бъде оставена без уважение молбата за изменение на Решение № 2921/11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 20825 по описа за 2013 г. на Районен съд – Пловдив, в частта за разноските.

За да се произнесе по спора, Пловдивският окръжен съд съобрази следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В така очертаните предели на въззивна проверка, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за недопустимо.

Видно от приложените на л.1070 и л.1071 по гр.д. № 20825 по описа за 2013 г. на ПРС удостоверения за наследници се установява, че двама от ответниците са починали, а именно: В.Г. Д. е починала на *** г. и е оставила за законни наследници Г. К. Д. и И. К. Д., а З.А.С. е починала на *** г. и е оставила за законни наследници А. Ж. П. и Д. Ж. П..

Видно от приложеното гражданско дело на ПРС, съдебнотo заседание, в което в приключило събирането на доказателства и е даден ход на устните състезания е 30.10.2018 г.

Обжалваното решение е постановено на 11.07.2019 г., с което е признато за установено, на осн. 124, ал.1 ГПК, в отношенията между страните, по заведения от ищците А. Д. Т. с ЕГН **********, М. Д. Т. с ЕГН **********, Е.К.В. с ЕГН **********, Г. А. Г. с ЕГН **********, Е. А. Г. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** чрез адв. Г.С. иск, че ответниците А. П. Х. с ЕГН ********** с адрес ***, П. Г. Б. с ЕГН ********** с адрес ***, Е. А. Б. с ЕГН ********** с адрес ***, З.А.С. с ЕГН ********** с адрес ***, М.

И. Ч. с ЕГН ********** с адрес ***, К. И. Т. с ЕГН ********** с адрес ***, А. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес ***, М. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес ***, П. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес ***, В.Г. Д. с ЕГН **********, Г. К. Д. с ЕГН **********, И. К. Д. с ЕГН ********** всички с постоянен адрес ***, Р. А. К. с ЕГН ********** с адрес *** не са собственици на следния недвижим имот: затревена нива от 1,543 дка, девета категория, местност „„Юрукалан”/”х. „Здравец”/, съставляваща имот № ***по картата на възстановената собственост на с. ***, съставляващ УПИ ***при граници: № 006165 затревена нива на М.Б.И. и др.; № 006167 затревена нива – стопанисвана от общината; № 006168 затревена нива на насл. на И.Д.Н.; имот № 147, имот № 006165 затревена нива на насл. на К.Г. Д..

Едва с определение № 2522 от 24.02.2020 г. на ПРС /л.1073/, след постановяване на съдебното решение по делото, са конституирани наследниците на В.Г. Д. - Г. К. Д. и И. К.

Д., както и на З.А.С. съответно А. Ж. П. и Д. Ж. П.

Въз основа на така установеното настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е постановено спрямо неправосубектна страна, поради което е процесуално недопустимо.

2

Смъртта на лицето е юридическо събитие, което води до прекратяване на неговата правосубектност, поради което същото не може да бъде носител на права и задължения – материалноправни и процесуалноправни такива. Целта на съдебното решение е да разреши спора между страните със сила на присъдено нещо. Това може да се осъществи само, ако същото е постановено по отношение на надлежна страна. Със смъртта на тези ответници, същите са престанали да бъдат страна в исковото производство и съществуващото до този момент процесуално правоотношение е прекратено. Предвид на това, съдебното решение, което е постановено по отношение на тях, е постановено по отношение на ненадлежна страна и не може да породи целеното от закона действие и същевременно не съществува способ, чрез който да бъде надлежно изпълнено по отношение на тези лица.

Участието на правосубектни страни в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.

Ето защо, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 2 от ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 от ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да обезпечи тяхното по-нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл. 227 от ГПК, поначало да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона (ex lege).

В случаите, когато страната е починала след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229 ал. 2 от ГПК съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след това - ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 от ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са конституирани процесуалните й правоприемници, то - предвид изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2 от ГПК, ще е процесуално допустимо. Във всички останали случаи - когато страната е починала в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително - когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната), какъвто е и настоящият случай – такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници – в този смисъл решение № 86/03.04.2015 год. по гр.д.

№ 55632/2014 год. на ІV г.о. на ВКС, решение №181/01.02.2017 г. по гр.д. №1980/2016 г. на ВКС.

По отрицателния установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК, макар субективното съединяване на искове да е при условия на обикновено другарство, общия факт – дали вещта е била чужда, налага съвместното им разглеждане и постановяване на едно решение с установяването на този общ факт по отношение на всички надлежни страни в производството. Освен това, искът, по който се произнася съда се индивидуализира в диспозитива на решението му чрез посочване на елементите по чл. 236, ал.1 от ГПК, между които са и страните по делото. В хипотезата, когато съдът се произнесе спрямо лице, което не е страна в производството, то е налице произнасяне по непредявен иск, което прави решението недопустимо.

С оглед изложеното обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на починала страна, поради което следва да бъде обезсилено на основание чл.

3

270, ал. 3 от ГПК и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Предвид горния извод въззивният съд не дължи произнасяне по подадената частна жалба против Определение № 12259/ 02.11.2019 год. постановено по първоинстанционното дело, с което е уважена молба за изменение на решението в частта за разноските, тъй като същите следва да бъдат съобразени, респективно присъдени, съобразно изхода от спора при разглеждане на делото от ПРС.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 2921/11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 20825 по описа за 2013 г. на Районен съд – Пловдив, X гр. състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4