Определение № 18929 от 21.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18929 гр. София, 21.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110102485 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ответникът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо. В исковата молба е посочено, че се представя Договор за потребителски кредит № 747642 от 10.10.2022г., ведно с погасителен план към него, които не са представени по делото, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК за отстраняване на констатираната нередовност на процесуалното действие.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото посочения в раздел Писмени доказателства от исковата молба Договор за потребителски кредит № 747642 от 10.10.2022г., ведно с погасителен план към него, като при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие ще се смята от съда за неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.06.2026 г. от 11:20 часа, за когато да се призоват страните.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба на И. П. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ** срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: ***, с която са е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 747642 от 10.10.2022г., съединен в условията на евентуалност с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП /противоречие с добрите нрави/, евентуално чл.

26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК /заобикаляне на закона/, за прогласяване нищожността на чл. 6 от Договора за потребителски кредит № 747642 от 10.10.2022г., и чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД / противоречие с добрите нрави/ за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 7 от Договора за потребителски кредит № 747642 от 10.10.2022г.

1

Ищецът навежда твърдения, че на 10.10.2022г. е сключил със „Сити Кеш“ ООД договор за потребителски кредит № 747642, по силата на който му била отпусната заемна сума в размер на 1 300 лв. при посочен ГЛП 40.05 %, ГПР – 48.19 % срещу насрещното задължение да върне заемната сума на 18 погасителни вноски, всяка от които в размер на 248 лв. В чл. 6 от процесната сделка страните уговорили изпълнението на задължението да се обезпечи чрез поръчители, отговарящи на определени изисквания в Общите условия, като при непредставянето на обезпечение се дължала неустойка в размер на 2 641,94 лв. Общият размер на дължимата сума по кредитното правоотношение възлизала на 4 464 лв. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин и не отговаря на изискванията за форма и шрифт. Поддържа, че в процесната сделка липсва ясна методика как и от какви компоненти се формира ГПР, като отбелязаният в нея ГПР не отговарял действителния такъв, тъй като не включвал неустойката, поради което договорът бил нищожен поради противоречие със закона.

Инвокира доводи за недействителност на сделката и поради неизпълнение на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК за посочване на дневния лихвен процент и разбивка на всяка месечна погасителна вноска. В условията на евентуалност поддържа, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е неравноправна, доколкото не е уговорена индивидуално, внася неравновесие в правата и задълженията на съдоговарящите и прехвърля риска от неизпълнение на задължението за предварително проучване на кредитоспособността върху потребителя. Като самостоятелно основание за нищожност на неустоечното съглашение сочи и неговото противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че чрез включването на неустойката в договора се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя. Навежда доводи, че клаузата, регламентираща възнаградителната лихва, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговореният ГЛП е прекомерен и надвишава трикратния размер на законната лихва. Моли договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен в цялост, а в условията на евентуалност клаузите на чл. 6 и на чл. 3, ал. 7 от него да бъдат прогласени за нищожни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че недействителността на неустойката не може да обоснове нищожност на целия договор, тъй като не е част от съществените параметри на договора за заем, поради което била приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Поддържа, че процесната сделка отговаря на изискванията на ЗПК. Възразява, че при формирането на ГПР са спазени правилата по чл.

11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, като навежда доводи, че неустойката не представлява разход по кредита, тъй като възниквала след сключването на сделката и не е възможно априори кредиторът да е наясно с нейната дължимост. Оспорва, че клаузата, с която е определен лихвения процент, е ясна и разбираема, индивидуално уговорена и отговаря на изискванията на ЗПК. Счита, че неустойката е в съответствие с добрите нрави, тъй като е с фиксирани параметри за срока на договора, съдържа предварително определен начален и краен момент, а кредитополучателят е имал правна възможност въздейства върху начисляването и отпадането , като упражни правото си на отказ от договора в 14-дневен срок, съответно като депозиране молба с искане за удължаване срока за предоставяне на обезпечение. Релевира възражение, че оспорените клаузи не са неравноправни, като излага доводи, че страните били обвързани от няколко договора за идентични кредитни продукти и при идентични условия, поради което ищецът многократно се бил запознал с конкретните условия и е бил наясно с тяхното съдържание. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира разноски.

Доказателствена тежест:

По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че на 10.10.2022 г. между него и „Сити Кеш“ ООД е бил сключен договор за потребителски кредит № 747642; 2) обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявените правни основания – че са нарушени изискванията за форма и шрифт, че липсва яснота относно формирането на ГПР, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря 2 на действителния такъв, че е налице заобикаляне на закона, че клаузите на чл. 6 и чл. 3, ал. 7 противоречат на добрите нрави.

В тежест на ответника е да установи възраженията си, че е сключен валиден договор за кредит между страните, в частност оспорените клаузи са валидни, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК, че на потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите последици от сключването на договора, че клаузите са индивидуално уговорени.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 10.10.2022г. между И. П. Т. и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 747642, по силата на който на ищцата била отпусната заемна сума в размер на 1 300 лева при посочен ГЛП 40.05 %, ГПР – 48.19 % срещу насрещно задължение да върне общата сума по кредита на 18 погасителни вноски, както и че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена при определяне на ГПР.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. съдът УКАЗВА на страните, че следи служебно за нищожност на договора, от който се твърди да произтичат процесните вземания поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА

ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА, ВКЛЮЧИТЕЛНО СКЛЮЧВАНЕ НА

СЪДЕБНА ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНА СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3