Решение № 577 от 03.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Велико Търново, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20254100500692 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.03.2022 година, постановено по гр. дело № 1531 по описа на Горнооряховски районен съд за 2021 година, спрямо Д. С. Д. и Р. С. Д. е прието за установено, че на основание продибивна давност А. В. П. е собственик на имот в село Мерданя, община Лясковец – дворно място с постройките в него, за което по подробния план на селото е отреден парцел III-523 в строителен квартал 104. В полза на ищцата са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от ответниците с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, отхвърлящо иска с присъждане на разноски. Позовават се на неправилна преценка на гласните доказателства от страна на първостепенния съд и погрешно приложение на материалния закон.

Ответницата по жалбата - А. В. П. – е изложила доводи за безпорочност на решението. Претендира разноски за второинстанционното и касационното производство.

Съдът като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 от Закона за собствеността.

Ищцата - А. В. П. - излага в исковата си молба, че на 18.03.2010 година с Ц.М.

1 се договорили да й продаде свой имот в село Мерданя, община Лясковец – дворно място с постройките в него, за което по подробния план на селото е отреден парцел III-523 в строителен квартал 104 срещу цена от 12 000 лв. Ищцата заплатила уговорената сума и получила владението върху имота. Продавачът нямал документ за собственост, затова дал на ищцата пълномощно да го снабди с нотариален акт. До прехвърляне по нотариален ред не се стигнало. На 10.06.2021 година Ц.М. продал същия имот на първия ответник, по това време в брак с втората ответница. Като твърди от 18.03.2010 година до лятото на 2021 да е владяла имота за себе си, по реда на настоящото производство ищцата претендира да бъде призната за собственик и да й се присъдят разноски.

Ответниците – Д. С. Д. и Р. С. Д. - оспорват иска с доводи ищцата да не е владяла имота по исковата молба. Отношенията й с Ц.М. по повод издаване на констативен нотариален акт й придавали качество на държател. Тя нямала договор с М.. Ответниците твърдят да са платили данъците за имота от 2011 година насам, а това разколебавало тезата на ищцата владението й да е несъмнено и спокойно. Претендират разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установено е от обясненията на страните и документите по делото, че Ц.М. е притежавал в собственост процесния имот. Получил е от ищцата 12 000 лв. като цена и я овластил да се разпорежда с имота, както намери за добре, включително да го прехвърли на себе си – разписка от 18.03.2010 година и две пълномощни на листи 7 – 9 от преписката на първоинстанционното производство.

От март, 2010 година насетне ищцата стопанисвала имота като при кратките пребивавания на Ц.М. в селото му предоставяла една от стаите в къщата, а останалите държала под ключ. Правила ремонт на водопровода и на покрива – показанията на свидетеля Ц.М.. Изнесеното не се опровергава от показанията на останалите свидетели и от документите по делото. Достоверно е с оглед на това, че свидетелят е страна в отношенията с ищцата, описани в исковата молба, и казаното съвпада с твърденията на последната както от гледище на фактите, така и на намеренията – уговорили са цена за имота, получил е цената и е предал владението, като е издал нужните на ищцата пълномощни за нотариално прехвърляне на имота. Свидетелят изнася неизгодни за себе си факти, заради уредената в чл.

189 от ЗЗД отговорност за съдебно отстранение в отношенията си с ответниците, а това сочи на достоверност на показанията на самостоятелно основание. Показанията на свидетеля кореспондират и с тези на свидетелите Г.Г. и С. Д.. Г. припокрива казаното от М., че ищцата стопанисвала имота до лятото на 2021 година: „ … от две седмици този завари вратата, сложи катинар и не може да се влиза вече …“. С. Д. твърди, че по повод на уговорките за продажба с ответника Ц.М. потърсил ищцата и й поискал нотариалния си акт за собственост. Д. е баща на ответника и съсед на процесния имот. Ако М. владял чрез ищцата, нелогично е да търси нотариалния си акт от нея. Казаното от свидетеля потвърждава показанията на М., че ищцата е стопанисвала имота за себе си към лятото 2021. Обаждането му и въпросите към ищцата за констативния нотариален акт сочат, че ищцата е била 2 активната страна по фактическото и документалното стопанисване на имота, защото обичайното житейско положение е собственикът да държи достъпа до своя имот и документите за него.

На 10.06.2021 година Ц.М. продава имота на ответника – нотариален акт № 459, нот.дело №365/2021 год. на нотариус К.Б.. Няма спор, че купувачът е бил по това време в брак с втората ответница.

Искът е основателен. Ищцата е владяла имота от март, 2010 година до лятото на 2021 година явно и непрекъснато, противопоставяйки намерение за своене на собственика още на 18.03.2010 година. Изтекъл е предвиденият в чл. 79 от Закона за собствеността десетгодишен срок на владение без прекъсване, а последицата от това е придобиване на право на собственост. От края на март, 2020 година собственик на имота е ищцата.

Освен правопораждащо, този факт има и правопогасяващо действие. Според чл. 99 от Закона за собствеността, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие.

Давността по чл. 79 от ЗС е породила право за ищцата, а това придобиване е погасило правата на Ц.М.. Последица от това е, че с договора от 2021 година по акта на нотариус Б. ответниците не придобиват права – продавачът М. не е притежавал собственост, която да им прехвърли. Затова спорът следва да бъде решен като претенцията на ответниците за права бъде отречена, а за собственик бъде призната ищцата.

Доводите на ответниците са неоснователни.

За да отрекат обективирането на намерение за своене на ищцата чрез разписката за платената на М. сума от 12 000 лв., е наведен довод, че документът няма нотариална заверка и достоверна дата. Деривативният придобивен способ – договор за покупко-продажба - прави разписката противопоставима на ответниците, защото носи подпис на прехвърлителя по тяхната сделка. Затова разписката удостоверява факта както на установяване на фактическа власт от страна на ищцата, така и намерението й да свои.

Освен че презумпцията по чл. 69 от ЗС, неопровергана по делото, покрива ищцовите твърдения, житейски нелогично е да се получи цена за имот, платецът да бъде овластен да се разпорежда, а собственикът да не е наясно, че върху имота му е установено владение, несъвместимо с неговото. Затова към 18.03.2010 година ищцата е установила владение за себе си. Дори да не е получила фактическата власт върху имота ведната, разписката сочи, че е започнала да владее чрез собственика.

Плащането на данъците за имота от ответника не само не разколебава тезата на ищцата да е владяла спокойно и несъмнено, а е очевидно направено за да обслужи бъдещата продажбена сделка с М.. Обстоятелството, че трето за имота – ответникът – лице плаща данъци за имот, поставя въпроса защо собственикът не прави това, ако се счита за такъв. Доказателствата по делото и тезата на ответниците отговор на този въпрос не дават.

Обстоятелството, че през лятото на 2021 година ищцата е владеела имота поставя в действие презумпцията по чл. 83 от Закона за собствеността. Показанията на К.В.

3 и М.Л., че не са я виждали в имота, а самият той е бил занемарен, не опровергават тази презумпция, защото показанията са напълно съвместими с тези на останалите свидетели – възможно е един човек да знае, а друг да не знае дали и кой стопанисва – а свидетелят, който фактически е наясно със съдбата на имота – М., безрезервно и на базата на преки наблюдения сочи като владелец ищцата и то за целия релевантен за чл. 79 от ЗС период.

Вън от това, непрекъснатото по смисъла на чл. 79 от Закона за собствеността владение не е равнозначно на непрекъснато обитаване, стопанисване или ремонтиране.

Законът има предвид, достъпът до имота да е за владелеца и този достъп да изключва права на други лица. Така показанията на В. и Л. се явяват напълно съвпадащи както с изнесеното от останалите свидетели, така и с твърденията на ищцата.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ответницатаищец има право на разноски за въззивната и за касационната инстанции. Като сума са установени в размер на 6 000 лв. и следва да се присъдят с настоящото решение. Искането на ответниците за редуциране на възнаграждението за адвокат по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на казуса.

Нотариалният акт на нотариус К.Б. следва да бъде отменен в изпълнение на законовото изискване на чл. 537, ал. 2 от ГПК, тъй като първостепенният съд не е сторил това.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава реда на чл. 271 от ГПК решението от 10.03.2022 година, постановено по гр. дело № 1531 по описа на Горнооряховски районен съд за 2021 година.

Отменя по реда на чл. 537, ал. 2, изречение второ, от ГПК нотариален акт № 459 том III, нот.дело № 365/2021 година на К.Б., нотариус с район Горнооряховски районен съд, по силата на който на 10.06.2021 година Ц.Р. М. продава на Д. С. Д. дворно място с постройките в него, за което по подробния план на селото е отреден парцел III-523 в строителен квартал 104 срещу цена от 6 500 (шест хиляди и петстотин лева) лв., а Д. Д. купува описания по-горе имот срещу посочената цена.

Осъжда Д. С. Д., ЕГН: **********, и Р. С. Д., ЕГН: **********, двамата от гр. Горна Оряховица, ул. „..“ №.., етаж .., ап. № . - всеки поотделно - да заплатят на А. В. П., ЕГН:

**********, село Мерданя, община Лясковец, ул. „..“ № .., по 3 000 (три хиляди лева) лв., разноски за втора и трета инстанции производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

4

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5