Решение № 170 от 30.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка при участието на секретаря Илияна Куцева Гичева като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20245300900085 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.469 КЗ вр. с чл. 80, чл. 81, чл.189 и чл. 190 ЗЗ (Закон за здравето), вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Настоящото производство е образувано по искова молба на К. В. П.-И., както и от В. Г. И. и Н. Г. И., чрез тяхната майка и законен представител К. П.-И., против ЗАД „Далл Богг:живот и Здраве“ с предявени осъдителни искове с правно основание чл.469 КЗ вр. чл.189 ЗЗ, за заплащане на К. П.-И. сумата от 153387,56 евро, равностойност на 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 163,61 евро, равностойност на 320 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и на ответниците В. И. за заплащане на сумата от 51129,19 евро, с равностойност 100 000 лв., и на Н. И., за заплащане на сумата от 5112,92 евро, с равностойност 10 000 лв. (изменен размер на иска в съдебно заседание на 01.04.2026 г., л. 697), ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди от 18.03.2023г. до изплащането им, претърпени във връзка със смъртта на М. Г. И., син на първия ищец и брат на останалите, починал на 18.03.2023г., поради допусната лекарска грешка, изразяваща се в погрешно поставена първоначална диагноза и погрешно прекратено лечение от лекари при УМБАЛ „Свети Г.“ Пловдив, застраховани по застраховка „Отговорност на лица, които упражняват медицинска професия“ при ответника.

Ищците твърдят, че К. В. П.-И. е майка и наследник на сина си М. Г. И., починал на 18.03.2023г., а ищците В. Г. И. и Н. Г. И. са негови брат и сестра. Сочат се фактическите обстоятелства, че М. И. постъпил в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД гр.Пловдив по повод нарастващо образувание на главата на 26.04.2021г., като на следващият ден 1 била извършена операция по отстраняване проблемния участък от кожата. Откритата находка била изпратена за хистологично изследване в същата болница, където бил показан резултат „меланоцитен невус на окосмената част на главата и шията“, диагностицирано като доброкачествено туморно образувание. Поради влошаване състоянието на 06.09.2022г. М. бил хоспитализиран в МБАЛ „Уни Хоспитъл“ ООД гр.Панагюрище с поставена диагноза „открита рана на главата“ с придружаващо заболяване „злокачествен меланом на окосмената част на главата и шията“ и с анамнеза „за бързо нарастваща лезия на капилицитума, париетално в дясно, на мястото на предишната операция". На 07.09.2022г. била извършена операция с биопсия на лезията в граничната зона на тумора, патохистологичното изследване на която показала „инвазивен меланом на скалпа, по Кларк 4 рТ3b“ с изготвено парафиново блокче, изпратено за изследване в Медицински институт по онкология в гр.Хановер, Германия, при което се установило, че тъканта съдържа „нодуларен малинген меланом-рТ3а“. След това през м.09.2022г. и м.10.2022г постъпвал последователно в УМБАЛ „Александровска“ гр.София и УМБАЛСМ „Пирогов“ гр.София за извършване на операции и изследвания, потвърдили наличието на злокачествен малингнен меланом-рТ2а. След поредното хоспитализиране от 20.10.2022г. до 24.10.2022г. в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД гр.Пловдив започнала имунотерапия, прилагана до 04.11.2022г., когато с оглед влошеното му състояние и постъпване в същата болница било установено, че има метастази в различни органи на тялото с взето решение за лечение с конвенционална химиотерапия. състоянието му продължило да се влошава и на 03.01.2023г. постъпил за пореден път в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, където след нови изследвания и консултация с медицински специалист от Израел на 21.01.2023г. имунотерапията била възобновена, заедно с това започнала и таргетна терапия с Ленватиниб. На 27.01.2023г. бил изписан без подобрение и на 24.02.2023г. отново приет по спешност с поставена диагноза „С76.0, глава, лице, шия /нодуларен малигнен меланом, четвърти стадиий по AJCC-Т4bN1M1, Clark 4,Breslow под 4мм, NARS и ТР53 мутирал, с данни за ЦНС, белодробни лимфогенни, чернодробни и ренални метастази/“ с придружаващо заболяване „левокамерна недостатъчност“, като починал в болницата на 18.03.2023г. След смъртта му патолого-хистологичното изследване излязло с резултат за „инвазивен кожен меланом в предпубертетна възраст /развил се на база пигментен невус по Кларк IV-рТ2а/.

При тези фактически обстоятелства ищците твърдят, че смъртта на М. И. е в следствие на поставената погрешна диагноза в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД през м.04.2021г., защото не се е касаело за доброкачествено образувание „невус“, а до „злокачествен меланом във втори стадий“ и своевременното му установяване било лечимо чрез имунотерапия с много голям процент на успеваемост. Освен това при повторното хоспитализиране на детето не била приложена най-подходящата терапия за лечението му, тъй като прекъснатата имунотерапия за периода 04.11.2022г.2 21.01.2023г. със замяната с химиотерапия довело до значително увеличение на разсейките и попадането им в мозъчната тъкан и други органи, което не само попречило на успешното лечение, но и довело до смъртта на М. И.. Поддържа, че действията на медицински лица при посоченото болнично заведение по поставяне на грешна диагноза и неправилно лечение е противоправно в нарушение на чл.79 и чл.80 Закона за здравето и в причинна връзка със смъртта на М., както и претърпените от ищците вреди от преждевременната му смърт. Обезщетяването им претендират от ответника, като застраховател по задължителна застраховка „Отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“, сключена с УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД гр.Пловдив по наредба, приета с ПМС № 208/25.09.2018г. вр. чл.469 КЗ. Като виновни за смъртта на детето лекари, допуснали грешка при диангостиката и лечението му, се сочат проф.

Д-р К.Б.Д., проф. П. С., д-р Г. Л. И. и проф. М. И. С.. противоправното поведение на проф. Д-р К.Б.Д., в качеството му на изпълнителен директор на лечебното заведение, се изразявало в неосъществен достатъчен контрол върху персонала в болнично заведение, с което е допуснал да бъде поставена грешна диагноза и да бъде проведено лечение, което не е било изцяло подходящо за заболяването на М. И. и е довело до неговата преждевременна смърт. противоправното поведение на проф. П. С. - детски хирург към Клиника по Детска хирургия и лекуващ лекар на М. И. в периода 26.04.2021 г. до 28.04.2021 г., се изразявало в поставяне на грешна диагноза меланоцитен невус на окосмената част на главата и шията, въз основа на направеното изследване на биопсионната находка, видно от Епикриза с ИЗ № 25376/4442021, КП № 199.2, издадена от УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД. Това, на д-р Г. Л. И. с УИН 1700000849 извършил Хистопатологично изследване на 05.05.2021 г., било, че е направил грешен извод от изследването на биопсионната находка, от която е било изработено и парафиново блокче - Б№ 7615/21, като е посочил, че се касае за интрадермален невус, а не за педиатричен адулатен субтип малингнен меланом - рТ2а. Проф. М. И. С. началник звено по детска онкохематология към Клиника по педиатрия и д-р Н.С. лекуващ лекар в детска онкохематология към Клиника по педиатрия не избрали найподходящата терапия за лечението на М. И., вследствие на което същият е починал.

От смъртта на М. майка му търпяла изключително силни страдания, дълбока тъга и печал, поради това, че загубила сина си, обвинявала се, че не успяла да му помогне, изпитвала гняв и срам, затворила се в себе си, дистанцирала се от обкръжението си, загубила интерес към забавления, изпитвала депресивни състояния, затруднения в съня, липса на концентрация. В. Г. И. изпитвал чувство на изоставеност от родителите, които за периода на лечението на М. И. до неговата смърт, не са му обръщали необходимото внимание, преживявал повтарящи се спомени, кошмари свързани с лечението и смъртта на М. И., имал депресивни състояния, свързани с травмиращите ситуации от лечението и смъртта на М. И., избягвал мисли, чувства, предмети, хора или места, които са свързани с травмиращите ситуации, имал 3 негативни промени в мисленето и настроението, произтичащи от смъртта на брат му, отрицателни мисли за себе си или за света, загуба на интерес към забавни дейности, трудности при поддържането на взаимоотношения с близки и приятели, раздразнителност, безпокойство, нарушения на съня и затруднена концентрация, които не преодолял въпреки срещите с училищния психолог. При Н. Г. И. били налице симптоми, свързани с липсата на брат й на родителите й, които са се грижили за лечението на М. И. до неговата смърт, които са довели до чувство на страх да не бъде изоставена от майка си и баща си, имала промени в настроението, станала е пораздразнителна, плачела по-често и трудно заспивала, скърбяла е за брат си и го търсила за да си играят, събуждала се по време на насън, говорела насън с брат си.

Въпреки предявените пред ответника застрахователни претенции на 30.06.2023 г., които ищците предявили, той не изплатил застрахователно обезщетение. Молят да бъде осъден ответникът да им заплати претендираното обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.03.2023 г. до окончателното му изплащане, а на ищцата П.-И. и обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 320 лв.

В срок е постъпил отговор на исковите молби на ответниците, като исковите претенции се считат неоснователни. Оспорват се твърденията на ищците, че детето М. не е било диагностицирано правилно и това е довело до несвоевременното му лечение и настъпила смърт, доколкото се касае до меланом, неподатлив на съществуваща съвременна терапия, с крайно неблагоприятна прогноза. Оспорва се, че промяната на терапията е довело до прегресия на заболяването, доколкото е била съобразена с всички съвременни протоколи и препоръки за лечение. Оспорва се липса на противоправно поведение на лекарския екип, както и вина и причинна връзка между действията на лекарския персонал и настъпилата смърт, която се твърди, че е била непредотвратима, а лекарите спазили всички правила и добри клинични практики относно действащите медицински стандарти.

Прави възражение за съпричиняване от страна на починалото лице, доколкото не е била потърсена своевременно лекарска помощ и не са били изпълнени предписанията на лекарския екип за спешно оперативно отстраняване на образованието. Прави възражение за прекомерност на претенциите и възражение за надхвърляне на лимита на отговорност на отговорност по застрахователната полица № BG 0807 23 000000434 „Отговорност на лица които упражняват медицинска професия“ с оглед предявените претенции в общ размер от 800 320 лв., предявени за това застрахователно събитие от ищците в настоящото производство и бащата на починалия М. И., чиито претенции са в размер на 300 000 лв., по повод които е образувано гр.д. 11945/2023 г. по описа на СГС.

По отношение на претенциите на ищците В. и Н. И.и възразява също, че са от 4 кръга на лицата, на които се дължи обезщетение само по изключение, при доказана особено близка връзка, каквато се оспорва в случая да е възникнала, по смисъла на TP № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС, Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI 1969 на Пленума на ВС. Освен това счита, че същите не са преживели описаните страдания в следствие на смъртта на брат си, като Н. не е в състояние да осъзнае трагичното събитие, свързано със смъртта на брат и и да изживее такава дълбока емоционална болка и страдание, която да оправдава претендираното обезщетение. По причина на възрастта на ищеца М. също се оспорва да е имал трайно изградени и дълбоки отношения на привързаност с починалия си брат, които да оправдават присъждане на претендираното обезщетение.

Признава за безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по повод сключената застраховка „Професионална отговорност“ на лекарите в УМБАЛ Св. Г., гр. Пловдив и не възразява това обстоятелство да бъде отделено като такова по делото.