Решение № 1921 от 02.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1921 гр. Варна, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Николова като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110106536 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от ищеца Р. АНГ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу ответника Община Варна, с административен адрес град Варна, бул. „Осми Приморски Полк" № 43, ЕИК 000093442, представлявана от Иван Портних – Кмет, иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 16725,60 лева. представляваща сбор от стойността на причинените ѝ неимуществени вреди в размер на 15000 лева, ведно със законна лихва от датата на увреждането 08.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1725,60 лева, представляваща стойността на причинените ѝ имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на завеждане на настоящото производство до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и съдебно -деловодни разноски.

В исковата молба ищцата излага, че около 20.00 часа на 08.09.2020 г. в гр. Варна ищцата се е придвижвала пеша по тротоара на ул. „Васил Друмев" № 4 в близост СБА посока от ул. „Райно Попович", където е домът ѝ, в посока Червения площад, придружавана от членове на семейството си. Поради препъване в разместена, повдигната, неравна и необозначена като такава плочка на тротоара към уличното платно паднала на земята. При падането усетила пронизваща болка в дясната ръка.

Болката била нетърпима. Изпитала болки освен в областта на ръката и в главата, лявото коляно и в областта на кръста, които пренебрегнала към него момент поради по големия интензитет на болките в дясната ѝ ръка, която в резултат на падането се е деформирала и е отекла в областта на китката, от която буквално е стърчала кост.

Дъщерята на г-жа Г. веднага след инцидента се върнала до дома им, за да вземе автомобила си и отвела ищцата в МБАЛ „ Света Марина", от където са я препратили в 1

МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. В спешен кабинет на МБАЛ „Света Анна - Варна" АД ѝ била направена репозиция с гипсова имобилизация. При направеното рентгеново изследване след падането върху дясната гривнена става била установена фрактура на дистален радиус AO -- R3 A3.2.

На 10.09.2020 г. била направена от д-р Георги Ганчев оперативна интервенция:

79.32 Открита репозиция на фрактура с вътрешна фиксация - радиус и улна. Ищцата престояла в болницата от 09.09.2020 г. до 11.09.2020 г. и били назначени контролни прегледи на 23.09.20 г. и па 07.10.20 г.

По време и след операцията се наложил продължителен прием на медикаменти и болкоуспокояващи, поради непоносимите болки.

През следващите месеци г-жа Г. била с почти напълно имобилизирана дясна ръка, с постоянни тежки болки, с невъзможност за пълноценно самообслужване.

Ежедневието ѝ било силно затруднено, необходимо било друг да извършва вместо нея елементарни дейности, дори в домакинството, което наложило ежедневна помощ от близки. Състоянието ѝ освен това наложило чести медицински прегледи и изследвания и прием на множество лекарства и лекарствени средства, поради непрестанното усещане на тръпнене на ръката, подобно на преминаване на електрически импулси, което ищцата обяснява като усещане, че „я ..бие ток". В следващите месеци състоянието ѝ се е подобрявало, но бавно и трудно, а болката, затрудненото движение на дясната ѝ ръка и слабостта, която изпитвала в нея и затруднения начин на живот продължават и до момента. Това, освен финансово, натоварило ищцата и психически, претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, уплаха, емоционален дискомфорт, затруднено самообслужване, стрес, в резултат от падането и счупване на дясната ръка.

От настъпване на инцидента на 08.09.2020 г. и до сега ищцата твърди, че изпитва болки в областта па ръката, главата, лявото коляно и в областта на кръста.

Чувства скованост и дискомфорт. Мислено се връща към инцидента и към дългите месеци, през конто с огромно усилие е движила дясната си ръка, дългите часове на безсъние поради изпитваните болки, продължителната невъзможност да организира програмата си без по-голяма част от времето ѝ да е посветено на неимоверни усилия за изпълнение на елементарни битови дейности и го преживява отново и отново.

Ищцата излага, че е пенсионер и била поела ангажимент пред дъщеря си да ѝ помага, като се грижи за внучката си. Не само, че не е могла да изпълни поетите от нея ангажименти да полага грижи за внучката си, но се наложило да натовари близките си да се грижат за самата нея, тъй като не е била в състояние нито да си напазарува /не е можела да прибере покупките си в торбичка/, нито да нареже продукти за готвене. Не е могла и пълноценно да се грижи както за личната си хигиена, така и за тази в дома си.

У нея се насадило чувство за непълноценност.

2

Излага, че претенцията за имуществени вреди във връзка с лечението в общ размер от 1725,60 лева, представлява сбор от сторените от нея разноски по повод извършената на 10.09.2020 г. операция, за които са ѝ били издадени фактура № 4054 от 11.09.20 г. на стойност 1711.60 лева и фактура № 15095 от 11.09.20 г. на стойност 14,00 лева.

В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че процесната тротоарна плочка е общо описана, като към исковата молба не са приложени доказателства индивидуализиращи и конкретизиращи същата, също така не са ангажирани и доказателства водещи до извода за наличието на процесната тротоарна плочка. С оглед на което счита, че е нарушено правото на защита на ответника Община Варна. Счита, че ако в действителност състоянието на процесния тротоар е било такова, каквото е описано в депозираната искова молба и по конкретно е била налична „разместена, неравна и повдигната" плочка, то ищцата, движейки се по процесния тротоар, е имала обективната възможност да възприеме процесната плочка от дълго разстояние, респективно да предотврати настъпването на травматичното увреждане.

В тази връзка излага, че пешеходната дейност на физическите лица, попадащи във възрастовата група на ищцата, на които способността за самосъхранение е много по-задълбочена от на малко дете например, не е рискова дейност, ако е съобразена с условията, при които се е движел пешеходецът. В исковата молба не се навеждат твърдения относно наличието на други обективни обстоятелства, например нарушено зрение или други сетивни дисфункции, както и обстоятелства по отношение влошени метеорологични условия, обуславящи невъзможността да се възприеме дадена неравност. С оглед изложеното счита, че ищцата е имала обективната възможност да възприеме, ако е съществувала процесната неравност на тротоара, по който се е движела, респективно да предотврати настъпването на инцидента. Счита, че цялостното поведение на пешеходците трябва да бъде съобразено с особеностите на пътния участък и ходенето им трябва да е съобразено с правилата визирани в ЗЗД за така наречената „дължима грижа".

Като спорно в настоящия случай определя, дали травматичното увреждане е в причинно-следствена връзка с поведението на ответната община или с поведението на ищцата. С оглед гореизложеното твърди, че следва да се приеме, че е налице принос на пострадалата, което от своя страна обуславя приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, чрез намаляване размера на обезщетението за предявените неимуществени вреди. Счита, че в настоящия случай ищцата с неспазването на дължимата грижа е улеснила механизма на увреждането .

Оспорва твърденията, че вследствие травматичното увреждане се е налагало 3 ищцата често да посещава медицински прегледи, както и провеждането на чести изследвания.

Оспорва твърдението, че ищцата е приемала множество медикаменти, за влошаване на психическото здраве на ищцата, че оздравителният период по отношение крайника на ищцата е продължил с месеци.

Счита, че претендираното от страна на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер от 15000 /петнадесет хиляди/ лв. е прекомерно високо.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме исковата претенция за основателна, моли значително да намали размера на същата, съобразно правилата визирани в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и в съответствие с преобладаващата в подобни случай съдебна практика.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно отделение на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД от 08.09.2020 г. на ищцата е поставена основна диагноза фрактура радиали.

Видно от представената епикриза от МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД, Отделение ортопедия и травматология ищцата Р. АНГ. Г. е приета в 9:35 часат на 09.09.2020 г. и е изписана в 10:30 часа на 11.09.2020 г. с окончателна диагноза Счупване на долния край на лъчавата кост, закрито, в дясно. На 10.09.2020 г. е предприето оперативно лечение, изразяващо се в Открита репозиция на фрактура с вътрешна фиксация – радиус и улна (л.7).

На л.9 е представена фактура №4054/11.09.2021 г., издадена от МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД на ищцата за сумата от 1711,60 лв. за болничен престой, потребителска такса и остеосинтеза. Представени са и касови бонове към фактурата, удостоверяващи заплащането ѝ.

На л. 10 се намира фактура №15095/11.09.2020 г., издадена от АМЦСМП „Майчин Дом“ ЕООД на стойност 14,00 лв. за медицински консуматив с касов бон за извършено плащане.

Видно от документ, издаден от МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД, Ортопедия и травматология на Р. АНГ. Г. е поставен имплант – титаниева заключваща шина за дистален радиус на стойност 1400 лв.

По делото са изслушани показанията на свидетелката Е. Н., от които се установява, че на 09 септември 2020 г. била поканила цялото семейство на Р.Г. на гости в дома си. Тъй като закъснели с идването, свидетелката се обадила на сина на 4 ищцата по телефона, който ѝ казал, че вървейки към тях майка му паднала и си ударила ръката, и отишли с дъщеря ѝ до Спешния. Първо пристигнали синът ѝ и зет ѝ.

Около два часа по-късно дошла Р. с дъщеря си с фиксирана ръка и понеже съпругът на свидетелката е лекар видели на рентгеновата снимка, че има счупване и на другия ден ищцата била приета в болница и на по-следващия ден била направена операция на ръката. Счупването станало, тъй като ищцата се спънала на надигнати плочки на тротоара пред магазин СБА, вървейки от дома си на ул. „Райно Попович“ към дома на свидетелката на ул. „Цар Асен І“ и паднала.

Ищцата била затруднена да изпълнява ежедневните си задължения, не можела да вдига тежко, да готви, да се обслужва. Трудно помагала в грижите за внуците си, в отглеждането на които активно се включвала до инцидента. Основно и помагал синът ѝ, който живее на долния етаж – позарил. След инцидента ищцата имала силни болки в ръката, които до момента не са напълно отминали. Не може да реже, да чисти. Пиела обезболяващи хапчета.

По делото са изслушани и показанията на свидетеля Г. Г. Г. - син на ищцата, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК с оглед на целокупния събран по делото доказателствен материал. От показанията на свидетеля се установява, че на 8 септември заедно с майка си отивали на гости в свидетелката Е.. По пътя, на ул. „Васил Друмев“, той вървял пред майка си. Тя се спънала на плочки през СБА. От там сестра му се върнала заедно с нея да вземе колата и отишли първо до Терапията, от там се върнали до Окръжна болница, където направили преглед и гипсирали ръката. На следващия ден тя отишла на снимка и била приета за операция вечерта. Когато се спънала, още в момента на падане, ищцата изпитала много остра болка в китката на дясната ръка, коляно, брадата, челото. Била в стрес. Основно си ударила коляното.

Паднала на дясната си ръка и изпитвала остра, пронизваща болка. След като се върнала от Спешното ищцата се оплаквала от болки, на местата, където се е ударила, най-вече в ръката. Имала оток на челото, била много стресирана, чувствала се зле. На другия ден влязла в болницата за операция, където прекарала два дни. Когото излязла от болницата, не можела да се грижи за себе си. Имала постоянна нужда от съдействие от негова страна и на сестра му дори за елементарни нужди: обличане, къпане, пазаруване, помагане в домакинската работа. След инцидента всеки ден в свободното си време свидетелят бил до нея, за да ѝ помага, тъй като тя не можела да се справя сама. Не можела да гледа децата – неговото и на сестра му, което ѝ тежало най-много.