Решение № 635 от 27.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Русе, 27.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от М. Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520103898 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК 117005106, чрез юрк. Б. С. против М. Х. М., ЕГН: **********, да се признае за установено по отношение на ответницата вземането на ищцовото дружество с правно основание, както следва: чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 153 от Закона за енергетиката на обща стойност 211.52 лева /главница/ по 21 броя фактури, ведно със законна лихва до окончателно изплащане на задължението и на основание чл. 422 във вр. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 18.46 лева, представляваща лихва за забава, за периода от падежа на всяка фактура, който настъпва 45 дни след периода на доставка, до 21.01.2024 г. - денят преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по гр. дело № **** по описа за 2024 г. на РРС. Моли също присъждане на разноски, сторени в заповедното и настоящото производство.

Ищецът твърди, че ответницата е купувач по договор за доставка на топлинна енергия с абонамент № ********** с място на изпълнение в имот, находящ се в гр. *******.

Ищецът твърди, че за периода от 28.09.2022 г. до 24.11.2023 г. в описания по-горе имот е доставил и на ответницата е разпределена топлинна енергия на обща стойност 211.52 лева /главница/ по 21 броя фактури. Твърди, че сумата не е платена и ответницата е в забава.

За събиране на вземанията си ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № **** по описа за 2024 г. на Русенския районен съд, XI гр.с. и срещу ответника е издадена Заповед № 191 за изпълнение на парично задължение от 22.01.2024 г.

Заповедта е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК и ищецът е предявил иска си в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК указан от съда.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител адв. В. Г., който смята искове за допустими, но неоснователни.

1

Съдът намира, че исковете са основателни и доказани, с оглед на събраните доказателства и следва да се уважат.

От представената по делото Справка № 886176/04.07.2024 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – Русе безспорно се установява, че имотът находящ се в гр. ******* е собственост на ответницата. Между страните не съществува спор, че сградата в която се намира имотът на ответницата, е присъединена към топлопреносната мрежа на дружеството ищец, което се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства - Договор № ******.; Договор № ****** с Приложение № 2 към него и Писмо с изх. № А – 522 от „Дикейл-Л“ ООД до Топлофикация-Русе АД, както и Приложение № 1 към него. Не съществува спор и относно обема на предоставената топлинна енергия, както и размера на възникналите задължения. В откритото съдебно заседание адв. В. Г. заявява, че не оспорва задълженията, а единствено процедурата за претендиране на вземанията, поради това, че на основание чл. 46, ал.1 от Общите условия, представени по делото, продавачът има право да уведомява своите потребители чрез уведомителни писма, телефонни обаждания, SMS, email и по всякакъв друг законосъобразен начин в рамките на 08:00 до 20:00 часа, което ищецът не бил сторил. Няма съмнение, че действително такова право е уговорено в Общите условия, но от неупражняването му не са предвидени последици, които да водят до извода, че не е спазена процедурата за претендиране на вземанията. Уведомяването на потребителите е предвидено като право, а не като задължение. В следващите разпоредби от Общите условия е посочено, че купувачът е длъжен да заплаща задълженията в срок до 15 число на месеца следващ месеца на доставката до 14 число на следващия месец, а продавачът издава и изпраща фактури на купувачите, като неполучаването на последните не е основание за неплащане на задълженията. По делото са представени 21 фактури, както и извлечение от сметка по партида №: ************* за неиздължени суми от ответницата, определени както за период, така и с оглед техния размер. При съвкупната им оценка се установява, че по представените фактури е било налице частично плащане по задълженията, поради което не може да се сподели твърдението на адв. В. Г., че не е спазена процедурата, тъй като щом е било налице частично плащане, то ответницата е била запозната с размера на задълженията си към ищцовото дружество и ги е признала.

При така събраните доказателства предявените искове следва да се уважат в пълния предявен размер от 211,52 лева – главница, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия по 21 бр. фактури, за периода 28.09.2022 г. – 24.11.2023 г., за имот в гр.

********************, с абонатен № **********, ведно със законна лихва от датата на предявяване на Заявление по чл. 410 ГПК /22.01.2024г./ до окончателното изплащане на сумите и сумата от 18,46 лева – лихва за забава върху главницата от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 21.01.2024 г. Вземането на ищеца съществува в пълния размер, за който е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело № **** по описа за 2024 г. на Русенския районен съд, XI гр. състав.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”

Съобразно цитираното тълкувателно решение и предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят и разноските по частно гр. дело № **** на РРС в общ размер на 77.20 лева – от които 27.20 лева заплатена държавна такса и 50.00 лева юрк. възнаграждение, 2 както и разноските в настоящото производство в размер на 75 лв. държавна такса, 400 лева, възнаграждение за особен представител на ответницата, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, общо 575 лева.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че съществуват вземания на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ" ЕАД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от Изпълнителният директор инж. С. Ж. Ж. против М. Х. М., ЕГН: **********, с адрес гр. **************, в размери както следва:

- 211,52 лева, представляващи цена на доставената и разпределена топлоенергия по 21 броя фактури за периода от 28.09.2022 г. – 24.11.2023 г., за имот в гр.

********************, с абонатен № **********, със законната лихва от 22.01.2024 г. до окончателното изплащане;

- 18,46 лева -представляващи законна лихва върху главницата от падежа на всяка фактура до 21.01.20124 г., за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № ****/2024 г. на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА М. Х. М., ЕГН: **********, с адрес гр. ************** ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ" ЕАД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление: гр.

Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от Изпълнителният директор инж. С. Ж. Ж. разноски в настоящото производство в общ размер на 575.00 лева и по частно гражданско дело № ****/2024 г. на Русенски районен съд разноски в общ размер 77.20 лева.

Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3