Решение № 117 от 25.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000689 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №41/25.VІІ.2023год. постановено по т.д.

№45/2022год. Смолянският окръжен съд е осъдил З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати на Ш. Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Р., ул.“И.В.“ №16, сумата 13 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП, настъпило на 3.І.2022год., около 13.40часа в гр.Р., причинено от Е.Р.Р., при управление на лек автомобил марка „М.“, модел „Г.“ с рег.№***, който е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, по застрахователна полица №***, валидна за периода от 29.VІІІ.2021год. до 28.VІІІ.2022год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.ІV.2022год. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата му част за разликата над уважения размер от 13 500лв. до претендирания размер от 40 000лв., както и по отношение на травма, представляваща тежка деформация в поясна спондилоза и тежко снишение на 1 тялото в 12 гръден прешлен, ведно със законната лихва върху тази част, считано от 26.ІV.2022год. до окончателното и изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Смолянски окръжен съд, ДТ в размер на 540лв.. Осъдил е Ш. Х. Д., ЕГН ********** за заплати на З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 516.57лв., съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№2787/21.VІІІ.2023год. е подадена от Ш. Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Р., ул.“И.В.“ №16, чрез пълномощника му адв. Р. М., срещу решение №41/25.VІІ.2023год. по т.д.

№45/2022год. на Смолянски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 3.І.2022год., за разликата над уважения размер от 13 500лв. до претендирания размер от 40 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.ІV.2022год. до окончателното изплащане на обезщетението, с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност на решението, неправилно постановено в противоречие на материалния закончл.52 ЗЗД и съдебната практика по прилагането му, както и по прилагането на чл.51ал.2 ЗЗД. Моли въззивният съд да постанови ново решение, с което да осъди застрахователното дружество да му заплати още 26 500лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.ІV.2022год. до окончателното изплащане на обезщетението, в размер на 40 000лв.. Моли въззивният съд да присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА на адв. Р. М. за оказаната безплатна помощ и процесуално представителство на ищеца пред въззивната съдебна инстанция.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М., е подал отговор на въззивната жалба вх.№2911/5.ІХ.2023год. чрез пълномощника му юрисконсулт Й. К., с възражение за нейната неоснователност.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№2911/5.ІХ.2023год. е подадена от З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М., чрез пълномощника юрисконсулт Й. К., против решение №41/25.VІІ.2023год. по т.д.№45/2022год. на Смолянски окръжен съд в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск по чл.432ал.1 КЗ за 2 горницата над 7 500лв. до присъдения размер от 13 500лв., като обезщетение за неимуществените вреди, причинени на Ш. Х. Д., ЕГН ********** при ПТП, настъпило на 3.І.2022год.. Представя платежно нареждане от 31.VІІІ.2023год., с което установява, че е изплатил на Ш. Д. сумата 8 620.92лв., от която 7 500лв. главница на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца и 1 120.92лв. законна лихва върху главницата за периода от 26.ІV.2022год. до 31.VІІІ.2023год. Сочи, че в обжалваната част решението на ОС Смолян е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и практиката на ВКС. Ето защо жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС Смолян в обжалваната му част и му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност, моли да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и съответните размери на присъдените разноски.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Ш. Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Р., ул.“И.В.“ №*, чрез пълномощника му адв. Р. М. подава отговор на въззивната жалба вх.№3237/5.Х.2023год., с възражение за нейната неоснователност.

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния

3 съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищеца Ш. Х. Д., ЕГН

**********, с адрес гр.Р., ул.“И.В.“ №*, иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК ***, за сумата 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, от получените телесните увреждания при настъпилото на 3.І.2022год. ПТП, причинено от водача Е.Р.Р. при управление на лек автомобил марка „М.“, модел „Г.“ с рег.№***, за което е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №*** при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя чрез предявяване на застрахователна претенция – 26.ІV.2022год. до окончателното и изплащане.

С оглед изложеното във въззивната жалба на З. „Д.“ АД гр.С., че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която е уважен искът на ищеца за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди за разликата над 7 500лв. до уважения размер от 13 500лв., и във въззивната жалба на Ш. Х. Д., който обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 13 500лв. до претендирания размер от 40

000лв. на обезщетението за неимуществени вреди, то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът за изплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е уважен за сумата 7 500лв. до изплащането и /което е извършено на 31.VІІІ.2023год., видно от представеното пред настоящата съдебна инстанция платежно нареждане/, поради което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС Е.Р.Р., ЕГН **********, причинените телесни увреждания на пострадалия ищец Ш. Х. Д. и причинната връзка между последните, деянието на водача и 4 претърпените от ищеца неимуществени вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „М. Г.“ с рег.№***, управляван от Е.Р.Р. при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица №***, валидна от 29.VІІІ.2021год. до 28.VІІІ.2022год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 3.І.2022год..

Следователно сила на присъдено нещо е налице за следните факти, касаещи основанието на иска по чл.432ал.1 КЗ, а именно:

Безспорно е по делото наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „М.“, модел „Г.“ с рег.№***, управляван от деликвента Е.Р.Р. към датата на настъпване на процесното ПТП- 3.І.2022год., при ответното застрахователно дружество З. „Д.“ АД гр.С. по застрахователна полица № ***, валидна от 29.VІІІ.2021год. до 28.VІІІ.2022год..

В изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищецът Ш. Х.

Д., ЕГН **********, чрез пълномощнища му адв. Р. М., е предявил застрахователна претенция, с молба вх.№**год., по която ответното застрахователно дружество не е платило застрахователно обезщетение в законоустановения тримесечен срок по чл.496ал.1 КЗ. Ето защо за ищеца е налице правен интерес да претендира по съдебен ред / чрез иск по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на телесните увреждания, получени при процесното ПТП.

По делото не се оспорва, че при подаване на въззивната жалба, ответното застрахователно дружество е платило на ищеца Ш. Х. Д. присъдено застрахователно обезщетение в размер на 7 500лв. главница за причинените му неимуществени вреди, ведно със законна лихва в размер на 1 120.92лв. върху сумата 7 500лв., за периода от 26.ІV.2022год. до 31.VІІІ.2023год. - датата на подаване на въззивната жалба в съда.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за 5 обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.

Безспорно установен по делото е механизмът на настъпване на ПТП /от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***год., надлежно заверени копия от документи по ДП№2/2022год. по описа на РУ на МВР- М. и заключението на САТЕ/, а именно: на 3.І.2022год., около 13.40часа, в гр.Р., при маневра на заден ход за излизане от паркинга пред ресторант „О.“, Е.Р.Р., ЕГН **********, управлявайки лек автомобил марка „М.“, модел „Г.“ с рег.№***, пресича перпендикулярно пътното платно на ул. „К.“ и навлиза в зоната на ул. „А.“, където минава мислената линия на намиращата се там пешеходна алея и блъска пресичащия платното на ул. „А.“ пешеходец Ш. Х. Д.. От заключението по САТЕ се установява, че скоростта на лекия автомобил в момента на удара е била 8.5 км/ч, при максимално допустима скорост за ППС категория „Б“ в населено място 50км/ч. Пътното платно е с асфалтово покритие и без данни за наличие на пътна маркировка и описани пътни знаци.