Решение № 6442 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6442 гр. С., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20241100111711 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен пряк иск с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 429, ал.3 КЗ.

Производството е образувано по искова молба на З. Г. Т. ЕГН **********, чрез адв. С. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за осъждане н ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, да заплати сумата от 300 000 лв., представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 25.06.2024 г., при което е починал Г.Т.П. син на ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2024 г. до окончателното изплащан на вземането. Претендира разноски по делото.

Излагат се съображения, че на 25.06.2024 г. около 01:20 часа в гр. С. синът на ищцата е пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил „БМВ 325”, с per. № СВ ********, управляван от И.Ц.Г., който се е движел по околовръстен път в посока от с. Войняговци към с. Локорско, когато на входа за Тир паркинг „Замъка“ водачът е ударил пешеходка с неустановена самоличност, след което е продължил движението си и на около 100 метра след подхода за Тир паркинг „Замъка“ е напуснал пътното платно в дясно и се е ударил в крайпътно дърво, след което се е преобърнал в канавката. Ищцата поддържа, че виновен за настъпването на ПТП е водачът И.Ц.Г., който е управлявал лекият автомобил с превишена скорост, не е 1 успял да го овладее и се е ударил в крайпътно дърво, след което се е преобърнал извън пътното платно. В исковата молба се твърди, че се търпят и са претърпени изключителни болки и страдания от страна на ищцата поради загубата на сина и.

Това води до „разрив“ отношенията с другите и жИ.та като цяло и тя никога не ще прежали загубата си. Сочи, че към датата на ПТП за увреждащият лек автомобил е налице валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.

Ответното дружество ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез пълномощника си адв.И. Е. в депозирания в срок писмен отговор излага становище за неоснователност на исковата претенция. В условията на евентуалност е наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, при твърдения, че същият е бил без поставен обезопасителен колан при настъпване на произшествието. Ответникът твърди още, че ПТП е възникнало по вина на неидентифицирано лице (пешеходец), който без да се съобрази с правилата за движение по пътищата и в алкохолно опиянение се е движил неправилно по пътното платно и/или е влязъл на пътя. Поради това водачът не е имал техническа и професионална възможност да възприеме неправилно движещият се пешеходец. Ответникът поддържа, че липсват документи и доказателства, които установяват основанието на иска. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва и акцесорната претенция за лихва за забава.

В съдебно заседание ищцата чрез адв. С. Н. поддържа предявения иск.

Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответното „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез адв. И. Е., оспорва предявения иск. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, I- 7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия препис от Удостоверение за наследници №РЛН24-УГ51-9142/ 02.07.2024 г. издадено от Столична община, район Люлин, се установява, че ищцата З. Г. Т. е майка на Г.Т.П. ЕГН **********, починал на 25.06.2024 г. / л. 6 от делото/

От приетите по делото Констативен протокол за ПТП № 366/25.06.2024г., 2 протокол за оглед на местопроизшествие и скица се установява, че на 25.06.2024 г. в гр. С., лек автомобил „БМВ 325“ рег. № СВ ******** движейки се по околовръстен път с посока на движение от с. Воиняговци към с. Локорско на входа на Тир Паркинг „Замъка“ участвал в ПТП с намиращата се на пътното платно пешеходка с неустановена самоличност, след което продължил движението си на около сто метра след подхода, напуснал платното в дясно и се ударил в крайпътно дърво, след което се преобърнал по таван. В протокола за ПТП е отразено, че при настъпилото произшествие са пострадали: пътникът Г.Т.П. – починал, водачът И.Ц.Г. – починал, пешеходка с неустановена самоличност - починала. /л. 4, л. 57-л.60 от делото/

Приета е писмена кореспонденция между страните, от която се установява, че на 09.07.2024 г. ищцата З. Т., чрез адв.С. Н. е заявила пред ответното застрахователно дружество писмена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, като с писмо от 10.07.2024 г. „ОЗКЗастраховане“ АД е изискал допълнителни документи, сред които и банкова сметка на ищцата. /л.7-л.8 от делото/

По делото е прието постановление от 28.08.2025 г. на Софийска градска прокуратура, с което на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НК, вр. чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, досъдебното производството ДП №11179/2024г., пр.пр.№ 13923 /2024г. на СГП, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК е прекратено, поради смъртта на дееца. /л.83-л.86 от делото/ По искане на ищцата е изслушана съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р В. Т., чието заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно и пълно. В него е прието, че от представената по делото медицинска документация Г.Т.П. е получил следните травматични увреждания: травматично разрушаване на главата и мозъка; гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра двустранно и контузия на белия дроб; травма на опорнодвигателния апарат, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост; мекотъканни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания, охлузвания и разкъсно-контузни рани по гърдите, горните крайници и слабинната област вдясно. Вещото лице обосновава извод, че причина за смъртта на Г.П. е тежката несъвместима с жИ.та травма на главата, получена в резултат на ПТП, като смъртта е настъпила мигновено.Обоснован е извод, че предвид деформациите на автомобила, наличието на поставен обезопасителен колан не би предотвратило причиняването на тази травма, във вида, в който е констатирана.

По искане на ищцата през настоящия съдебен състав е разпитана свидетелката Р.Г.Б. – сестра на ищцата. Свидетелката сочи в показанията си, че приживе между майката З. и син й Г. е съществувала близка връзка, основана на обич и уважение. Г. бил единствено дете на ищцата. Когато Г. бил на 13 години, внезапно починал баща му и от тогава ищцата З. се грижела сама за момчето, като 3 единствен родител. Свид. Б. сочи, че Г. претърпял сериозен психологически срив, а майка му била неотлъчно до него. До последно живели заедно. Приживе Г. участвал в доброволческа организация „Издирвай и спасявай“, искал да помага на хора в нужда. Свидетелката сочи, че ищцата не може да приеме внезапната смърт на сина си. Говорела често за сина си Г., ходела на гроба му често. Много страдала.

Според свидетелката З. няма да се възстанови от тази загуба.

Показанията на Р.Г.Б., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид родствената връзка с ищцата, но им дава вяра, доколкото почиват на преки впечатления и кореспондират с останалите по делото писмени доказателства.

По почин на ответника е изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно и пълно. В заключението е прието, че лек автомобил „БМВ 325“ рег. № СВ ******** се е движил в лявата част на пътното платно.

Непосредствено преди контакта с автомобила, пешеходката се е намирала в зоната му на движение. Експертите инж.М. и д-р Т. приемат, че изключително високата скорост на движение на автомобила – около 160 км.ч. е обусловила огромен по интензитет високоенергиен сблъсък. Последвалото неконтролируемо движение на МПС, последвано от множество последователни масивни удари в дървета и преобръщане по таван, е довело до тотално разрушаване на купето на автомобила.

Тези последващи деформации изцяло са заличили и маскирали евентуалните локализирани контактни следи от тялото на пешеходката по предната част на колата. Поради това не може да се установи механизма на инициалното съприкосновение. Обективиран е единствено общият механизъм на високоенергиен първоначален сблъсък с последващо отхвърляне и дефрагментация на тялото. Конкретната микродинамика на контактната фаза е технически неустановима. Поради масивния и дифузен характер на уврежданията по тялото и последвалото пълно разрушаване на превозното средство, липсват обективни критерии, по които да се разграничат първичните от последващите динамични контакти. Поради това, считат, че не може категорично да се установи дали откъсването на крайника на пешеходката е резултат от последващ сблъсък, нито да се посочи конкретна част от автомобила, която го е причинила.

В обясненията си в открито с.з. на 29.09.2026г. вещото лице ннж. М. посочва, че от наличните данни по делото, не може да се направи извод относно посоката на движение на пешеходката. Не могат да се правят и изводи от разрушената предна част на автомобила относно траекторията на движение на пешеходката, а по отношение на травматизма върху тялото има както в лявата, така и в дясната страна. От наличните данни не може да се направи категоричен извод за хода на движение. Пояснява, че в досъдебното производство има данни, че непосредствено преди настъпване на инцидента, пешеходката се е намирала на вход на ТИР паркинга, който вход е разположен от дясно на траекторията на автомобила, а дали тя е тръгнала в някакъв момент да пресича, или да е била в покой няма данни.

Пред настоящия съдебен състав е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно и пълно. В него е посочен най-вероятен механизъм на ПТП: на 25.06.2024 г., около 01:20 часа лек автомобил „БМВ“, с рег. № СВ 4

******** се е движил по Софийски околовръстен път със скорост около 160 км.ч. в посока от разклона на с. Войнеговци към разклона за с. Локорско. В района на входа към ТИР паркинг „Замъка“, в лявата пътна лента спрямо посоката на движение на автомобила, е настъпил първоначален контакт между предната част на автомобила и пешеходката Е.Н.И.. В резултат на първоначалния контакт, пешеходката е получила тежки травматични увреждания, а автомобилът е продължил движението си. В последваща фаза са образувани следи от протриване на гуми по асфалтовата настилка, след което автомобилът, отклонявайки се надясно, е напуснал платното за движение и е навлязъл в затревена площ. При последващото му движение са реализирани последователни удари в крайпътни дървета, предизвикали значителни деформации по купето. След тях, автомобилът се е установил в покой, по таван.

Вещото лице посочва, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при липса па допълнително пътно осветление, като осветяването на пътното платно е било единствено от фаровете на автомобила. Пешеходката е навлязла в треакторията на движение на приближаващия лек автомобил на място, забранено за пресичане.

При установената скорост на движение на автомобила от около 160 км/ч (44,44 м/сек) разстоянието, необходимо за реакция и последващо спиране, е значително. Поради тъмната част на денонощието и липсата на допълнително осветление, възможността за своевременно възприемане на пешеходката е била обусловена от момента, в който тя е попаднала в зоната на осветяване от фаровете на автомобила и е станала видима за водача.

При тези конкретни условия, след навлизането на пешеходката в траекторията на движение на автомобила и при възприемането й от водача, ПТП не е могло да бъде предотвратено чрез спиране на автомобила поради недостатъчното разстояние за реакция и спиране при скорост около 160 к.м/ч.