Решение № 16876 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16876 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110157833 по описа за 2022 година

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове от „Т.С.“ ЕАД срещу С. К. И., ЕГН ********** и против Е. К. В., ЕГН ********** (наследниците на Х. С. Д., ЕГН **********) при квоти ½ , както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата 442,92 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 46, находящ се в ***********,, за периода 01.05.2019г. до 31.03.2020г., както и на сумата 10,43 лева – главница за осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на на исковата молба – 26.10.2022г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 100,45 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, от 15.09.2020г. до 13.10.2022г., както и на сумата 2,70 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 31.10.2019г. до 13.10.2022г.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес **********, с абонатен № *********, по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че 1 топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове. Излагат твърдения, че и двамата наследници са направили отказ от наследството на Христинга С. Д., поради което не отговаря за задълженията й, включително тези към ищцовото дружество. Ответниците не оспорват размера на претенциите, доставката на топлинна енергия и предоставянето на услуга по дялово разпределение, както тяхната стойност, поради което молят да не бъдат допускани поисканите от ищеца съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи. Не изразяват становище по останалите доказателствени искания на ищеца. Представят документи, които молят да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Уважаването на иск с посоченото правно основание предпоставя валидно възникнало и съществуващо договорно отношение между страните за продажба на топлинна енергия.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на топлопреносното предприятие, регламентиращи облигационните отношения между страните по продажба на топлинна енергия.

В тежест на ищеца е било да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът е задължен за потребената през процесния период топлинна енергия като наследник на задълженото лице, непогасило вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия, респ. като собственик на топлоснабдения имот, която тежест е указана с доклада по делото, обективиран в Определение на съда.

По делото е представен нотариален акт № 61 том І рег. № 8077 дело № 45 от 24 април 2003г. на нотариус при СРС, видно от който Х. С. Д. е призната за собственик на процесното жилище по наследство – завещание. Видно от справка в НБДН последната е починала на 16.04.2020г. От представеното удостоверение за наследници се установява, че нейни наследници са С. К. И. – син и Е. К. В. – дъщеря. Предвид изложеното, потребител на доставената за имота топлинна енергия и задължено лице за цената й за процесния период / 01.05.2019г. до 31.03.2020г../ се явяват именно наследниците са С. К. И. и Е. К. В. , тъй като той е бил страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, писменото приемане на които не са условие за възникване на продажбеното правоотношение. Липсата на плащане на цената на доставената топлоенергия и на осъществената услуга дялово разпределение отнася дълга в наследството, поради което ответниците в производството се явяват задължени да погасят дълга съобразно наследствените си квоти или по равно – чл.5 от Закона за наследството.

По делото е приложено удостоверение за вписан отказ от страна на ответника С. К. И. от наследството на наследодателя си Х. С. Д., ЕГН **********, с № 906/08.07.2020г. по специалната книга, водена от съда по чл.49 от ЗН. Приложено е удостоверение за вписан отказ от страна на и ответника Е. К. В. от наследството на наследодателя си Х. С. Д., ЕГН **********, с № 902/07.07.2020г. по специалната книга, водена от съда по чл.49 от ЗН. . С оглед така приетото и неоспорено доказателство, съдът намира, че ответниците не следва да 2 носят отговорност за задълженията на своя наследодател, вкл. за потребени и незаплатени консумативни разноски за процесното жилище, каквото е търсеното задължение С оглед така събраните доказателства, настоящият съд намира исковата претенция за неосноватЕ.. Правна последица на отказа от наследство е, че наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството, като отказът е неоттегляем. Същият е възможен, само ако наследникът не е приел откритото наследство, вкл. чрез конклудентни действия, от които може да се установи неговата воля да приеме наследството.

С оглед изложеното, исковете по чл.150 ЗЕ срещу ответниците следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД

С оглед приетия извод за неоснователност на главните искове, неоснователни и недоказани са и предявените с исковата молба акцесорни искове срещу ответниците за заплащане на закъснителни лихви.

По разноските

При този изход на спора по делото право на разноски имат ответниците.

Сторените от С. И. разходи по водене на делото са в размер на 400 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение, което подлежи на присъждане – т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на така заявените за присъждане разходи ищецът е направил възражение за прекомерност и искане за намаляване по чл.78, ал.5 ГПК, по което, като своевременно заявено, съдът дължи произнасяне. При преценка на фактическата и правна сложност на делото, очертала участие на пълномощника на ответника,съдът намира, че възражението на ищеца следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, искове, по чл. 150 ЗЕ, срещу С. К. И., ЕГН ********** и против Е.

К. В., ЕГН **********, за заплащане на сумата 226,46 евро или 442,92 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 46, находящ се в ***********,, за периода 01.05.2019г. до 31.03.2020г., както и на сумата 5,33 евро или 10,43 лева – главница за осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на на исковата молба – 26.10.2022г., до окончателното изплащане; както и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 51,36 евро или 100,45 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, от 15.09.2020г. до 13.10.2022г., както и на сумата 1,38 евро или 2,70 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 31.10.2019г. до 13.10.2022г. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на С. К. И., ЕГН **********, сумата 204,52 евро или 400 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3