Акт № 776 от 04.11.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- 740/2026
- Подписан
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 776 гр. Казанлък, 04.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., *** ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20265510100740 по описа за 2026 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. Г. заявява, че на ***г г., на път *** км 40+500 в района на гр. Г., Община К., лек автомобил марка „М. ***“, peг. № ***, собственост на С. С. Д., управляван от същия, движейки се по пътя, преминал с предна лява част на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, находяща се на пътя, вследствие на което реализирал пътно транспортно произшествие (ПТП) и били нанесени материални щети на автомобила. За настъпилото ПТП били уведомени органите на МВР - РУ К., във връзка с което била извършена проверка, а водачът бил тестван за алкохол и пробата била отрицателна.
Във връзка с настъпилите щети по горепосочения автомобил, в ЗК „Л.” АД била образувана ликвидационна преписка по щета № *** по силата на сключен договор за имуществена застраховка “К.“ на МПС, застрахователна полица № ***, валидна от *** до *** г. При извършения оглед на лек автомобил марка М. били установени повреди по предни леви гума и джанта, както и по задни леви гума и джанта.
По силата на сключен договор за застраховка „К.“ ЗК„Л.” АД определил и изплатил на С. Д. на *** г. сумата от 529.95 лева, във връзка с отстраняването на уврежданията по застрахования автомобил.
Счита, че към дата на завеждане на настоящия иск давностният срок не е изтекъл, като по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка “К.“ на МПС, ЗК “Л.“ АД встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение.
Тъй като се касае за реализирано пътнотранспортно произшествие на 1 път, стопанисван от Община К., счита че следва да се има предвид, че съгласно §1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г. „стопанин на пътя” е собственикът или администрацията, която управлява пътя. По аргумент от чл.
19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, управител на пътя е кметът на съответната община, следователно той е и стопанин на пътя. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. З от Закона за пътищата управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...”. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения.
Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „К.“ на МПС, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, се поражда правният интерес на ЗК “Л.“ АД за предявяване на настоящия иск срещу Община К..
На *** г. община С. била поканена с писмо с техен входящ номер *** да възстанови сумата по изплатеното застрахователно обезщетение, но до момента няма постъпило плащане.
Предвид изложените обстоятелства, молят съда да постанови решение, с което да осъди Община К., съдебен адрес: гр. К., ***, ***, представлявана от кмета Г.С. да заплати на ЗК “Л.“ АД сумата от 529.95 евро, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждането на разноски. За съдебно заседание ищцовото дружество е редовно призовано не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор юриск. В. Т., в качеството й на пълномощник на ответната община, с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан по основание и по размер.
Излага следното становище:
Безспорно път *** представлява републикански път от *** клас, който е част от Републиканската пътна мрежа на Република Б.. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а съгласно чл. 19, ал. 1 от същия закон, тяхното управление се осъществява от Агенция „П.“. В правомощията на Агенция „П.“ попадат дейностите по поддържане и ремонт на републиканските пътища, осигуряване на безопасността на движението, както и сигнализация и отстраняване на препятствия по пътното платно. Общините имат задължения единствено по отношение на общинските пътища, които са различна категория и не включват процесния пътен участък. Следователно, дори твърденията в исковата молба да се приемат за верни, отговорността за евентуално неизпълнение на задължения по поддържане и обезопасяване на пътя не може 2 да бъде вменена на община К.. Липсата на задължение за поддръжка води до липса на правно релевантно поведение, което да обоснове ангажиране на деликтна отговорност на общината.
В този смисъл счита, че е налице липса на пасивна процесуална легитимация, която представлява абсолютна процесуална предпоставка за недопустимостта на иска. Съгласно трайната съдебна практика, когато искът е предявен срещу лице, което не е носител на спорното правоотношение, производството е недопустимо и следва да бъде прекратено. Ищецът основава претенцията си на чл. 410 от Кодекса за застраховането (регресно вземане), което предполага наличие на отговорно лице - причинител на вредата. В случая обаче, посоченото от ищеца лице, а именно община К. не е субектът, който по закон носи задълженията за поддържане на процесния пътен участък, поради което липсва надлежно определен ответник по спора.
С оглед на изложеното, счита, че искът е процесуално недопустим и производството следва да бъде прекратено.
Счита предявения иск за неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Предвид изложеното, община К. не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск.
Задължението за поддържане на пътя, включително отстраняване на неравности и сигнализиране на опасности, принадлежи на държавата, чрез компетентния орган, в случая Агенция „П.“.
Сочи, че дори да се приеме, че е налице неизпълнение на задължения по поддръжка, отговорността не може да бъде вменена на ответната община.
В случай че съдът приеме иска за допустим, счита същия за неоснователен и недоказан, поради следните съображения:
Липса на противоправно поведение от страна на ответника, тъй като за да бъде ангажирана деликтната отговорност, следва да са налице кумулативно всички елементи на фактическия състав - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина. В настоящия случай липсва каквото и да е противоправно поведение от страна на Община К., тъй като същата няма задължения по поддръжката, ремонта и сигнализацията на процесния пътен участък.
Път *** е част от републиканската пътна мрежа, поради което задълженията по неговото поддържане са възложени на Агенция „П.“, а не на общината. При липса на правно задължение не може да се вмени и неизпълнение, респективно липсва противоправност.
Счита за недоказан механизма на настъпване на ПТП.
Оспорва изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка относно начина на настъпване на процесното ПТП, тъй като не са представени безспорни доказателства, че на посоченото място е съществувала дупка с твърдените характеристики, както и че същата е била необезопасена и несигнализирана; не е доказано, че преминаването през нея е единствената и пряка причина за уврежданията. Не се е взело предвид и скоростта, с която е преминато през дупката, която според твърдения на ищеца се е намирала на пътното платно. Липсват обективни доказателства като снимков материал, експертизи към момента на събитието, които да установят състоянието на пътя към релевантния момент. Не е доказана пряка и непосредствена 3 причинно-следствена връзка между твърдяното състояние на пътя и настъпилите вреди.
Счита за възможно уврежданията по автомобила да са настъпили при други обстоятелства, включително движение с несъобразена скорост, неправилна реакция на водача, както и предходни увреждания или техническо състояние на автомобила. Тежестта за доказване на тази връзка лежи изцяло върху ищеца, който не е изпълнил това свое задължение.
Оспорва размера на вредите.
Оспорва и претендирания размер на обезщетението като недоказан и завишен. Представените документи като застрахователна полица „К.“ на МПС, копие на шофьорска книжка, удостоверение за техническа изправност на ППС, талон на ППС, опис-заключение по щета, преводно нареждане и останалите приложени документи са едностранно съставени и не установяват по категоричен и безспорен начин действителния размер на вредите. Също така липсва и независима експертна оценка, която да потвърди пазарния характер на разходите.
При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Съгласно Закона за движение по пътищата, водачите са длъжни да се движат със скорост, съобразена с пътните условия, релефа, състоянието на пътя и възможните препятствия. В случая, при наличие на евентуална неравност, водачът е следвало да управлява с такава скорост, която да му позволи да избегне препятствието или да намали вредите. Неспазването на тези задължения представлява съпричиняване, което води до намаляване или изключване на отговорността.
Сочи, че правото на регрес по чл. 410 от Кодекса за застраховането възниква само срещу лице, което носи отговорност за причинените вреди. В случая, при липса на отговорност на Община К., не може да възникне валидно регресно вземане срещу нея. Следователно, предявеният иск е лишен от материалноправно основание.
С оглед на изложеното, счита, че искът се явява изцяло неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното, моли съда да отхвърли като неоснователен, недоказан и недопустим предявения иск от ЗК „Л.“ АД чрез юрк. А. Г. срещу Община К. за сумата от 529,95 евро, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на разноски.
В съдебно заседание юрисконсулт В. Т. в качеството й на пълномощник и на процесуален представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
Третото лице помагач на страната на ответника Агенция П., чрез пълномощника си М. Г.а взема становище, че предявения иск е неоснователен и недопустим. Излага съображения в писмени бележки по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
4
По делото е представена застрахователна полица № *** „К.“ на МПС за лек автомобил „М.“ ***, с рег. № ***, собственост на С. С. Д., със срок на действие *** г. до *** г. /лист 7 от делото/.
По делото е представено уведомление за настъпило застрахователно събитие за настъпило ПТП. В същия застрахования е уведомил застрахователя ЗД „Л.“, че на *** г. преди табелата на село П. в посока Г. – С. е попаднал в дупка, от което е настъпила повреда на : предна лява джанта - крива, задна лява джанта – крива и задна лява гума - скъсана.
Във връзка с настъпилите щети застрахователното дружество е образувало ликвидационна преписка по щета № *** от *** г. са описани следните щети по МПС М.“ ***, с рег. № *** : предна лява джанта – ремонт; задна лява джанта ремонт; задна лява гума – подмяна; предна лява джанта – боядисване; задна лява джанта – боядисване лист 17 от делото/.
По делото е представено преводно нареждане от ***г. , от което е видно, че застрахователя е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 1 036.50 лева.
Разпечатката съдържа 42 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38f61b5c-3926-4afe-b2f5-5a5acfea40b6