Решение № 143 от 19.11.2021, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Сливница, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20201890100591 по описа за 2020 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49, ал.1 СК, чл. 53 СК, чл.59, ал.2 СК, чл.143, ал.1 СК.

Ищцата Е. Г. А. претендира да бъде прекратен сключеният с ответника Й. В. А. на 09.08.2009 г. брак, на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака две непълнолетни деца М. Й. А. и А.Й. А., да бъде постановено местоживеенето им да е на адреса, на който живеят понастоящем с. Х., С.о., ул. „Х.Б.“ № **, на ответника да бъде определен режим на лични контакти с децата, както и да бъде осъден да заплаща издръжка на децата в размер на 170 лева за всяко едно дете, чрез тяхната майка и законен представител, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Ищцата няма претеции към ползването на семейното жилище, тъй като същото се намира в гр. В.Т., ул. „Х.И.В.“ № **, собственост не на родителите на ответника, а тя и децата са се устроили в с.

Х., те учат и тя работи в гр. Б.. След развода ищцата желае да носи предбрачното си фамилно име - Н..

Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 1

09.08.2009 г. От брака си имат родени две деца, които са непълнолетни.

Отразено е в исковата молба, че отношенията помежду им с течение на времето са се влошили, зачестили са споровете между тях, като според ищцата причината била главно във връзка с издръжката на децата им, тъй като ответникът непрекъснато бил без работа и не осигурявал финансови средства. Това наложило ищцата да замине да работи в чужбина, а ответникът останал в страната, за да полага грижи за децата им. Ищцата твърди, че по време на отстъствието й, ответникът не е полагал грижи нито за физическото развитие, нито за психоемоционалното състояние, нито за възпитанието на децата. Вследствие на често възникващите спорове отношенията между страните се обтегнали и обичта и уважението помежду им се изчерпали.

Отразено е в исковата молба, че през м. февруари 2020 година, ищцата се завърнала от чужбина с идеята да се грижи за децата си, като предложила на ответника да се разведат, но той не бил съгласен с това и я заплашил, че няма да й даде децата ако тя подаде молба за развод. Ищцата твърди, че ответникът изпълнил тази закана, и тя успявала да общува с децата единствено чрез техни приятели. Това наложило тя да организира среща с тях, при която ги взела при себе си в жилището в с. Х., С.о.. След като съобщила за това на ответника, последният я заплашил с убийство. От този момент децата продължили да живеят при нея, като се чувстват добре, тъй като им е създала благоприятни условия за живот. Ищцата заявява, че децата са споделяли с нея, че баща им е упражнявал насилие спрямо тях докато са живели при него, а конкретно дъщеря й е разказала ужасяващи преживявания, случили се между нея и баща й по време на отглеждането им от него. Ищцата счита, че това е вероятно, тъй като ответника се занимавал с незаконни дейности.

Ищцата изтъква, че понастоящем единствено тя полага грижи за децата, ответникът не се интересувал от тях и не е заплащал издръжка.

При тези съображения ищцата счита, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на последния, поради което желае той да бъде прекратен, упражняването на родителските права спрямо родените по време на брака деца да бъде предоставено на нея, тъй като тя се явява родителят, който разполага с капацитет да се грижи за отглеждането и възпитанието им и да поеме издръжката им, а и между нея и децата има изградена силна емоционална връзка. Ищцата претендира местоживеенено на децата да бъде определено на нейния адрес, а на ответника да бъде определен 2 режим на лични контакти с тях. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща на всяко едно от децата чрез нея, като тяхна майка и законен представител, издръжка в претендирания от нея размер. Ищцата няма претенции за издръжка от ответника. Желае след прекратяване на брака да продължи да носи предбрачното си фамилно име. Претендира разноски при оспорване на иска от страна на ответника.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител адв. А. поддържа предявените искове, като моли брака й с ответника да бъде прекратен по негова вина, на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака непълнолетни деца, като местоживеенето им бъде определено на нейния адрес и ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка на всяко едно от децата.

В съдебно заседание ответникът не оспорва предявените искове и също изразява становище за прекратяване на брака.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак (дубликат) от 21.09.2020 г., издадено от община Б. въз основа на акт за граждански брак № 161 от 09.08.2009 г. е, че страните са сключили граждански брак на 09.08.2009 г.

От удостоверения за раждане (дубликати), издадени въз основа на актове за раждане № 718 от 27.10.2009 г. и № 422 от 01.09.2012 г. от община В.Т., се установява, че по време на брака си страните имат родени две деца – М. Й. А., родена на ****** г. и А.Й. А., роден на ****** г.

От представените служебни бележки се установява, че децата М. Й. А. и А.Й. А. през учебната 2020/2021 г. са били ученици в съответно в * и * клас, дневна форма на обучение в СУ „Л.Х.Т.“.

Видно от трудов договор № 1035 от 24.07.2020 г. е, че ищцата е в трудово правоотношение с „Б.Х.Т.“ ЕООД – гр. Б., назначена е на длъжност „***************“ и реализира основно месечно трудово възнаграждение в размер на ***** лева.

По делото няма спор, че семейното жилище, намиращо се в гр. В.Т., ул.

„Х.И.В.“ № ** е собственост на родителите на ответника и се ползва от последния.

От показанията на св. К.Г.А., която е сестра на ищцата, се установява, че бракът между страните е сключен през 2009 г. и първоначално семейството 3 е живяло в дома на родителите им. Св. А. посочва, че по време на брака ответникът не е имал постоянна и семейството е живеело в лишения, като се е налагало да бъдат подпомагани от родителите на ищцата. Св. А. изтъква, че сериозните проблеми между страните са започнали след преместването на семейството в жилището на отвеника в гр. В.Т.. Свидетелката заявява, че ответникът продължил да не работи и тъй като срещали затруднения в осигуряване издръжката на семейството, през 2018 г. ищцата заминала на работа ва Р Г. с намерение след като се установи за около година, при нея да отидат децата и ответника, но впоследствие той отказал да замине. Св. А. твърди, че след като сестра й се прибрала от Р Г., споделила с нея, че ответникът започнал да се държи лошо с нея и имала съмнения, че не се е грижил добре за децата, тъй като от съседи научила, че децата по цял ден скитали по улиците и дъщеря й М. е спряла да посещава училище. Св. А. посочва, че сестра й се върнала оканчателно в страната през м. февруари 2020 г., като след затварянето на населените места заради обявеното извънредно положение, ответникът напълно преустановил контактите й с децата. Когато пътуванията отново били разрешени, св. А. и ищцата отишли в гр. В.Т. и с помощта на съседи взели децата от там и се прибрали в с. Х.. Св. А. обяснява, че децата били мръсни и облечени с изпокъсани дрехи. Те самите споделили, че по време на извънредното положение не са участвали въобще в провежданите онлайн учебни занятия, тъй като не разполагали с устройства, баща им ги е тормозел психически и физически, случвало се е по цял ден да са сами вкъщи в много лоши хигиенно - битови условия. Освен това здравословното състояние на децата било много лошо и се наложило сериозно лечение. Св. А. посочва, че сестра й и децата живяли около половин година в нейния дом, след което се преместили в друга къща в с. Х..

Понастоящем посещават редовно училище. Св. А. заявява, че ищцата успешно осигурява издръжката на децата, тъй като има постоянен трудов договор, те имат добра социална среда, чувстват се щастливи и спокойни.

Самата тя подпомага ищцата в грижите за децата. Св. А. обяснява, че откакто са взели децата от ответника, последният не е потърсил никакъв контакт с тях.

Съдът кредитира показанията на св. А., тъй като помежду в тях не са налице противоречия, последователни са и въпреки родствената им връзка с ищцата, настоящия съдебен състав приема, че нейните показания са 4 обективно депозирани, още повече, че тя като лице от най-близък семеен кръг, е знаела от ищцата за проблемите в семейството й, а и впоследствие е възприела лично състоянието на децата в момента, в който са били взети от тяхната майка.

По време на брака си страните не са придобивали недвижимо имущество и движимо имущество на значителна стойност в резултат на съвместен принос, нямат открити банкови сметки, нямат участие в търговски дружества или регистрирани еднолични търговци.

След прекратяване на брака ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име Н..

Други относими към спорния предмет доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът за прекратяването на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е основателен.

От събраните по делото доказателства се установява, че от около година и половина съпрузите не живеят заедно. Бракът им е лишен от съдържание. Съдът намира предявения от ищцата иск за основателен и доказан. Между страните липсват нормалните съпружески отношения.

Липсва чувство за семейна общност, което прави брака между съпрузите дълбоко и непоправимо разстроен. Съдът намира, че виновното поведение на ответника е причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Съзнателното нарушаване на брачните задължения за грижа и внимание към семейството от страна на съпруга, неглижирането на децата в отсъствие на ищцата, докато тя е работела в чужбина, за да осигури издръжката на семейството, упражняваният психическият тормоз върху нея след напускането на семейното жилише посредством възпрепятстване на контактите й с децата, което безспорно е повлиял и на децата, характеризират отношението му като противоречащо на дължимите за нормална брачна връзка взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство, вярност и съвместно живеене (чл.чл. 15, 16 и 18 СК). Налице е съзнаване у ответника, че с активни действия непоправимо засяга основите на брака. Доказателства в подкрепа на този извод се съдържат в показанията на св. А., която възпроизвежда непосредствените си впечатления от съвместния живот на страните, при който ответникът е демонстрирал пъна незаинтересованост към семейството, налагало се е ищцата да поема 5 цялостната издръжка на семейството, което е довело и до отделянето й от децата по време на работата й в чужбина, а последните не са получили адекватни грижи за физическото и психоемоционалното си състояние от страна на своя баща. Показанията на този свидетел съдът намира за безпротиворечиви и последователни, поради което ги кредитира изцяло.

Не се установи наличието на противобрачно поведение от страна на ищцата. Напротив – св. А. посочва, че ищцата е всеотдайна майка, полага пълни и адекватни грижи за възпитанието и цялостното развитие на децата М. и А., по време на семейния живот с ответника се е проявила като много загрижена, освен това преимуществено тя е осигурявала и финансовата издръжка на семейството. Това води до извода, че от нейна страна не е налице нарушаване на брачните задължения за грижа и внимание към семейството.

Разпоредбите на Семейния кодекс установяват задължение за родителите да се грижат за децата си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното им развитие. Съгласно разпоредбата на чл.