Решение № 171 от 07.06.2023, Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ 171 гр. Враца, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 30.05.2023 г.

/тридесети май, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ при секретаря Стела БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 176 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН във вр. със ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.

Образувано е по КАСАЦИОННА

ЖАЛБА на Началник на РУ-Мездра, към ОДМВР-Враца, против Решение № 17/16.02.2023 г., постановено по АНД № 192 по описа на Районен съд - Мездра за 2022г., с което е отменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № 22-0334-000065/10.05.2022г., издадено от Началник РУ-Роман, към ОДМВР-Враца. С цитираното оспорено НП на ответника по касация Г.Й.Й. ***, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец - за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че нарушението е недоказано. Сочи се, че нарушителя Г.Й. не е дал оправдателни обяснения и не е посочил друго лице управлявало автомобила му към датата на констатираното от служителите на МВР нарушение по ЗДвП. На второ място, че полицейския служител св. С.Л. ясно и категорично е посочил, че именно Г.Й. е управлявал автомобила. Иска се отмяна на решението на РС, като неправилно и потвърждаване на НП. Пред съда не се явява представител.

Ответникът по касация Г.Й. в Отговор на касационната жалба, чрез пълномощник – * М.Н. ***, както и лично, и чрез пълномощника пред съда, излага съображения за неоснователност на жалбата и оставянето й без уважение. Иска се оставяне в сила решението на РС, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Решението за правилно, като краен резултат и оставянето му в сила.

Касационният съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба и в с.з. пред съда доводи, събраните доказателства и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения срок, против съдебен акт подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

В процеса на разглеждане на делото пред РС-Мездра, административно-наказващия орган РУ-Роман при ОДМВР-Враца е закрит и функциите са преминали към РУ-Мездра при ОДМВР-Враца. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 17/16.02.2023 г., постановено по АНД № 192 по описа за 2022 г. на Районен съд – Мездра, с което е отменено НП № 22-0334-000065/10.05.2022г., издадено от Началник РУ-Роман, към ОДМВР-Враца. С НП на ответника по касация Г.Й.Й., за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени адм. наказания - „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, затова, че на 13.03.2022г. около 13:00 ч. в *** на ул.*** кръстовище с ул. *** в посока към ***, управлява личния си л.а.

„Нисан Терано 2 с рег. номер **, като при подаден сигнал за спиране от контролен орган по контрол на пътното движение, не спира плавно в дясно на платното за движение, а ускорява скоростта и продължава да се движи в посока *** по ул.*** .

За да потвърди НП районният съд е приел, че жалбата срещу НП е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект. Не е обсъдена компетентността на органите издали АУАН и НП, но не е имало и възражения относно техните правомощия. Не са обсъдени реквизитите по ЗАНН на АУАН и НП, но по тях също не е имало спор. РС е приел, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, така както изисква чл. 303 ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. За да приеме, че не е доказано авторството на нарушението, за обсъдени подробно свидетелските показания, съпоставени с писмените доказателства. Констатирано е, че единствено св.С.Л. сочи Г.Й., като автор на нарушението, което доказателство е изолирано от останалите. Отделно от това е приел, че липсват доказателства установяващи, че движещия се патрулен автомобил да е разполагал със светкащ или мигащ надпис „Полиция-СПРИ“, поради което при хипотезата на използвана светлина „синя лампа“ според показанията на св.Т.Г. при опит за спиране на друго МПС, не е спазена разпоредбата на чл.207 изр. последно от ППЗДвП. Затова е отменил НП, като недоказано.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Прието е, че не е доказано, както авторството на нарушението, така и, че е имало подаден сигнал за спиране съгласно закона.

Тези изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр.

2 от АПК не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са доводите съдържащи се в касационната жалба, относно неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение на РС. Правилно съдът е приел, че нарушението е недоказано по един несъмнен начин, както относно авторството на нарушението, така и относно имало ли е подаден сигнал за спиране съгласно закона. Обсъдени са показанията на св. С.Л. и същите не са кредитирани, като изолирани от останалите доказателства. В случая АУАН е съставен на Г.Й. в качеството му на водач на автомобила, а не като негов собственик. Акта за нарушение не е съставен в деня на твърдяното нарушение 13.03.2022г., а на 22.03.2022г., т.е. 9 /девет/ дни след това. При наличие на неспиране и бягство на нарушител от мястото на нарушението, съставяне на акт за нарушение 9 дни след това и отразено в АУАН, че обвинения за нарушител отрича напълно извършеното нарушение, административно-наказващия орган не е изпълнил в пълна степен задълженията си по чл.53 от ЗАНН – да установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение и самоличността на лицето, което го е извършило, като разпореди проверка за случая, и едва след това да издаде НП.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Решението на РС Мездра е валидно, допустимо и правилно.

С оглед на този изход на делото и своевременно заявени, и доказани разноски за адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касация Г.Й., следва да се осъди касатора да заплати разноските по делото на ответника, а именно сумата от 500 лв./петстотин лева/.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК, Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/16.02.2023 г., постановено по АНД № 192 по описа на Районен съд - Мездра за 2022г., с което е отменено НП № 22-0334-000065/10.05.2022г., издадено от Началник РУ-Роман, към ОДМВР-Враца.

ОСЪЖДА РУ-Мездра към ОД

МВР-Враца да заплати на Г.Й.Й. ***, разноските по делото за адвокатско възнаграждение - сумата от 500 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.