Решение № 580 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330112001 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Й. А. Т. против „Кредирект“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 479,20 лв., получена без правно основание от ответника съгласно нищожен договор за паричен заем № **** от ****г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането, а при условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 391,73 лв. – недължимо заплатена неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл.13, ал.5 от договор за паричен заем № **** от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № **** г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 1000 лв., със срок за издължаване 3 месеца, като всяка вноска е с размер от 361,49 лв.; ГПР – 62,14 %, фиксиран лихвен процент от 50 %. За процесния периода от **** г. до **** г. била начислена договорна лихва от 84,47 лв. Ищецът сочи, че съгласно чл.6, ал.1 от договора страните уговорили договорът за кредит да бъде обезпечен с поръчителство, като поръчителите са едно или повече лица, които отговарят на посочените условия. В случай че не се изпълни задължението да се предостави поръчителство, се дължала неустойка в размер на 391,73 лв. Ищецът твърди, че на **** г. договорът за кредит бил рефинансиран с договор за паричен заем от същата дата, като погасената сума по силата на рефинансирането била в размер на 850,87 лв. Сочи, че на **** г. заплатила по кредита сумата от 628,33 лв., като по този начин изплатената сума по договора за заем от**** г. била общо 1479,20 лв., от която 1000 лв. – главница, 84,47 лв. – договорна лихва и 391,73 лв. – неустойка. Поддържа, че е налице недействителност на отделни клаузи от договора, тъй като уговорената неустойка представлявала реално скрита договорна възнаградителна лихва и така нарушавала и заобикаляла нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че невключването на неустойката в ГПР нарушавало изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и ГПР не съответствал на действително 1 прилагания между страните. Твърди, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена, както и че е недействителна като противоречаща на добрите нрави, доколкото е изгубила присъщите и функции. С оглед наведените твърдения, намира, че всичко заплатено над главницата, в размер на 479,20 лв. било недължимо платено, евентуално, недължимо платена била неустойката в размер на 391,73 лв. Поради изложеното предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Кредирект“ ЕООД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че исковата молба била нередовна, тъй като не била посочена банкова сметка на ищеца. Поддържа, че клаузата за неустойка не страда от пороците, твърдени в исковата молба, като сочи, че недействителността на отделна клауза не влезе нищожност на целия договор. Сочи, че са съобразени всички законови изисквания на ЗПК, както и тези на ЗПФУР. Счита, че уговорената неустойка не следвало да се включи в ГПР.

Сочи, че ищецът имал право в 14-дневен срок да се откаже от договора. Посочва, че за периода 2023 г. – 2025 г. ищецът е сключил общо пет договора, които съдържали уговорка за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, като по този начин се създали трайни отношения между страните, било налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора. Оспорва размера на предявения иск, като прилага справка за извършени плащания. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество по процесния договор за потребителски кредит, който да е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащанията са осъществени на валидно основание, т.е. че процесният договор за потребителски кредит е действителен.

По делото се установява, а и страните не спорят по отношение на факта, че между тях в сключен процесният договор за потребителски кредит № **** от **** г., по силата на който са предоставени на ищцата заемни средства в размер на 1000 лв., с фиксиран лихвен процент по заема 50 % и ГПР – 62,14 %. Предоставеният заем следвало да се върне на три погасителни вноски всяка в размер на 361,49 лв., с окончателен падеж на **** г. Общата сума за погасяване била в размер на 1084,47 лв.

Не е спорно също така, че съгласно чл.6 от договора страните са уговорили договорът за кредит да бъде обезпечен с поръчител – едно или две физически лица, всяко от които отговаря на следните кумулативно предвидени условия: 1) при един поръчител, осигурителният доход да е в размер на не по-малко два пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2) при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната; 3) поръчителите да не е поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; 4) да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; 5) да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от редовен по активни задължения. Клаузата на чл.13, ал.5 от договора предвижда, че при неизпълнение на задължението по предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство или ако то не отговаря на посочените изисквания, в 14-дневен срок от сключване на договора потребителят дължи неустойка в размер на 391,73 лв., която е дължима в пълен размер от деня на изтичане на уговорения срок за предоставяне на обезпечението. В клаузата на чл.13, ал.7 изрично е посочено, че неустойката е вземане на кредитора различно от главницата и лихвата и не се включва при изчисляване на годишния процент на 2 разходите.

Не е спорно също така между страните, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че вземането по процесния договор е погасено изцяло от ищеца, включително и чрез рефинансирането му посредством договор за обезпечен потребителски кредит № **** г. Ответното дружество признава, а и ищецът не оспорва този факт, че общо платената сума по договора възлиза на 1356,07 лв.

За да е основателен предявеният иск, следва също така да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договорите по чл.22 ЗПК.

Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1) при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за потребителски кредит, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно найпълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази 3 информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник или не.

Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.

22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.