Решение № 63 от 22.05.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. гр.Несебър, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20232150200713 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Р.Е.А.“ ЕООД, ЕИК 206******, със седалище и адрес на управление: град Несебър, ж.к. М., блок 46, етаж 5, ап.13, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Р.С.Г., против Наказателно постановление № 724363-F72084 08.09.2023г., издадено от Кирил Николаев Киров – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита, че Наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно, отрича да е извършил вмененото му административно нарушение предвид, че реквизитите по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ се съдържат във фактура № 0000000011 от 31.07.2023г., към която е издаден фискалният бон, съответно фискалният бон не съдържа данни за номера на фактурата и датата на издаването й, поради обстоятелството, че е извършено плащане по доставка с непрекъснато изпълнение съгласно чл.26, ал.1, т.15 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Пояснява, че издаденият фискален бон № 0000576 / 13.07.2023г. отразява инцидентна/еднократна доставка на стоки – плодове и зеленчуци, сумата по който е заплатена в брой от получателя, с когото не е налична изрична договорна търговска кореспонденция. Моли Наказателното постановление да бъде отменено.

1

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, счита, че от събраните по делото доказателства нарушението е доказано, тъй като във фискалния бон, доколкото в него няма информация за вида на продаваните стоки, не са посочени номера и датата на фактурата, за която той се отнася, което счита, че в случая е следвало да бъде сторено за да бъде спазено изискването на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и относно размера на наложената санкция. Претендира юристконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.08.2023г. за времето от 13:09 часа до 14:30 часа Г. Н. А. и Н.В.М., двамата на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, ГД „ФК“, са извършили проверка на търговски обект – сергия плод и зеленчук, находяща се в град Н., У.С. №**, стопанисвана от „Р.Е.А.“ ЕООД като наемател, по спазване на данъчното и осигурителното законодателство.

За резултатите от проверката двамата служители са съставили Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0096440 от 13.08.2023г., от съдържанието на който се установява, че на проверката е присъствала Г.С.В. на длъжност „продавач“ в проверявания обект, както и че преди началото на проверката, започнала с легитимацията на контролните органи на работещия в обекта, за времето от 12:50 часа до 13:00 часа те са провели скрито наблюдение, през което време един клиент е закупил стока, за което е издаден фискален бон.

Преди легитимирането на проверяващите служители е извършена контролна покупка от Г.

Н. А., закупила зеленчук на стойност 4,86 лева, която сума тя е заплатила в брой на продавача, който от своя страна след като е приел плащането, е издал фискален бон № 0000604 / 13.08.2023г., съдържащ реквизитите по чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, с изключение на идентификационен номер по ЗДДС. В обекта има едно фискално устройство, което не е свързано нито с компютър, нито с програмен продукт, няма ПОСтерминал. Задълженото лице е специализиран търговец на плодове и зеленчуци, в обекта други стоки не се предлагат за продажба. Цените са от 1,60 лева до 24,00 лева на килограм.

Изведени са три броя справки КЛЕН от наличното фискално устройство в обекта с №№ 574, 575 и 576 от 31.07.2023г., извършен е и опис на паричните средства в касата, след което от фискалното устройство е изведен дневен отчет. От изведените КЛЕН се установява, че на посочената дата – 31.07.2023г., в рамките на около две минути търговецът е извършил три продажби, съответно според справка КЛЕН № 574 в 22:24:11 часа на 31.07.2023г. е регистрирана продажба на зеленчуци на стойност 4 673,81 лева; според справка КЛЕН № 575 в 22:25:05 часа на 31.07.2023г. е регистрирана продажба на зеленчуци на стойност 2 153,30 лева; според справка КЛЕН № 576 в 22:25:46 часа на 31.07.2023г. е регистрирана продажба на зеленчуци на стойност 1 379,35 лева.

2

На 16.08.2023г. управителят на „Р.Е.А.“ ЕООД е предоставил на проверяващите писмени обяснения, в които посочва, че на 31.07.2023г. е издал фактури на основание стокови разписки за извършени доставки на негови съконтрахенти след 25.07.2023г., а плащанията са извършени от тях, съответно приети от търговеца, на 31.07.2023г., поради което и фискалните бонове са издадени именно на тази дата. Приложил препис от дневник продажби за месец юли 2023г., както и три броя фактури съответно със стойности 4 673,81 лева с включен ДДС, 2 153,30 лева с включен ДДС и 1 379,35 лева с включен ДДС, в които фактури, издадени от „Р.Е.А.“ ЕООД, същият е посочен като доставчик на описаните във фактурите стоки – плодове и зеленчуци.

На 18.08.2023г. Г. Н. А. – „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, е съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F722084, за това, че при извършена на 13.08.2023г. в 13:09 часа проверка в търговски обект, съгласно § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – сергия плод и зеленчук, находящ се в град Н., У.С. №**, стопанисван от „Р.Е.А.“ ЕООД, ЕИК 206******, се установило, че в издаден фискален касов бон № 0000576 от 31.07.2023г., от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство модел Datecs DP – 150 MX, с ИН на ФУ: DT941597 и ИН на ФП: 02941597, за извършена покупка на зеленчуци, общо на стойност 1 379,35 лева, не се съдържат задължителни реквизити за количество и стойност по видове закупени стоки и услуги, а се изписва обща стойност, нито е упоменат номер на фактурата (№ 0000000011 от 31.07.2023г.), към която е издаден фискалния бон. На 13.08.2023г. при проверката от проверяващите служители е изведен КЛЕН по номер на фискален бон № 576 от 31.07.2023г., видно от който се потвърждава липсата на гореописаните реквизити във ФКБ. Според актосъставителя търговецът е нарушил чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двама свидетели по съставянето на акта и от упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акт срещу разписка. Възражения срещу акта не са направени нито при съставянето и връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава обстоятелствата относно извършената проверка и направените констатации, отразени в протокола от проверката. Отбелязва изискването на чл.27, ал.1, т.7 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, че фискалният бон трябва да съдържа вида на стоките, тяхното количество и единична стойност на продадените плодове и зеленчуци, но подчертава, че тъй като за тези стоки има издадена фактура, то на основание чл.26, ал.7 от наредбата, във фискалния бон следва да бъдат вписани номера и датата на фактурата, за която се отнася фискалния бон, в който случай ще се счита, че нарушение не е извършено.

Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното постановление, с което е наложил санкцията, и в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е приел, че нарушението е по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

3

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 15.09.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 29.09.2023г.

Административно наказателното производство е започнало с допуснато съществено процесуално нарушение, което пък се дължи на нарушение на материалния закон. Наказателното постановление е издадено при същите тези процесуални нарушения, които са съществени, защото нарушават правото на защита на наказаното лице и правят невъзможно или поне значително го затрудняват да разбере какво конкретно нарушение му е вменено и за кое нарушение му се налага санкцията.

Съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, посочена в акта и в НП като нарушена, „Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай, че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.“

В АУАН е отбелязано, че във фискалния бон не се съдържат задължителни реквизити за количество и стойност по видове закупени стоки и услуги, а се изписва обща стойност, но наред с това на дружеството-жалбоподател е вменено, че не е упоменат номер на фактурата (№ 0000000011 от 31.07.2023г.), към която е издаден фискалния бон.

Изискването обаче за посочване във фискалния бон на номер на фактура е въздигнато от законодателя като отделно изискване, неизпълнението на което е въздигнато като отделно нарушение и за него е предвидена санкция, в чл.26, ал.7 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, според която разпоредба: „ При продажба, за която е издадена фактура, дебитно известие, туристически ваучер или резервационна бланка по смисъла на Закона за туризма или друг първичен счетоводен документ съгласно чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството, в който/която са посочени количеството и видът на стоките/услугите, във фискалния/системния бон се допуска да се отпечата сумарния оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група. В този случай задължително трябва да се посочат номерът и датата на първичния документ, туристическия ваучер или резервационната бланка, по който/която се извършва плащането “. Тази разпоредба е въведена (ДВ, бр.26 от 2019г., в сила от 29.03.2019г., изм., бр.68 от 2020г., в сила от 31.07.2020г.) с цел предоставяне възможност във фискалния бон да се посочва сумарен оборот и когато се издава първичен счетоводен документ по чл.6, ал.1 от ЗСч (фактура или дебитно известие).

4

В акта обаче е отбелязано, че в издадения от дружеството-жалбоподател фискален бон е изписана общата стойност, като от търговеца се изисква в него да се съдържат задължителните реквизити за количество и стойност по видове закупени стоки и услуги, както и упоменаването номера на фактурата, като не става ясно дали тези изисквания са вменени при условията на кумулативност, на евентуалност или на алтернативност.

Затова след като е посочена като нарушена чл.26, ал.1, т.7 от наредбата, би следвало да се приеме, че нарушителят е наказан за това, че именно във фискалния бон не са посочени наименованието на стоките, тяхната единична стойност, количество, който извод пък се налага от отразеното в АУАН и НП, че от изведен КЛУН се потвърждава липсата на реквизитите във ФКБ. При условие обаче, че търговецът е издал фактура, на него е следвало да бъде предоставена възможност да се възползва от облекчението на чл.26, ал.7 от наредбата. Вярно е, че той не е спазил тази разпоредба, но не му е вменено нарушение по чл.26, ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, независимо, че актосъставителят е посочил, че във фискалния бон не се посочен номера на фактурата.