Определение № 288 от 29.09.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Велико Търново, 29.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Ирена Колева

Владимир Страхилов като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Въззивно частно наказателно дело № 20214100600385 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 10595/06.07.2021 г. на М. ИЛ. Д..

Предмет на обжалване е Определение № 374/02.07.2021 г. по ЧНД № 907/2021 г. на ВТРС. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на М. ИЛ. Д. срещу Постановление на ВТРП от 07.06.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ872/2019 г. на РУ – В.Т.. С обжалваното определение производството по делото е и прекратено. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, в пределите на проверката по чл. 248, ал. 8 от НПК, приема следното :

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице, по чиято жалба е било образувано първоинстанционното производство и съдът се е произнесъл, което обосновава нейната процесуална допустимост в настоящото съдебно производство.

Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна.

Прекратеното наказателно производство е образувано по жалба на М.

ИЛ. Д. с Постановление на ВТРП от 07.10.2019 г. за това, че през 2019 г. в гр.

В.Търново, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно 1 оспорвано от другиго свое предполагаемо право – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. В това постановление липсва основен факт – не е индивидуализиранно лицето “другиго“. В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем. След извършени процесуално-следствени действия с Постановление от 07.06.2021 г. прокурор от ВТРП е прекратил образуваното наказателно производство по ДП № ЗМ872/2021 г. поради несъставомерност на деянието.

За да остави без разглеждане подадената пред него жалба от М. ИЛ. Д. против това прекратяване и да прекрати образуваното пред него производство ВТРС е приел, че жалбоподателят няма качеството на пострадал от престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по смисъла на чл. 74, чл. 76 и чл. 84 от НПК. За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че в четвърти абзац на страница втора от определението е посочено друго име, а не това на жалбоподателя, но с оглед цялостното изложение настоящата съдебна инстанция приема това за техническа грешка.

Съдът е мотивирал своя извод с факта, че престъплението по чл. 323, ал.

1 от НК е формално, на просто извършване, с обект на увреждане или засягане на обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие и не съдържащо в обективния си състав конкретни вредни последици, относими към определено лице. Според първостепенния съд от осъщественото деяние не са настъпили съставомерни вредни последици и такива вреди не са елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НПК. Контролираният съд е подкрепил тези свои мотиви със съдебна практика.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на ВТРС и счита същият за неправилен.

Безспорно е, че самоуправството има специфичен непосредствен обект, който включва негативното засягане на установения обществен ред за легитимно решаване на спорове между граждани, ЮЛ и учреждения. Вярно е, че престъпленията по чл. 323, ал. 1 от НК са формални, а не резултатни.

Посочените по-горе обществени отношения, обект на защита, обаче не изключват възможността при този вид престъпления да възникне фигурата на пострадалия, със следващите се от това процесуални права по чл. 74 и следващите от НПК, даващи възможност за конституиране като граждански ищец и частен обвинител. Обстоятелството, че престъплението по чл. 323, ал.

1 от НК е в глава Х "Престъпления против реда и общественото спокойствие" изобщо не ограничава възникването на фигурата на пострадал и съответно възможността му да претендира обезщетяване на произтеклите от деянието вреди.

Самоуправните действия макар и първично да са насочени срещу установения държавен ред за решаване на правни спорове, могат винаги като 2 вторична и непряка последица да засегнат отделни лични или собственически права. В тези хипотези лицето, чиито права са накърнени, се явява пострадал от деянието, макар и претърпените вреди да са несъставомерни. В този смисъл, актуално е ППВС № 9/1961 г. изм. с ППВС № 7/87 г. според което основание на граждански иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението и ако от него са последвали вреди, то се дължи произнасяне по претенцията за възмездяването им. В този смисъл са и Р-553-2002-II н.о. на ВКС, Р-564-2012-I н.о. на ВКС, Р-30-2013-II н.о. на ВКС, Р-245-10-II н.о. на ВКС, Р-346-11-I н.о. на ВКС, Р-99-03-III н.о. на ВКС, Р-8917-II н.о. на ВКС. Цитираната от първостепенния съд съдебна практика – Определение № 353/11.04.18 г. по ЧНД № 254/18 г. на ОС – П. не се основава на задължителна такава и не се възприема от настоящия съдебен състав. А цитираните Р-196-10-I н.о. на ВКС и Р-81-09-I н.о. на ВКС не подкрепят правните доводи на първата инстанция.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че самоуправството, като деяние, подводимо под нормата на чл. 323, ал. 1 от НК е възможно само при възникнал спор между страни по повод на действително или предполагаемо субективно право, което е осъществено от дееца самоволно, не по установения от закона ред, случаят е немаловажен, като при такова правоотношение страните се явяват съответно извършител и пострадал от това престъпление. Това означава, че деянието по чл. 323, ал. 1 от НК не изключва фигурата на пострадалия, както неправилно е приел първостепенния съд.

Излагайки мотиви в обратната насока без да съобрази гореизложеното първостепенният съд е постановил неправилно определение. Това налага отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на същия съдебен състав за разглеждане и произнасяне по същество по подадената жалба.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 374/02.07.2021 г., постановено по ЧНД № 907/2021 г. на ВТРС.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за разглеждане и произнасяне по същество по подадената жалба.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4