Решение № 6647 от 21.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6647 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100505549 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 936 от 20.01.2023 г., постановено по гр.д. № 7439/2022 г. по описа на СРС, 63 състав са отхвърлени предявените от М. К. С. срещу „Топлофикация София“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 5/07.01.2022г. и неговата отмяна и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „експерт присъединяване на нови клиенти“, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 15796,08 лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за оставане без работа за периода от 07.02.2022г. до 07.08.2022г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд е присъдил в полза на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ишцата М. К. С., в която са изложени доводи за неправилност на обжалвания акт, за противоречие на същия с приложимите норми на правото на ЕС, а именно чл. 6 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г., както и на практиката на Съда на ЕС. Счита, че посочената Директива позволява съществуването на разпоредби със специална закрила при уволнение на по-възрастни работници, каквато е разпоредбата на чл. 18 КТД, приета неправилно от СРС за недействителна като противоречаща на императивната норма на чл. 328 КТ. Излага, че чл. 6 от Директивата не е противоречи на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а го допълва и се явява специална по отношение на нея. Поддържа, че ответникът недобросъвестно е възразил срещу действителността на клаузата на чл. 18 КТД, независимо, че е подписал процесния КТД, в която същата се съдържа, която клауза 1 била възпроизведена и в последващия КТД от 7.10.2022 г. Последното сочело според въззивницата на злоупотреба с процесуални права от страна на ответното дружествоработодател. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени в цялост предявените искове. Претендира сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК препис от въззивната жалба е изпратен за отговор на насрещната страна – „Топлофикация София“ АД е постъпил отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Изтъква се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено. При условията на евентуалност се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от М. К. С. с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Ищецът твърди, че заемал при ответника „Топлофикация София“ АД длъжността „експерт присъединяване на нови клиенти“.

Сочи, че със заповед № 5/07.01.2022 г. на изпълнителния директор на дружеството трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

Счита, че е незаконосъобразно уволнен, като оспорва да е налице уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като на основание чл. 18 КТД, към който същата се е била присъединила, ответникът нямал право да прекратява трудовото й правоотношение, доколкото същата е работила в предприятието непрекъснато повече от 10 години, а до настъпването на необходимите условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст оставали по-малко от 24 месеца (7 месеца и 13 дни). По изложените съображения счита, че като е извършил нарушение на КТД, работодателят е прекратил трудовото правоотношение незаконно, поради което моли прекратяването да бъде признато за незаконно, като ищцата бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и ответникът да бъде осъден да й присъди обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца, считано от изтичане на срока за неспазено предизвестие.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответното дружество не оспорва, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено с атакуваната заповед на посоченото основание, както и че между страните да е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата да е заемала твърдяната от нея длъжност. Счита, че уговорката в чл. 18 КТД е недействителна, тъй като ограничава правото на работодателя да прекрати трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т.

2 КТ, респ. съставлява предварителен отказ от права и нарушава чл. 60 вр. чл. 333, ал.

4 КТ. Поддържа, че за да е действителна цитираната клауза, същата следвало да се тълкува във вр. чл. 16, ал. 4 КТД, като се приеме, че работодателят бил длъжен да осигури пренасочване на служителите на друга позиция, което в случая било сторено.

По изложените съображения счита уволнението за законосъобразно, поради което моли за отхвърляне на предявените искове.

С определение на съда от 06.09.2022 г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е заемала при ответника длъжността „експерт присъединяване на нови обекти“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, 2 отдел „Развитие на ТПН и присъединяване на нови клиенти/Експлоатационна и ремонтна дейност“, че работодателят е бил обвързан от КТД от 19.08.2020 г., към който ищцата се е присъединила въз основа заявление от 01.09.2020 г., че към датата на прекратяване на трудовия договор ищцата е имала не по-малко от 10 години непрекъснат трудов стаж при ответника, както и че са й оставали не повече от 24 месеца до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Не е спорно между страните, а и от представените доказателства се установява, че трудовото правоотношение на страните е прекратено със заповед №5/07.01.2022 г. на изп. директор на ответното дружество на основание чл.328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТпоради съкращаване в щата, считано от датата, следваща датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ищеца на 07.01.2022 г. при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, поради което следва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 08.01.2022 г.

С протоколно определение от 04.10.2022 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че преди извършване на уволнението работодателят е предложил на ищцата изменение на трудовия договор чрез подписване на допълнително споразумение с посоченото на л. 106 от делото съдържание. От същото е видно, че допълнителното споразумение от 03.12.2021 г., което ищцата не е подписала, има следното съдържание – преназначаване от дирекция Инвестиционна и ремонтна дейност/Отдел Развитие ТПМ и АС и ПНК/Експлоатационна и ремонтна дейност в Дирекция Инвестиционна и ремонтна дейност/ Отдел Развитие на ТПМ и АС и кадастрално обслужване/ Звено развитие на мрежата, кадастрално обслужване и нови клиенти от длъжност експерт, присъединяване нови обекти на длъжност специалист, благоустройство на мрежата с основно месечно трудово възнаграждение 1854 лв., като договорът се сключва за неопределено време и с изпитателен срок от три месеца, уговорен в полза на работодателя.

От приета по делото длъжностна характеристика за длъжността „специалист, благоустройство на мрежата“ се установява, че изискването за образование е висше техническо, образователно-квалификационна степен „магистър“.

От представена по делото справка от ТД на НАП се установява, че за периода от 07.02.2022 г. – 07.08.2022 г. няма данни за регистриран трудов договор за лицето М. К.

С..

От извършена в о.с.з. от 4.10.2022 г. констатация се установява, че в трудовата книжка на ищцата като работодател е вписан „Топлофикация София“ ЕАД и прекратяване на ТПО, считано от 08.01.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а на л. 12-13 е вписано прослужено време при работодателя от 01.04.1998 г. до 07.01.2022 г. включително, като последващи отбелязвания не са отразени.

В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебна счетоводна експертиза, съгласно което размерът на брутното трудово възнаграждение на М. К. С. за м. 12.2021 г. е 2632,68 лв., в което са включени основна заплата – 1854 лв. и допълнително възнаграждение за ТСПО – 778,68 лв. Размерът на обезщетението за оставането без работа на М. К. С. за срок от шест месеца, считано от 08.01.2022 г. възлиза на 15796,08 лв. (2632,68 лв. х 6 месеца).

Пред първата инстанция е приет като доказателство по делото пред Колективен трудов договор (КТД) от 19.08.2020 г., сключен между ответника - работодател и синдикалните организации на Независима синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ, Съюз на енергетиците в България, СС ФЕ „Подкрепа“ 3 синдикати. Съгласно чл. 18 от представения по делото КТД работодателят приема да не прекратява трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 4 КТ, с работници и служители, на които остават 24 /двадесет и четири/ месеца до настъпване на необходимите условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако същите имат не по-малко от 10 /десет/ години непрекъснат трудов стаж в „Топлофикация София“ ЕАД, а за останалите – 18 /осемнадесет/ месеца. В разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от КТД (19.08.2020г.) страните са уговорили, в случай на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ, работодателят се задължава при възможност да пренасочи работниците и служителите към други, подходящи работни места.

Пред въззивната инстанция като доказателство по делото е приет КТД от 07.10.2022 г., в който в чл. 18 страните са уговорили идентична на чл. 18 КТД (2020 г.) клауза „работодателят приема да не прекратява трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 4 КТ, с работници и служители, на които остават 24 /двадесет и четири/ месеца до настъпване на необходимите условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако същите имат не по-малко от 10 /десет/ години непрекъснат трудов стаж в „Топлофикация София“ ЕАД, а за останалите – 18 /осемнадесет/ месеца.“

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.

2 ГПК.

Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част, настоящият въззивен състав намира следното:

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че единственият спорен въпрос между страните е относно действителността на чл. 18 КТД от колективния трудов договор, в която е предвидено ограничение за работодателя да прекратява трудовия договор с работници и служители в предпенсионна възраст на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, която клауза е счел за недействителна като противоречаща на императивна правна норма – чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото предвижда ограничения в уредените основания за прекратяване на трудовия договор, с оглед на което е достигнал до извода, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено законосъобразно, поради което е отхвърлил искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Разпечатката съдържа 39 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38f89a8e-924b-4d31-b651-874c1f9525be