Протокол № 521 от 16.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 521 гр. П.к, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П.К в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева и прокурора С. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20265200100038 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Съдът обявява на присъстващите страни, че е допуснал видеоконферентна връзка чрез техническата система на съдилищата, която се осъществява чрез специално създадения линк за среща в деня и часа на заседанието по реда на чл. 135а, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК.

След установяване на връзката, съдът се убеди, че има пълен визуален и звуков двустранен контакт, осигуряващ възможност за едновременно възприемане на състава на съда, на мястото, определено за явяващите се пред съда лица в Окръжен съд - П.к и на мястото, определено за явяващи се лица в затвора в гр. С.З..

Двустранният пълен контакт се потвърди и от старши експерт А.М., служител в затвора в гр. С.З., осигурил техническия достъп до видеоконферентната връзка.

Ст. инспектор Х.Д. удостоверява, че това е лицето И. Г. П..

Ищецът И. Г. П., който изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. С.З., се явява лично. Като особен представител на ищеца И. Г. П. се явява адв. И. Г. В., вписан в Националния регистър за правна помощ под № 1152 назначен с Определение №381/11.05.2026г.

Ответникът Прокуратурата на Република България, редовно призован, се представлява от прокурора при Окръжна прокуратура – П.к С. Я..

1

По хода на делото:

Ищецът П. – Да се даде ход на делото.

Адв. В.: - Да се даде ход на делото.

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. В.: - Запознат съм с делото.

Съдът ДОКЛАДВА:

На 8.06.2026г. по делото е постъпило искане от ищеца в следния смисъл:

На първо място прави доказателствено искане за назначаване на медицинска експертиза за установяване състоянието на „луксацията“ на лакътната става. Поставил е конкретни въпроси към експерта, като е изразил становище, че изготвената от д-р К. експертиза е неточна, в нея вещото лице е допуснал грешки, като е цитирал конкретно коя част от експертното решение не е съобразено с доказателства представени от ищеца по делото.

На второ място е поискал разпит на свидетели поименно посочени - Д.А., д-р Д. и д-р Г., като е формулирал въпроси към тези свидетели.

На трето място е поискал съдът да отправи преюдициално запитване до съда на ЕС в Люксембург относно валидността на тълкуване на чл. 9, чл. 56, чл. 57 и чл. 168 от Договора на ЕС, чл. 35 от Хартата за правата на човека във вр. с чл. 6 от Договора на ЕС. Относно това правото на ЕС предоставя ли права на частно правните субекти в директен ефект в контекста на казуса по гр.д. № 38/2026г.

Останалите молби депозирани по делото на 08.06.2026г. и 12.08.2026г. касаят провеждане на заседание чрез видеоконфертна връзка, като към молбата от 12.08.2026г. ищецът е приложил доказателства, а именно ЕР от 2.10.2025г. на НЕЛК, с което удостоверява, че е получил такова, но е представена единствено първата страница на това решение, липсва втората страница и не е възможно да се разбере диагнозата на заболяването на ищеца.

2

В тази връзка той твърди, че е влошено здравословното му състояние и е определена по-висока степен на инвалидизация.

Адв. В.: - Считам, че направените доказателствени искания от г-н П. са основателни. Исканите доказателства са относими към правния спор.

Наложително е да бъде назначена повторна експертиза, доверителят ми е оспорил заключението на вещото лице депозирано пред ОС. Изложил е достатъчно убедителни доказателства защо го оспорва и защо го счита за некомпетентно и необосновано.

Основателно е искането за събиране на гл. доказателства и за поставянето на преюдициален въпрос.

Прокурорът – Аз смятам, че исканията не са основателни. Ищецът ако е имал възражения е следвало да ги депозира за експертизата по време на самото съд. заседание, когато тя е приета. В настоящия момент смятам, че тези оспорвания са преклудирани.

По отношение на исканията за разпит на свидетели за първия свидетел Д.А. по първи въпрос: На какво основание е отказал? Това е отразено като основание в самия акт на Адм. ръководител на ОП-С.З., а останалите въпроси считам, че не са относими към настоящия казус.

По отношение на другите двама свидетели има представени писмени доказателства и не виждам какво повече ще кажат и защо трябва да повтарят по писмените доказателства.

За преюдициалното запитване считам, че също е неоснователно. Не може да се разбере така отправеното искане дали е валидно тълкуването на членове еди-кои си? То ако не правим такова тълкуване, то би трябвало да е валидно.

Защо това трябва да се поставя като въпрос на ЕС. Няма обосновка.

По отношение на решението, което е приложено в непълнота би следвало да се изиска и останалата страница от него.

Ищецът И. П. : - Относно казаното от прокуратурата, че не съм оспорил заключението, аз съм го оспорил своевременно в съда в гр. С., че в него се съдържат и са изложени неверни факти. В заключението на д-р К. се съдържат неверни факти, посочено е 22.02.2019г., а е объркал и решението на НЕЛК от 25.07.2024 г. Не е отговорил на основния въпрос и новонастъпилите вреди и дали в болница в РБългария може да се извърши такава операция. Аз този 3 въпрос го поставих в съдебно заседание и той не можа да отговори.

Твърдя, че той се опитва да занижи процентите или не е успял да разбере смисъла на написаното, объркал е датите, процентите на инвалидизация и не е отговорил къде точно може да се извърши операцията. Бях в „София мед“, и „Токуда“ и нямаше доктор, който да извърши операцията ми с 90% гаранция за успех и се свързах с тази болница и тя потвърди, че може да направи операцията.

Искам експертът да каже дали има такъв специалист, който да направи тази операция в България. Това е основния момент, защото Прокуратурата не иска да прекъсне изтърпяване на наказанието ми, и твърди, че може да се направи операцията ми в България. Възниква въпросът защо бях конвоиран тогава в София? Защо съм ходил в тази болница, а не се извърши такава справка преди това. Това е основния аргумент на Прокуратурата, че ще намерят в България специалист, но това не се покрива с възможността им.

Искам да се посочи конкретната болница. 2023г. когато стартира това дело нямаше специалисти и се свързах с моя адвокат и той провери и не се намери такъв специалист в България. Всички казаха, че успешната операция е в чужбина. Целя с експертизата да докажа това обстоятелство. Имам решение на НЕЛК, с което ми е определен 54% инвалидност. Аз като цяло оспорвам компетентността на вещото лице той е общо практикуващ лекар и не е извършвал такива операции. Той е просто един терапевт, който няма нужната компетентност да извърши подобна експертиза.

Относно разпита, който искам на д-р Г. и д-р Д. те не са разпитвани.

Понеже точно те са извършили прокурорската процедура за евентуално прекъсване на наказанието по чл. 440. Те са насочили да бъда към „София Мед“ където изобщо няма такива специалисти. Те е трябвало да изразят становище, да ми се прекъсне наказанието и операцията да се извърши в чужбина. Да кажат дали могат или не мога да извършат нужната операция. Аз водя ново производство за освобождаване и те продължават да търсят специалист, но минава време. Аз ще изпратя новата преписка. Относно д-р Д. единствено има неговя подпис и първото име не е записано. За същите обстоятелства го искам него и д-р Г.. Д.А. е бивш ръководител на ОП. Той ще установява от къде точно е получил информация, че има специалист, който да извърши операцията, той черпи информация от някакви източници, от 4 телевизията ли от къде?

Съдът отправя молба към ищеца да не влага емоции и да използва изрази и отношения към участниците в процеса подобаващи за това, че е в съда и че в момента се разглежда дело по което е страна. По закон е длъжен да спазва добрия тон в съдебното заседание, в което се провежда в момента.

Ищецът И. П. : - Този човек черпи информация от източници, които не са медицински и това искам да се установи от този разпит.

Адв. В.: - Аз мисля, че ищецът достатъчно подробно се аргументира защо настоява да се назначи тази повторна експертиза. Заключението на вещото лице, което се оспорва не е компетентно и обосновано, а самото оспорване е направено в съдебно заседание, в което е разпитано вещото лице и е своевременно. Подробно се изясни изясняването за какви обстоятелства е необходим разпита на свидетелите.

Прокурорът: - Смятам, че са неоснователни тези искания. Въпреки, че чухме неговите допълнителни аргументи. Той иска вещото лице да посочи на 100% някаква конкретна болница, в която да се извърши такава операция т.е. вещото лице да извърши някаква справка. Самият ищец би следвало да извърши такава справка, че в тази болница и еди-кой си доктор може да извърши такава операция. Не е работа на вещо лице да търси като по телефонен указател коя болница би следвало да изпълни това желание.

По отношение на свидетелите също оставам на това становище, че са неоснователни исканията за разпита им.

Съдът съобразявайки доказателствените искания на ищеца съдържащи се в негова молба от 8.06.2026г. приема следното:

По първото от исканията касаещо допускане на повторна съдебномедицинска експертиза съдът съобрази, че ищецът е оспорил компетентността на вещото лице в съдебното заседание от 29.10.2025г., в което е станало изслушването на посочената експертиза. В този смисъл съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 201 предл. 2 от ГПК, а именно да се допусне повторна съдебно-медицинска експертиза, предвид съмнението на ищеца относно правилността на заключението на вече изслушаната такава, както и изразеното становище от него, а и от особения му представител относно компетентността на вещото лице дало заключение по делото. Ето защо съдът 5 счита, че следва да се допусне повторна съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор на поставените от ищеца въпроси.

Относно исканите гласни доказателства, а именно разпит на свид. Д.А., д-р Д. и д-р Г. съдът намира, че следва да се произнесе след приемане на съдебно-медицинската експертиза дотолкова, доколкото в същата биха могли да се съдържат отговори на въпросите, които биха поставени към свидетелите с цел изясняване на едни и същи обстоятелства, а именно възможно ли е или не, заболяването на ищеца да бъде лечимо в здравно заведение на територията на РБългария

Неоснователно е и следва да се остави без уважение искането на ищеца за отправяне на преюдициално запитване, така както е формулираното в цитирана по-горе молба. Аргументите на съда за това са, че отправеното искане не отговаря на изискванията на чл. 628 и сл. от ГПК, а именно липсва посочена конкретна разпоредба за тълкуване която да е от значение за правилното решаване на настоящото дело, още повече и за това, защото по силата на договор за присъединяване на РБългария към ЕС националния съд е длъжен да съобразява и прилага правото на ЕС.

Поради всичко изложено до тук съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изслушването на повторна съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор на въпросите на ищеца, а имено:

1. Кога е постъпило увреждането на лявата лакътна става на ищеца И. Г. П.?

Проведено ли е своевременно лечение при настъпване на травмата и ако е проведено, къде и в какво се изразява това лечение?

2. Ако не е проведено своевременно лечение на травмата на лява лакътна става на ищеца, по каква причина не е проведено своевременно лечение и как това се отразило на здравния статус на ищеца? Влошило ли се е състоянието на лявата лакътна става от несвоевременното лечение, как и довело ли е това до намаляването на шансовете на ищеца за успешното лечение в последствие?

3. Какво е било състоянието от медицинска гледна точка на лявата лакътна става на ищеца И. Г. П. към датата на ареста му на 09.10.2019 г.?