Решение № 134 от 21.07.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Ямбол, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Въззивно гражданско дело № 20222300500189 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл.17, ал.5 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ вр.с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. с чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН въззивна жалба на К.С.В., лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д. Й. Д., с ЕГН **********, и двамата от гр.*, депозирана чрез пълномощника - адв.Б.Ч. от АК-Ямбол, с посочен съдебен адрес в.гр.*, против Решение № 235/17.05.2022г., постановено по гр.д.№ 3677/2021г. по описа на РС-Ямбол, в частта му, с която съдът e отхвърлил като неоснователна предявената от К.С.В., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д. Й. Д. против Й. Д. Д., с ЕГН **********, от гр.*, молба относно искането за налагане на мярката по чл. 5,ал.1, т.3 от ЗЗДН, в частта му, с която е оставена без уважение молбата за защита от домашно насилие, подадена от К.С.В., с ЕГН ********** против Й. Д. Д., с ЕГН **********, както и в частта му, с която молителката К.С.В. е осъдена да заплати на ответника Й. Д. Д. разноски по делото пред ЯРС в размер на 150 лв.

Оплакването на въззивницата е за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението на районния съд в обжалваните му части, като се изтъква, че е постановено при неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон и не кореспондира със събраните по делото доказателства. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивницата намира, че първоинстанционният съд е извършил неправилна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като ги е тълкувал превратно. По никакъв начин не е обсъдил представените и приложени по делото писмени доказателства резултати от психологическо изследване от 19.07.2021г., Психологическа проверка от 14.10.2021г., Професионално психологическо становище от 23.11.2021г. и професионално психологическо становище от 09.03.2022г. Оспорва се извода на съда, че събраните по делото доказателства не сочат на осъществено от ответника-въззиваем по отношение на въззивницата В. домашно насилие на нито една от посочените в молбата дати, като се възвеждат доводи, че тази преценка на решаващия съд не отговаря на действително установеното по делото. Според въззивницата В., действаща както лично, така и като законен представител и майка на малолетния Д., всички събрани по делото доказателства сочат на безспорния факт, че по отношение на нея и на детето са осъществени актове на домашно насилие на 19.11.2021г. и на 20.11.2021г., които са предизвикали страх, стрес и смут у тях, като същите безспорно сочат на наличието на опасност за психическото здраве на майката и детето. В жалбата са изложени доводи, че събраните по делото доказателства не са пълно и всестранно обсъдени, като ЯРС в мотивите на решението си е кредитирал само частично същите и ги е тълкувал превратно в полза на въззиваемия - ответник, тъй като е счел, че производството е инициирано с цел „разрешаване на изключително 1 влошените отношения между майката и бащата на детето по повод осъществяване на режим на лични контакти".

Неправилно районният съд е пропуснал фактът, че ответника се е държал агресивно и спрямо майката и бащата на въззивницата В. /баба и дядо на детето/ като им крещял и ги е блъскал пред детето и майка му, което му поведение е стресирало последните, като в резултат на това детето е викало „Извикайте полиция!". Изтъквайки тази фактология, в жалбата се възвеждат доводи, че макар и непряко спрямо майката и детето е осъществено психическо насилие, на което и двамата са реагирали адекватно, като въззивницата В. се е опитала да защити детето и родителите си, а детето се е притеснило за майка си, за баба си и за дядо си, като за всичко това се сочи, че има безспорни данни по делото както от показанията на свидетелите, преки очевидци, така и е отразено в приложените психологически изследвания и становища, на които ЯРС изобщо не е обърнал внимание и не ги е обсъдил по никакъв начин в обжалваното решение.

Въз основа на изложените съображения, се иска отмяна на решението на ЯРС в обжалваните му части и постановяване от въззивния съд на ново решение, с което да бъде уважена изцяло молбата на двамата молители за издаване на Заповед за защита от домашно насилие с приложение на мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН за срок от 18 месеца, като бъде задължен ответника- въвзиваем Й. Д. Д. да се въздържа от извършване на психическо и физическо насилие спрямо К.С.В., да му бъде забранено да приближава К.С.В. и Д. Й. Д., жилището им в.гр.*, ж.к.***, местоработата на К.С.В. - ***, учебното заведение на детето Д. Й. Д. - *** и местата им за отдих и социални контакти, на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца. С въззивната жалба е заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника в първоинстанционното производство и в предоставения от ЯРС съгласно чл.17, ал.4 от ЗЗДН 3-дневен срок, въззиваемата страна - Й. Д. Д. от гр.* чрез пълномощника му - адв.А.Д. от АК-Ямбол, не е депозирала възражение по въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззивницата се явява лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Д. Й. Д., и се представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.Б.Ч. от АК-Ямбол, която заявява поддържане на въззивната жалба на същите основания и със същите искания. В хода на устните състезания адв.Ч. излага съображения, че първоинстанционното решение в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и поради неправилна оценка на събрания доказателствен материал. Иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да постанови решение, с което да бъде уважена изцяло търсената с молбата защита от двамата молители. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за първата и за настоящата инстанция.

В открито съдебно заседание въззиваемият се явява лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв.А.Д. от АК-Ямбол, оспорва въззивната жалба. В хода на устните състезания излага съображения за правилност и законосъобразност на процесното решение в обжалваните му части, моли същото да бъде потвърдено.

Въззивната жалба подлежи на разглеждане по същество, тъй като е процесуално допустима.

Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл.17 ал.1 от ЗЗДН вр.с чл.258 ал.1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт РС-Ямбол.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна, поради което и настоящата въззивна инстанция дължи преценка и анализ на доказателствената съвкупност, приобщена по делото.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след самостоятелна оценка на събраните пред районен съд писмени и гласни доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по делото пред РС – Ямбол е образувано въз основа на подадена от К.С.В. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д. Й. Д., и двамата от гр.*, депозирана чрез пълномощника - адв.Б.Ч. от АК-Ямбол, против Й. Д. Д. от гр.* молба по чл. 8, т.1 и т.2 вр. с чл.4 ал.1 и чл.18 от ЗЗДН, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на двамата молители домашно насилие от страна на Й. Д. Д. - бивш съпруг на молителката В. и баща на малолетния молител, с искане да бъде задължен да се въздържа от физическо и психическо насилие спрямо молителката и детето, да му се забрани да приближава молителката и детето, жилището, в което живеят, местоработата на молителката, детската градина, която посещава детето и местата за социален контакт и отдих, на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца. Като фактическа обстановка се излага, че бракът между молителката и ответника е прекратен с влязло в сила Решение №21/05.03.2021г., постановено по гр.д.№2322/2020г. по описа на РС-Ямбол, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Д. е предоставено на майката - молителка. Твърди се в подадената молба, че съвместното съжителство на страните след раждането на детето, е било съпътствано с оказван от ответника спрямо молителката психически и физически тормоз, била е обиждана и унижавана и подложена на крайно агресивно отношение, което е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака и неговото прекратяване. След развода, агресивното поведение на ответника не е било преустановено, като се сочи, че същият непрекъснато й изпращал заплашителни съобщения по Вайбър и е търсил поводи за скандал, обиждал я, крещял й и използвал нецензурни думи пред детето по време на срещите им при осъществяване режима на личните му контакти с детето. Вследствие на това според изложеното в молбата у детето се е проявила 2 тревожност, отказвало е да се храни и е сънувало кошмари, което е наложило същото да бъде консултирано с психолог, който е препоръчал намалена продължителност на контактите между бащата и детето.

При така създалите се между страните отношения, досежно твърдените актове на домашно насилие спрямо двамата молители, в молбата е изложено следното описание на фактите и обстоятелствата: - За акта на домашно насилие от 19.11.2021г. се твърди, че след като сутринта бащата-ответник е взел детето за упражняване режим на лични контакти, цял ден е тормозил молителката В. по „Вайбър" с отправени обвинения, че е предала детето болно; - За акта на домашно насилие от 20.11.2021г. се твърди, че на тази дата е трябвало съобразно уговорката ответника да върне детето в 17 часа, но същият е пристигнал в 17.10 часа с автомобила си пред жил.блок и е поискал от молителката да слезе да вземе детето. След като същата се е появила заедно с майка си /бабата по майчина линия на детето/ ответникът на висок глас, викайки, заявил на молителката, че няма да й върне детето докато не поговорят, на което последната му отговорила, че няма време, тъй като детето има уговорен час за посещение при психотерапевт, за който закъсняват. Молителката се опитала да вземе детето, което било на задната седалка в автомобила, но констатирала, че задните врати били заключени. Отваряйки предната лява врата на автомобила същата е констатирала, че до детето на задната седалка седяла приятелката на ответника, която държала детето за ръцете и не му позволявала да излезе. Ответникът започнал да крещи, да дърпа майката на молителката, която е успяла да измъкне детето от автомобила, блъснал я, а в последствие блъснал и баща й, като всичко това се случило пред детето-молител, което започнало да вика с думите "Викайте полиция! Повече няма да играя с него!", изплашило се и е заявило, че го е страх от баща му.

След тази случка, се твърди, че детето цяла вечер е било неспокойно и се е будило на всеки час, молителката също е била разстроена и изплашена както за детето, така и за родителите си и за себе си, страхувайки се, че ответника може да им посегне и физически.

Ответникът по молбата в предоставения му срок, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил изложените в молбата за закрила факти и обстоятелства и е отрекъл да е извършвал насилие във всичките му форми по отношение на молителката и детето си както по време на брака, така и след прекратяването му.

Изложил е фактологията по случилото се на сочените в молбата за закрила дати, като е заявил, че при предаването на детето в изпълнение на постановения съобразно влязлото в сила съдебно решение, режим на лични контакти между бащата и детето, последното му е било предадено със симптоми на настинка и не той, а молителката е вдигнала скандал и тя е тази, която при връщане на детето е отправяла заедно с майка си заплахи, обиди и са се държали грубо и насилствено спрямо детето, като бабата по майчина линия го е издърпала през седалките от автомобила.