Определение № 18830 от 25.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18830 гр. София, 25.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110151376 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.

С. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД срещу „Кредито” ЕООД за връщане на сума в размер на 299,53 лв., представляваща сбор от недължимо платени такси въз основа на нищожни клаузи от договор за потребителски кредит № OL00074734/02.02.2023 г.

С решение Рег.№ 3621 / 04.03.2025 г. съдът е прогласил нищожност по предявения от В. С. А. срещу „Кредито” ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД на клаузата на т.2.5 и на клаузата на чл. 8, ал. 1 и 2 от договор за потребителски кредит от разстояние № OL00074734/02.02.2023 г. и е осъдил „Кредито” ЕООД да заплати на В. С. А. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 299,53 лв., представляваща сбор от сумата 209,53 лв. – такса експресно разглеждане по т. 2.5. о т договор за потребителски кредит от разстояние № OL00074734/02.02.2023 г. и 90 лв. такса за удължаване на срока за погасяване на кредита по чл. 8 от договор за потребителски кредит от разстояние № OL00074734/02.02.2023, като платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2024 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът е осъдил „Кредито” ЕООД да заплати на В. С. А. сумата от 108 лева разноски по делото, а на процесуални му представител адвокат П.С.П. – САК, ЕИК *** на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА съдът е присъдил сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

С молба вх. № 78547/05.03.2025 г. процесуалният представител на ответника– адв. П. е направил искане да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, евентуално да бъде допусната поправка на фактическа грешка в решението в частта за разноските, като му бъде присъдено Т.а в размер на 800 лв., доколкото в производството са разгледани 1 два иска и възнаграждение се дължи за всеки един от тях.

Молбата е изпратена за становище на другата страна, която е изразила категорично несъгласие с поисканото изменение или допълване на решението.

Отделно от това, ответникът по делото в срока за обжалване на решението също е поискал съдът да измени постановеното решение в частта за разноските, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение до размера от 100 лв. за всеки признат иск, като твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, още повече, че е налице признание на иска и излагат съображения за недобросъвестност на процесуалния представител на ответника.

Молбата е изпратена за становище на процесуалния представител на ищеца, който е възразил срещу направеното искане с твърдения, че е преклудирано правото на ответника да иска изменение на решението в частта за разноските.

Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК като препис от молбите за изменение на решението в частта за разноските са връчен на ответните страни.

Съдът след като съобрази направените искания намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на решението съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай, е налице искане за изменение на решението в частта за разноските, както от ищеца, така и от ответника.

Съдът в мотивите на постановеното решение е приел, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски, като сумата от 108 лв., представляваща платена държавна такса е присъдена на ищеца, а на осн. чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от ЗА на адвокат П.П. оказал безплатна правна помощ е присъдена сумата от 400 лв. Съдът е определил за възнаграждението на представляващия ищеца адвокат на осн. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа и съобразно разясненията с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д.

№ 2982/2019 г. на ВКС, съгласно които когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Ето защо съдът намира, ч е молбата на процесуалния представител на ищеца за допълване или изменение на решението в частта на определеното му адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение, още повече, че делото не представлява фактическа и правна сложност, разгледано е в едно открито съдебно заседание без присъствие на страните.

По молбата на ответника за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение:

Чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност поисканото от страната като 2 разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност.

Същевременно с чл.248 ГПК е дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. В случая с молбата по чл.248 ГПК ответникът по делото е поискал изменение на определените от съда разноски, изразяващи се в присъденото от съда адвокатско възнаграждение. Тълкуването на нормите на чл.78, чл.80 и чл.248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така и поначало процесуалноправно обвързани по време. Срокът на нормата по чл.80 ГПК касае не само искането за присъждане на разноски, а и всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото.

В конкретния случай ответникът с молбата за изменение на разноските по същество прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но същата е имала възможност да стори това в последното по делото открито съдебно заседание, когато се е явила и е представила списък по чл.80 ГПК. Ето защо след този момент възражението за прекомерност е преклудирано и следва да се остави без разглеждане.

В същото време, доколкото ответникът чрез своя процесуален представител е представил списък по чл.80 ГПК в последното проведено по делото открито съдебно заседание, е допустимо да бъде разгледано искането му за изменение на решението в частта за разноските, като своевременно направено в срока за обжалване на решението. Същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като възнаграждението на адвоката, оказал безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА е определено в съответствие с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения , която макар и да не е задължителна за съда, установява стандарти за определяне на размерите на търсените и предоставени адвокатски услуги. От друга страна съдът при определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ е съобразил и реално извършените процесуално – следствени действия по делото, които не са се изразили във формално предоставени услуги от страна на представляващия ищеца адвокат, поради което искането за изменението на решението в частта за разноските за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца под минимума, определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения е неоснователно.

Предвид на изложеното, искането на ответника с правно основание чл.

248 от ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуалния представител на ищеца адв.П., с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение или допълване на Решение Рег.№ 3621 / 04.03.2025 г. по гр.д. № 51376/2024 г. по описа на СРС, 154 състав в частта за разноските, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуалния представител на ответника с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение Рег.№ 3621 / 04.03.2025 г. по гр.д. № 51376/2024 г. по описа на СРС, 154 състав в частта за разноските, като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4