Решение № 114 от 24.06.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Свиленград, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200372 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от „Ири трейд” АД с ЕИК 131153438, със седалище и адрес на управление: град София, район Триадица, ж.к.„Манастирски ливади-Б”, Евроцентър, блок № 65, етаж 4, представлявано от Изпълнителния директор И.Г.Л. - Т., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8506067694, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с който на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, вр.чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 300 лв., равняващи се на 153.39 евро по официалния обменен валутен курс съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), както и 9 лв., равняващи се на 4.60 евро по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ – такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – след изтичане на предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр.чл. 11 от ЗАНН давностен срок. Претендират се разноски по делото.

1

В съдебната фаза дружеството-жалбоподател, представлявано от Изпълнителния директор И.Г.Л. - Т., редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес: град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, стая № 33, не изпращат представител. Процесуалният им представител – Старши юрисконсулт Т. Д., представя Писмена молба, в която подробно аргументира тезата си за потвърждаване на ЕФ, тъй като бил издаден законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му, алтернативно се иска от Съда да бъде изменен размера на наложената Имуществена санкция с такъв, който се явява пропорционален. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 97.15 евро, равняващи се на 190 лв. по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 22.01.2023 година в 19.48 часа в извъннаселено място, а именно: по автомагистрала (АМ) „Марица” – А 4, при км. 89+476, на територията на кметство Момково, което попада на териториалния обхват на община Свиленград, област Хасково, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20382 (част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни), е регистрирано и заснето движещото се в посока намаляващ километър, пътно превозно средство (ППС) – товарен автомобил марка „Пежо”, модел 308 с държавен регистрационен № ****************** с технически допустима максимална маса 2 030 кг, брой 2 оси

2, екологична категория: евро 5

– собственост на дружеството-жалбоподател (видно от Справката за собствеността, приложена в преписката), за което не е заплатена дължимата пътна такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ № 8506067694 на дружеството-жалбоподател в качеството му на собственик на ПС. ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за незаплащане на дължимата пътна такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание ч л . 187а, ал. 2, т. 1, вр.чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 300 лв. (153.39 евро), както и е посочено, че дължи 9 лв. (4.60 евро) - такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП.

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството-жалбоподател на 15.04.2026 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено – датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка, с отбелязване и на името на получателя му, (в изложения смисъл са и данните, налични в Историята на обработка на процесното нарушение, както и изявлението, направено в Жалбата). Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на дружеството-жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ. В указания срок, дружеството-жалбоподател не плаща компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е 3 съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимки, на които е видно процесното ППС. От същите се установява, че е заснето ППС с държавен регистрационен № ******************. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението, както и номерът на устройството.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на подаване чрез ССЕВ, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице – законния представител (Изпълнителния директор) на дружеството-жалбоподател, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със събиране на пътни такси по ЗП.

При разглеждане на дела по о бжалвани ЕФ, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

4

1. Спазването на принципа за пропорционалност е въпрос по приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият състав на Съда съобрази Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21.11.2024 година по дело С-61/2023 година.

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които Държавите - членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл е Решение от 17.04.2018 година, дело С-414/16, т. 68, дело С537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на Националния съдия.

С оглед изложеното, при съобразяване на обстоятелството наложеното наказание противоречи ли с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година, следва да се има предвид и дело С-61/2023 година, образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 година по КАНД № 997/2022 година на Административен съд – Хасково. В Решението на СЕС от 21.11.2024 година по дело С-61/2023 година, Съдът е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на Глоба или Имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от 5 административнонаказателната отговорност

„компенсаторна такса” с фиксиран размер. чрез заплащане на

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция” във фиксиран размер от 300 лв., равняващи се на 153.39 евро по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ, противоречи на принципа на пропорционалността/съразмерността. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която норма, Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети по настоящата Директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Следва да се посочи, че Решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички Съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 година по дело C-61/2023 година на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред настоящата Съдебна инстанция ЕФ е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно заплащането на такси от ППС за използване на определени инфраструктури.