Определение № 87 от 28.04.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Силистра, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно наказателно дело № 20233400600146 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.243, ал.8 НПК.

Постъпил е протест от прокурор при РП-Силистра, против определение №94 от 13.03.2023г., постановено по ЧНД №70/2023г. на Силистренски районен съд, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Силистра от 01.02.2023г., по ДП №95/2022г. по описа на ОД МВР-Силистра. Прокурорът намират определението за неправилно, като счита, че по делото не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.201 НК от обективна и субективна страна. Поради това иска от въззивната инстанция да отмени определението на РС-Силистра.

По делото е постъпила жалба и от Н. Н. К. против същото определение, който го намира за неправилно и незаконосъобразно и иска от въззивната инстанция да го отмени и потвърди постановлението на прекратяване на наказателното производство.

Срещу протеста е постъпило становище от ощетеното ЮЛ-„ЕМИ“ АД, представлявано от изп.директор Р.Р., чрез адв.С., в което се излагат съображения за неоснователност на протеста и се иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. В становището също така се сочи, че жалбата на К. е недопустима, тъй като той не е от лицата имащи право на такава, поради което и за него не съществува правна възможност да оспорва съдебния акт.

Въззивната инстанция като прецени посочените в протеста, жалбата и становището доводи, и взе предвид събраните по делото доказателства, констатира следното:

1

Подаденият протест е процесуално допустим, а по същество неоснователен. Жалбата на Н. К. е процесуално недопустима, поради което не следва да се разглежда по същество.

При осъществяване на контролните си функции по отношение на прокурорското постановление, първоинстанционния съд е приел, че то е незаконосъобразно, съобразно приетото от прокурора основание за прекратяване /чл.24, ал.1, т.1 НПК/, като е изложил подробни аргументи в тази връзка, които се споделят и от настоящата инстанция.

В това производство съдът няма възможност да дава указания на прокурора, свързани с правната квалификация на деянието или кого да привлече като обвиняем, но съдът дължи контрол върху законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване, което включва и преценка на съответствието между приетите от прокурора за установени фактически положения и доказателствата по делото, което е в основата и на изграждане на правните изводи.

Именно в това се дължи и порочността на прекратителния прокурорски акт-неправилна интерпретация на установените фактически положения, което е довело и до погрешни правни изводи.

Необяснимо защо прокурорът се е фокусирал в датата 11.06.2021г., когато според него е изтекъл договорът за възлагане на управление на акционерно дружество, по отношение на св.К.. Дори и да се приеме, че след тази дата /лично К. твърди в разпита му като свидетел, че е бил изп.директор до 13.05.2022г./, той не е изпълнявал тази длъжност, данните по делото сочат, че разпоредителните действия с процесните вещи са се извършили много преди тази дата. Кастрачката е закупена на 16.03.2010г., моторния трион на 27.02.2015г., пелетната горелка на 08.03.2014г., мотофрезата на 08.04.2015г., а контейнера на 14.05.2020г.. Поради повърхностния и еднотипен разпит на част от свидетелите, не е установено по какъв начин се заприходяват закупените вещи, кое /и имали въобще такова/ МОЛ отговаря за тях, по какъв начин се отпускат вещите за извършване на необходимите дейности.

Действително, както е констатирал първоинстанционния съд, данните от разпита на служителите на дружеството сочат, че св.К. още след закупуването на процесните вещи се е разпоредил с тях в своя полза. Едва при разпита му като свидетел на 17.11.2022г., той е изразил желание да върне вещите, т.е. и към него момент те не са били във владение на дружеството.

Ето защо въззивната инстанция се присъединява напълно към извода на първоинстанционния съд по отношение фактите, касаещи длъжностното качество на св.К., и възможностите му да се разпорежда с повереното му имущество. В тази връзка настоящата инстанция намира, че изводите на прокурора не почиват на верен анализ на събраните доказателства, като той е допуснал изопачаване на смисъла им и превратното им тълкуване. В този смисъл е наЛ. неправилно приложение на материалния закон, предвид прекратяването на наказателното производство в хипотезата на чл.24, ал.1, предл.2 от НПК, понеже прокурорът е приел, че деянието на конкретен правен субект, не покрива признаците за престъпление по чл.9, ал.1 НК, и по2 специално на такова по чл.201 НК.

Разбира се, изключително правомощие на прокурора е той да реши дали да започне наказателно производство, респ. дали да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление, но това следва да почива на верен и пълен доказателствен анализ.

Въззивната инстанция се солидаризира и с извода на първоинстанционния съд, досежно претенциите на ощетеното ВЛ за непременно заплащане на процесните вещи и непризнаване на връщането им.

Тези претенции са несъстоятелни.

Неправилно първоинстанционния съд е допуснал за разглеждане жалбата на св.К., тъй като той не е от кръга лица, които са активно легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на НП от прокурора. Безспорно е, че към настоящият момент обвинение срещи К. не е предявявано, и той няма качеството на обвиняем, притежаващ правен интерес от обжалване на прокурорския акт. В този случай първоинстанционния съд е следвало да върне подадената от К. жалба. Предвид на това, въззивната инстанция я намира за недопустима, и като такава не следва да я разглежда по същество.

С оглед на гореизложеното, въззивната инстанция намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

Водейки се от тези си съображения Окръжния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №94 от 13.03.2023г., постановено по ЧНД №70/2022г. на Силистренски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3