Решение № 635 от 28.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Пазарджик, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220104713 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът В. П. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Паза** твърди, че в периода 11.11.2021 г. – 22.05.2024г. е сключил шест договора за потребителски кредит с ответника „**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. **, както следва:

- договор за потребителски кредит №754129 от 01.11.2021 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 1000 лв. срещу дължима годишна лихва от 36 % със срок на връщане 11 месеца, по който договор ответникът е начислил и неустойка в размер на 836.09 лв., тъй като не е изпълнил задължението да представи обезпечение на кредита;

- договор за потребителски кредит №896983 от 29.10.2022 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 210 лв. срещу дължима годишна лихва от 36 % със срок на връщане 1 месец, по който договор ответникът е начислил и неустойка в размер на 56.70 лв., тъй като не е изпълнил задължението да представи обезпечение на кредита;

- договор за потребителски кредит №897566 от 31.10.2022 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 500 лв. срещу дължима годишна лихва от 36 % със срок на връщане 5 месеца, по който 1 договор ответникът е начислил и неустойка в размер на 249.53 лв., тъй като не е изпълнил задължението да представи обезпечение на кредита;

- договор за потребителски кредит №930838 от 18.02.2023 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 500 лв. срещу дължима годишна лихва от 36 % със срок на връщане 5 месеца, по който договор ответникът е начислил и неустойка в размер на 249.53 лв., тъй като не е изпълнил задължението да представи обезпечение на кредита;

- договор за потребителски кредит №1051999 от 10.02.2024 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 400 лв. срещу дължима годишна лихва от 36 % със срок на връщане 1 месец, по който договор ответникът е начислил и неустойка в размер на 108 лв., тъй като не е изпълнил задължението да представи обезпечение на кредита;

- договор за потребителски кредит №1074924 от 22.05.2024 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 950 лв. срещу дължима годишна лихва от 36 % със срок на връщане 5 месеца, по който договор ответникът е начислил и неустойка в размер на 609.29 лв., тъй като не е изпълнил задължението да представи обезпечение на кредита.

Ищецът поддържа, че договорите за кредит са нищожни или поне са нищожни включените в тях клаузи за неустойка. Нищожността се претендира на основание чл.22 ЗПК поради нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, който задължава кредитора да посочи в договора за кредит начина за формиране на годишния процент на разходите по кредита. Поддържа, че нарушението е довело до липса на яснота за потребителя кои разходи са включени в ГПР по конкретния кредит. Поддържа, че неправилно кредиторът не е включил в ГПР задължението за неустойка, която в действителност представлява „скрито“ оскъпяване на кредита. Твърди, че ако неустойката беше включена, размерът на ГПР би надхвърлил прага по чл.19, ал.4 ЗПК.

Ищецът поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като е неравноправна и накърнява добрите нрави. Твърди, че неустойка прехвърля върху потребителя риска от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на платежоспособността на потребителя преди да отпусне кредита и води до неоснователно увеличаване на задълженията на последния. Твърди, че неустойката е начислена не за да покрива вреди, а за да покрива разходи във връзка с изпълнението на договора за кредит и 2 следователно е елемент на ГПР, съгласно чл.19, ал.1 вр. §1, т.1 ЗПК. Твърди още, че клаузата за договорната лихва също е нищожна поради накърняване добрите нрави, тъй размерът на лихвата е прекомерен - превишава тройно размерът на законната лихва.

При тези твърдения ищецът иска от съда на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да обяви за нищожни сключените между страните шест договора за потребителски кредит.

Евентуално, при отхвърляне на главния иск, иска от съда да обяви за нищожна клаузата от всеки договор, която го задължава да заплати на ответника неустойка.

Кумулативно с така предявените установителните искове ищецът претендира осъждането на ответника да й заплати на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата от 1823.27 лв. /след допуснато изменение на иска/, като част от сумата 4000 лв., която е получена от ответника без основание /в изпълнение на нищожните договори/. Претендира присъждане на съдебни разноски, както и адвокатско възнаграждение на пълномощника по чл.38, ал.2 ЗА.

Ответникът не оспорва сключването на договорите. Твърди, че неустойката, макар да е уговорена, не е начислена и не е събрана от потребителя. Оспорва исковете при твърдение, че договорите за кредит са действителни и съответстват на изискванията по чл.11, ал.1 ЗПК, а клаузите за неустойка представляват отделено договорно съглашение между страните, за което не се прилагат изискванията на ЗПК. Неустойката е уговорена във връзка с изпълнението на непарично задължение /представяне на обезпечение/, а ищецът е неизправната страна по договора, поради което дължи неустойка. Счита, че неустойката не противоречи на добрите нрави, тъй като се дължи само за периода, през който не е представено обезпечението. Счита, че неустойката не излиза извън нейните присъщи функции по чл.92 ЗЗД и не е прекомерна. Моли за отхвърляне на всички исковете. Претендира съдебни разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните правни и фактически изводи:

Относно установителните искове:

3

Установителните искове са допустими, тъй като са предявени между страните по договорите за кредит и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената с тях защита, доколкото недействителността на оспорените договори за потребителски кредит или на оспорените клаузи за заплащане на неустойка и на възнаградителна лихва по кредита ще намали финансовата тежест за кредитополучателя.

За основателността на исковете ищецът следва да установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, чиито клаузи противоречат на закона или накърняват добрите нрави.

На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че страните са сключили процесните договори за кредит, както и че ищецът е получил посочените в тях суми.

От писмените доказателства по делото е видно, че между страните са сключени следните договори:

1. Договор за потребителски кредит №754129 от 11.11.2021 г., по който ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 1000 лв. срещу дължима годишна лихва от 36 %, със срок за връщане на главницата и заплащане на лихвата /общо 1219.07 лв./ 11 месеца от сключването на договора. Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 42.58 %. Съгласно чл.17 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от подписването на договора да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка по чл.27 от договора в размер на 0.9 % от усвоената главница за всеки ден, през който обезпечението не е представено. С тази неустойка общата дължима сума от потребителя е 2055.16 лв.

2. Договор за потребителски кредит №896983 от 29.10.2022 г., по който ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 210 лв. срещу дължима годишна лихва от 36 %, със срок за връщане на главницата и заплащане на лихвата /общо 216.30 лв./ 30 дни от сключването на договора.

Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 42.58 %.

Съгласно чл.17 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от подписването на договора да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи 4 неустойка по чл.27 от договора в размер на 0.9 % от усвоената главница за всеки ден, през който обезпечението не е представено. С тази неустойка общата дължима сума от потребителя е 273.00 лв.

3. Договор за потребителски кредит №895566 от 31.10.2022 г., по който ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 500 лв. срещу дължима годишна лихва от 36 %, със срок за връщане на главницата и заплащане на лихвата /общо 549.91 лв./ 5 месеца от сключването на договора.

Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 42.58 %.

Съгласно чл.17 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от подписването на договора да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка по чл.27 от договора в размер на 0.9 % от усвоената главница за всеки ден, през който обезпечението не е представено. С тази неустойка общата дължима сума от потребителя е 799.44 лв.

4. Договор за потребителски кредит №930838 от 18.02.2023 г., по който ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 500 лв. срещу дължима годишна лихва от 36 %, със срок за връщане на главницата и заплащане на лихвата /общо 549.91 лв./ 5 месеца от сключването на договора.

Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 42.58 %.

Съгласно чл.17 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от подписването на договора да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка по чл.27 от договора в размер на 0.9 % от усвоената главница за всеки ден, през който обезпечението не е представено. С тази неустойка общата дължима сума от потребителя е 799.44 лв.

5. Договор за потребителски кредит №1051999 от 10.02.2024 г., по който ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 400 лв. срещу дължима годишна лихва от 36 %, със срок за връщане на главницата и заплащане на лихвата /общо 412.00 лв./ 30 дни от сключването на договора.

Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 42.58 %.

Съгласно чл.17 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от подписването на договора да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка по чл.27 от договора в размер на 0.9 % от усвоената главница за 5 всеки ден, през който обезпечението не е представено. С тази неустойка общата дължима сума от потребителя е 520.00 лв.

6. Договор за потребителски кредит №1074924 от 22.05.2024 г., по който ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 950 лв. срещу дължима годишна лихва от 36 %, със срок за връщане на главницата и заплащане на лихвата /общо 1046.61 лв./ 5 месеца от сключването на договора.

Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 42.58 %.

Съгласно чл.17 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от подписването на договора да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка по чл.27 от договора в размер на 0.9 % от усвоената главница за всеки ден, през който обезпечението не е представено. С тази неустойка общата дължима сума от потребителя е 1655.90 лв.

Спорният въпрос между страните е дали неустойката по чл.27 има присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция по отношение на задължението, във връзка с което е уговорена, или тя е уговорена така, че неминуемо води до възникване на задължението и по този начин представлява скрит разход за потребителя по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, респ. увеличава цената на финансовата услуга и подлежи на включване в годишния процент на разходите и в общата сума, дължима от потребителя.

Съдът счита, че задължението по чл.27 от договора няма характеристиките на неустойка и неговата действителна цел не е да гарантира обезпечението на кредита, нито да обезщети евентуалните вреди от непредставянето на обезпечение. Този извод се налага от логическото тълкуването на цитираната разпоредба самостоятелно и във връзка с останалите разпоредби на договора. В случая така наречената неустойка би трябвало да обезпечи изпълнението и евентуално да обезщети вредите от неизпълнението на едно свързано с кредита акцесорно непарично задължение на потребителя - да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчителство.