Решение № 257 от 26.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Пловдив, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20225001000169 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260330 от 10.11.2021г., постановено по т.дело №191/2020г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, „З. д. Е.“АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., район „И.“, бул.“Х.К.“№43, е осъдено да заплати на Р. Т. Р. с ЕГН:********** и постоянен адрес: с.О., общ.Г., област С.З., ул.“К.“№2, в качеството му на баща на Н.Р.Т. с ЕГН:**********, б.ж. на гр.С.З., сумата от 80000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 31.12.2016г., при което е починал неговият първороден син Н.Р.Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2017г. – датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното й изплащане, като иска за сумата над 80000лв. до претендирания размер от 200000лв.е отхвърлен; „З. д. Е.“АД, ЕИК ...., със 1 седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., район „И.“, бул.“Х.К.“№43, е осъдено да заплати на Р. Т. Р. с ЕГН:********** и постоянен адрес: с.О., общ.Г., област С.З., ул.“К.“№2, в качеството му на баща на Н.Р.Т. с ЕГН:**********, б.ж. на гр.С.З., законна лихва върху сумата от 20000лв., считано от 05.06.2017г. - датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, до 31.08.2021г., за заплатената сума по платежно нареждане от 01.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 25000лв., считано от 05.06.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до 01.09.2021г., за заплатената сума по платежно нареждане от 02.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 30000лв., считано от 05.06.2017г. - датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, до 02.09.2021г., за заплатената сума по платежно нареждане от 03.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 45000лв., считано от 05.06.2017г. - датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, до 06.09.2021г., за заплатената сума по платежно нареждане от 07.09.2021г.; „З. д. Е.“АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., район „И.“, бул.“Х.К.“№43, е осъдено да заплати на адв.Ж.С. З.

– АК С.З., с адрес: гр.С.З., ул.“Х.Д.А.“№89, ет.4, офис 2, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 5530лв.; „З. д. Е.“АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., район „И.“, бул.“Х.К.“№43, е осъдено да заплати сумата от 8000лв., представляваща дължима държавна такса в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, като решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника Агенция „П.и.“, БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.“М.“№3, п.к. 1606.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „З. д. Е.“АД, който чрез пълномощника си юрисконсулт Б.Г. го обжалва в осъдителните му части. Счита в частите му относно присъдените законни лихви решението да е недопустимо, тъй като такива не са претендирани от увреденото лице с подадената пред застрахователя молба за изплащане на обезщетение, поради което е налице процесуална пречка от категорията на абсолютните – неспазване на заложения в закона рекламационен срок, и претендира за обезсилване на решението в тези му части. Поддържа в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 80000лв. решението да е неправилно, тъй като, макар и да не оспорва основанието за 2 заплащане на такова, предвид влязлата в сила присъда, счита от значение за определяне на размера да е обстоятелството, че пострадалият и ищеца не са живели в едно домакинство и са се срещали сравнително рядко, и се позовава на допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на задълбочена проверка и последваща оценка на свидетелските показания, които са единствените източници на информация относно обема на вредите, съобразно което и съдебната практика по сходни случаи присъденият размер на обезщетението да е изключително висок, и претендира за отмяна на решението в тази му част и за отхвърляне на иска.

Въззиваемата страна Р. Т. Р. е депозирал чрез пълномощника си адв.Ж.З. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, поради което не е необходимо изрично искане пред застрахователя за заплащането им, а определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, съдебната практика и конкретните обстоятелства за загуба на единственият му син, чиято възраст е неотносима към емоционалните и психологически аспекти на страданието, като от значение за тях е съдържанието на съществуващата помежду им връзка, независимо от липсата на съвместно съжителство. По подробно изложените аргументи въззиваемият претендира за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски, включително и възнаграждението за един адвокат, пред въззивната инстанция.

Третото лице-помагач на жалбоподателя Агенция „П.и.“ не е подало отговор на въззивната жалба, но е депозирало чрез упълномощения юрисконсулт Г.К. писмено становище със съображения за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение като неподкрепен със събраните по делото доказателства и е заявило искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено 3 следното:

Предявен е от Р. Т. Р. против „З. д. Е.“АД иск с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 200000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на единственият му син Н.Р.Т., настъпила при ПТП на 31.12.2016г. по път III-554 в землището на гр.С. в посока към гр.Г., причинено по вина на водача Е.Н.Т. при управление на лек автомобил „Ф.С.“ с рег.№..., за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №...., валидна от 13.12.2016г. до 12.12.2017г., прекратена на 27.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2017г. – датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът е признал настъпването на твърдяното застрахователно събитие и наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорил е размера на претендираното обезщетение.

Възразил е срещу искането за присъждане на лихва с позоваване на нормата на чл.497 от КЗ относно началната дата на забавата. Изложил е твърдения за настъпване на вредите при условията на независимо съизвършителство, според които към датата на произшествието Агенция „П.и.“ не е осъществила дължимите дейности за зимно поддържане на процесния участък от пътя, с което противоправно бездействие е допринесла за настъпването на произшествието.

Третото лице-помагач на ответника Агенция „П.и.“ е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен, оспорва искането за присъждане на законна лихва, тъй като застрахователят не е изпаднал в забава, съгласно чл.497 от КЗ, и оспорва поддържаното от ответника независимо съизвършителство с твърдения да е изпълнил изцяло и точно дейностите по зимно поддържане на пътния участък, който е бил обезопасен.

С първоинстанционното решение предявеният иск е приет за допустим, съгласно чл.498,ал.3 от КЗ, с оглед наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията по предявена, съгласно чл.380 от КЗ, 4 от ищеца пред ответния застраховател претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, получена от последния на 05.06.2017г., по която е заведена щета №..., и изтичането на тримесечен рекламационен срок. Приел е да е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното пътно-транспортно произшествие – 31.12.2016г., настъпило вследствие виновното противоправно поведение на водача на застрахования лек автомобил „Ф.С.“ с рег.№... Е.Н.Т., за което е налице влязла в сила на 09.04.2021г. с произнасянето на касационната инстанция осъдителна Присъда №16 от 19.06.2020г. по НОХД №674/2019г. по описа на Окръжен съдХасково, при което е причинена смъртта на Н.Р.Т. – единствено дете на ищеца. Възприел е приетото заключение от 04.10.2021г. на съдебна автотехническа експертиза, според което, дейностите за зимно поддържане на процесния участък от пътя са били извършени в съответствие с плана за зимно поддържане и оперативния план за такова, като състоянието на пътната настилка към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие не се е явила предпоставка за възникването му и единствената причина за него са субективните действия на водача на лекия автомобил „Ф.С.“ с рег.

№..., който е загубил контрол над управлявания от него автомобил. Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът, въз основа и на изцяло кредитираните показания на свидетелите Г. Р.а-съпруга на брата на ищеца и П.В., е приел между ищеца и неговия син да са съществували особено близки отношения и силна връзка и след загубата му той да е с коренно променена житейска мотивация, ограничено и затруднено да е социалното му общуване, дните му да са помрачени от случилата се трагедия и подчинени на същата, която ще бележи целият му живот, изгубил смисъл и значение, с която е лишен завинаги от синовна обич и опора, от възможността да се радва на израстването му, на създаването на негово семейство и да има внуци, подкрепата на които би имал в бъдеще, при което и доколкото неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее, дължимо да е обезщетение от 200000лв., от което ответникът в хода на производството е заплатил общо 120000лв., съответно 20000лв. на 01.09.2021г., 25000лв. на 02.09.2021г., 30000лв. на 03.09.2021г. и 45000лв. на 07.09.2021г., и тези суми следва да бъдат приспаднати от дължимото. По тези 5 решаващи съображения е присъдено обезщетение в размер на 80000лв.

Прието е, че при сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице, е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице, включително чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига те да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума, съгласно чл.429,ал.3,изр.2 вр. чл.493,ал.1,т.5 и чл.429,ал.2,т.2 от КЗ, при което и тъй като в случая ищецът е предявил застрахователните си претенции на 05.06.2017г., то това е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца и от нея се дължи законна лихва, както върху присъденото, така и върху платеното в хода на производството, обезщетение до плащането на сумите, каквато е и присъдена.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК и във връзка с възраженията на жалбоподателя, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му части и за допустимо, включително досежно присъдената върху отделните главници законна лихва. Законната лихва се начислява по право като последица от забавеното изпълнение на паричното задължение и тя се включва в застрахователното обезщетение, съгласно чл.429,ал.2,т.2 във връзка с чл.493,ал.1,т.5 от КЗ, по ради което претенцията на увреденото лице пред застрахователя по чл.380,ал.1 от КЗ за получаване на застрахователно обезщетение включва и законната лихва. При това положение и доколкото в случая ищецът е предявил претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмена молба вх.