Акт от 28.05.2021, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 92

Гр . В. 28.05.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВОС ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В

ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА двадесет и осми април

ПРЕЗ две хиляди двадесет и първа ГОДИНА В СЪСТАВ: ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.

ЧЛЕНОВЕ:1. Г.Й.

2.

Д.В.

ПРИ

СЕКРЕТАРЯ В.У. И В ПРИСЪСТВИЕТО

НА

ПРОКУРОРА КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ съдия С.С. в. гр.Д. № 82 ПО ОПИСА

ЗА 2021

ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

Делото е образувано по въззивна жалба на Й.И.Й. и Л. И.Й. против Решение №739 от 23.11.20г. по гр.д. №515/20г. на ВРС.Не сочат основания за неправилност на решението и не ангажират нови доказателства.Искат от съда да прецени по справедливост и да отмени обжалваното решение.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответниците по жалба М.Т.И. и

А.И. Й. чрез адв. Н.А. са подали писмен отговор,с който оспорват въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на ВРС .Твърдят,че в първата инстанция жалбоподателите са признали иска и решението е постановено при условията на чл.237 ГПК.Не претендират разноски за настоящата инстанция.

От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред ВРС е предявен иск, с който ищците М.Т.И. и А.И. Й. са поискали от съда да развали договор за доброволна делба №168,т.III,рег.

№2732 от 14.03.2008г. на нотариус Т. А. за съсобственият им недвижим имот в с.

П.С процесния договор страните са се договорили ½ от имота да остане в собственост на Й.И.Й. и Л. И.Й.,а другата ½ от имота за М.Т.И. и А.И. Й. като първите двама заплатят по 2000лв. на всяка от съделителките,които са техни майка и сестра.С отговора на ИМ и в молба ответниците пред първата инстанция са признали иска като не отричат,че не са изплатили договорената сума на ищците,но имали уговорка с тях да ги изчакат поради финансови затруднения.

С решението си ВРС е уважил иска по чл.87,ал.3 ЗЗД при условията на чл.237 ГПК.

Пред въззивната нови доказателства не са ангажирани и жалбоподателите отново пътвърждават,че не са изпълнили условията на договора за доброволна делба,а именно да заплатят сумата от по 2 000лв. на М.Т.И. и А.И. Й.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява,че е налице неизпълнение на договореното задължение за изплащане на определена сума пари от жалбоподателите Й.И.Й. и Л. И.Й. към съделителките М.Т.И. и А.И. Й.,поради което те са в правото си да искат разваляне на договора за доброволна делба.Налице е признание на иска от страна на ответниците пред първата инстанция и първоинстанционното решение е постановено при условията на чл.237 ГПК. Признанието на иска не може да се оттегля-чл.237,ал.4 ГПК.Ответниците по жалба напротив-потвърждават във въззивната жалба ,че не са изпълнили условията на договора за доброволна делба.

При това положение ВОС намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди .

Ответниците по жалба не са претендирали разноски пред настоящата инстанция и няма данни да са направили такива,поради което не следва да им се присъждат.

Водим от горното съдът

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №739 от 23.11.20г. по гр.д. №515/20г. на ВРС.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: