Определение № 1652 от 05.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1652 гр. София, 05.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20231100603027 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното: като разгледа докладваното от съдия РУСЕВА в.ч.н.д. № 3027/23 г., намери за установено следното:

Производството е по чл. 243,ал.8 НПК.

Делото е образувано в СГС, след постъпил по реда и в срока на чл. 243, ал.7 НПК, протест от Софийска районна прокуратура с искане за отмяна на постановеното в закрито заседание Определение от 24.04.2023 г. по н.ч.д. № 431/23 г.,по описа на СРС (НО, 1 с-в). С оспорвания в протеста съдебен акт – след жалба на пострадалия А.Г.Т., ЕГН-**********, е било отменено ( на основание чл. 243, ал.6, т.3 НПК) Постановление на прокурор Й.С. – СРП от 23.12.2022 г., изведено на 4.01.2023г., за прекратяване , на основание чл.243,ал.1,т.1,вр. с чл.24,ал.1,т.3 НПК, на ДП ЗМ № 15 164/21 г., по описа на 4 РУ-СДВР, пр. пр. № 26 342/21 г., по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

Прокурорът счита атакуваното определение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което и моли да бъде отменено от СГС.

Изразява несъгласие с посоченото в определението, че в хода на полицейската проверка са извършени действия, насочени към конкретно лице, годни по смисъла на ТР №96/1961 на ОСНК на ВС, да прекъснат давностният срок. Счита, че подаването на жалба от страна на пострадалия А.Т. шест дни преди да изтече предвидената в закона десет годишна давност също не е факт, който може да я да прекъсне. Счита още, че в хода на разследването са извършени всички необходими действия по разследването за изясняване на обективната истина, а извършването на допълнителни такива не 1 би довело до установяването на нови факти и различни правни изводи, още повече, че в закона изрично е посочено, че след изтичане на предвидената в закона давност извършеното е с извън процесуална стойност.

Моли СГС да отмени атакуваното определение от 24.04.2023г., постановено по НЧД № 431/2023г., по описа на СРС, НО, 1-ви състав и да потвърди постановление от 23.12.2022г., изведено на 4.01.2023г., за прекратяване на досъдебно производство ЗМ № 15164/2021г. ,по описа на 04 РУ - СДВР, пр. пр. № 26342/2021г., по описа на СРП.

СГС намери, че следва да отмени оспорваното с протеста определение, като потвърди прокурорското постановление от 23.12.2022 г., изведено на 4.01.2023г. за прекратяване на ДП ЗМ № 15 164/21 г., по описа на 4 РУ-СДВР, пр. пр. № 26 342/21 г, като правилно, законосъобразно и обосновано.

Наказателното производство е образувано на 9.07.2021г. за престъпление по чл. 209,ал.1 НК.

От събраните по досъдебното производство доказателства, С РП е приела за установена следната фактическа обстановка, която настоящият въззивен състав не счита за нужно да променя:

През 2011г. св.А.Т. се запознал със св. Б.К.. К. се представил за пълномощник и представител на собственици на имот, находящ се в г p.

София, кв. „Лозенец“, ул. ****. На св. Т. бил показан апартамент №46 на етаж2 в секция А. Т. харесал апартамента и поискал да го купи, като поставил условие апартамента да няма тежести. Двамата се договорили за сумата от 60 185 евро, като продажна цена на апартамента.

На 10.01.2011г. А.Т. дал на Б.К., сумата 12 000 евро, а на 10.02.2011г. дал сумата 22 000 евро. За двете плащания получил разписки, нотариално заверени от нотариус М.Г..

На 26.04.2012г. /в постановлението на прокурора поради явна техническа грешка е записана датата 26.04.2021г./ между страните бил подписан предварителен договор за закупуване на посоченият апартамент. В договора било записано, че в срок от 10 дни преди окончателният договор, продавача трябвало да освободи имота от тежести, вкл. и ипотеки.

Така и не се стигнало до окончателен договор за покупко-продажба на апартамента, тъй като Т. не разполагал с останалата сума, необходима за доплащане на цената му. В течение на времето, между Т. и К. били направени различни договорки и обещания, но до продажба на апартамента не се стигнало.

В края на 2017г. св. В. Т.а се явила на търг за публична продан на апартамента, организирана от ЧСИ Р.М. и закупила имота.

През 2020г. А.Т. получил и закупил само парко- мястото, което било 2 посочено в предварителния договор, поради което на 04.02.2021 г. пострадалият А.Т. подал жалба в полицията, за това че е жертва на измама по отношение на дадената от него сума и сключен предварителен договор за покупко- продажба на процесния апартамент.

В атакуваното определение, СРС е приел, че пострадалият е подал жалба в полицията на 04.02.2021 г., т.е. преди изтичане на 10- годишния давностен срок и, че „Очевидно е, че е била извършвана проверка във връзка с тази жалба, но по делото не са били приложени никакви доказателства, какви действия и кога са били извършени от полицейските служители. Това е било особено необходимо да се изследва, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприети за преследване, против лицето, срещу което е било насочено преследването“.

СГС споделя недоумението на прокурора, защо и с какви аргументи първоинстанционния съдия е приел, че в хода на полицейската проверка са били извършени действия, но доказателствата от тях не са приложени в делото.

Напротив – от материалите по досъдебното производство са видни извършваните действия от полицейските служители и датите, на които това е станало - първите действия, предприети от полицейските органи са снемане на обяснения на пострадалия Т. и на сестра му – В. Т.а и те са извършени на 15.02.21г., а ако изобщо може да се приеме, че се касае за действие по отношение на К., годно, според цитираното от СРС ТР № 96/1961 г. на ОСНК на ВС, да прекъсне давността, то то е снемането на обяснение от него едва на 19.03.21г.

Другите действия, извършени в хода на проверката от полицейските служители са снетите обяснения от П.С. – на 19.03.21г., от Б.К. – на 12.05.21г. и от А.А. – на 15.06.21г. и на 24.06.21г. е изготвена справка от полицейски служител, с която материалите са изпратени на наблюдаващият прокурор по компетентност.

Всички гореописани действия са извършени след 10.02.21г., т. е. след изтичане на предвидената в закона десет годишна давност за процесното престъпление по чл.209,ал.1 НК.

СГС споделя становището на прокурора, че подаването на жалба от страна на Т. само по себе си не може да прекъсне давностният срок, тъй като в чл.81,ал.2 НК изрично се казва, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.

В случая дори не е имало лице, производство. срещу което да е насочено наказателното

Настоящия състав на СГС не споделя становището на първата инстанция, че прокурорът не е изследвал какви действия са предприели полицейските служители в хода на проверката и срещу кого, поради което е и отменила постановлението му за прекратяване и го е върнала за продължаване на ПСД.

От приложените в досъдебното производство документи е съвсем ясно видимо точно какви действия са извършвали полицейските служители и на кои дати.

СГС намира, че на досъдебното производство са извършени всички необходими 3 действия по разследване за разкриване на обективната истина с едно изключение – не е назначена оценителна експертиза на парко – мястото, което е получил постр. Т., за да може да се определи размера на настъпилата за Т. вреда.

СГС не счита обаче този пропуск за съществен, тъй като той не би променил крайния правен извод за изтекла погасителна давност, тъй като дори да се окаже, че се касае за причинена вреда в големи размери, то и предвидената за престъпление по чл.210,ал.1,т.5 НК /наказуемо с „Лишаване от свобода“ от една до осем години/ погасителна давност е десет години и за процесното деяние също би изтекла на 10.02.21г.

Анализирайки събраните доказателства, прокурорът е приел, че са налице основанията, визирани в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК за прекратяване на наказателното производство,тъй като за престъплението по чл.209, ал.1 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода от една до шест години”. Съгласно приложимата в конкретния случай норма на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, давността, която изключва по-нататъшното провеждане на наказателното преследване, настъпва след изтичане на десет години от момента на довършване на инкриминираното деяние - 10.02.2011г. Поради горното е приел, че давностния срок е изтекъл на 10.02.2021г. и е прекратил наказателното производство на това основание.

СГС споделя горните изводи на наблюдаващият прокурор, както и намира разрешението му относно изхода на досъдебното производство за правилно и законосъобразно.

СГС не възприема изложеното от постр. Т. възражение, в жалбата му до СРС, подадена чрез повереника му адв. Натина, че давността тече от 2017г., тъй като до тогава у Т. е поддържано заблуждението от К., че ще се осъществи покупко-продажба на процесния апартамент, тъй като за да е съставомерно деянието по чл.209, ал.1 е необходимо, не само деецът да възбуди и поддържа заблуждение у пострадалия, а и да е настъпила имотна вреда за пострадалия вследствие това му заблуждение и за постр. Т. тя е настъпила именно на 10.02.2011г., когато е дал втората сума от 22 000 евро и евентуалното деяние е било довършено.

Всичко горе изложено налага извод за наличие на предвидените в разпоредбата на чл.243, ал.1, т.1,вр. с чл.24,ал.1,т.3 от НПК основания за прекратяване на наказателното производство по ДП ЗМ № 15164/21 г., по описа на 4 РУ-СДВР, пр. пр. № 26342/21г., по описа на СРП, разрешение, което съвсем правилно и законосъобразно е предприел наблюдаващият прокурор от СРП с постановлението за прекратяване на наказателното производство от 23.12.2022г., изведено на 4.01.2023г.

Водим от горното и на основание чл.243,ал.8, вр. с ал. 6,т.1 НПК,СГС, НО, II Въззивен състав

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 24.04.2023 г. по н.ч.д. № 431/23 г.,по описа на СРС (НО, 1 с-в).

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор Й.С. – СРП от

23.12.2022 г., изведено на 4.01.2023г., за прекратяване, на основание чл.243,ал.1,т.1,вр. с чл.24,ал.1,т.3 НПК, на ДП ЗМ № 15 164/21 г., по описа на 4 РУ-СДВР, пр. пр. № 26 342/21 г., по описа на СРП.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5