Решение № 263019 от 11.05.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 11.05.2021 г.

В

И

М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаряИва Иванова, като разгледа докладваното съдията гр.д. №3100/ 2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане в разумен срок на сл. дело 1/1991г., в последствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11- 048/1999 по описа на ВОП-София образувано през януари 1991г. и висящо към настоящия момент.

ИЩЕЦЪТ- М.И.И.,

ЕГН **********, чрез адвокат Е.Ф. твърди, че е потърпевш от прилаганата насилствена асимилация над етническите турци от страна на тоталитарния режим на Българската комунистическа партия. Излага, че тоталитарният режим на БКП насочил цялата държавна политика и организация върху етническите турци в края на 1984 и началото на 1985 година, за да осъществи насилствена асимилация във всичките й детайли- от принудителната смяна на имената, включително чрез различни видове репресии, до забрана на традициите и отричане на етническите и религиозни чувства и човешки права на хората от турски етнически произход. Ищецът твърди, че в тези години живеел в град София и работел в държавното предприятие „Строително-монтажен район София“, където ръководел строителен екип. Към края на 1984г. започнала кампанията на властта по принудителната промяна на турските имена с български такива. Населените места в родния му край били окупирани от танкове, барети и въоръжени представители на властта и се провеждала принудителна акция за подмяна на имената. Установеното от властите положение било подобно на военно- имало вечерен час, забрана за придвижване на хората от едно населено място до друго, танкове и въоръжени сили били постоянно присъствие. Към този момент той бил млад и не знаел как функционера тогавашната Държавна сигурност и открито изразявал несъгласието си с грубото нарушение на редица международни договори, по които България била страна, с принудителната промяна на турските имена, забраната на традициите им и майчиния му език. През месец декември 1984 г. го извикали в РУ на МВР-Люлин, където го информирали, че, за да продължи трудовата си дейност в гр. София, трябва да се яви в РУ на МВР-Крумовград, за да подменят личния му паспорт. По това време вече бил чул разкази за насилствена смяна на имената на лица от смесени бракове, а също така и за намесата на военни за потушаване на мирните протести на гражданите срещу така наречения „Възродителен процес“ в гр. Момчилград. На 3 януари 1985 г. заминал за родното си село Тополка, обл. Кърджали. При пристигането си разбрал, че преди нова година са били сменени имената на семейството му и на почти всичките му съселяни. В семейството му всички били много тъжни, разстроени, обезпокоени и уплашени от принудителната смяна на имена и забраните на етно-културните им традиции. От служебни лица бил насочен първо към кметството на село Лещарка във връзка с подмяната на личния му паспорт. В кметството кметът искал от него да подпиша формуляр с неясно съдържание. Когато поискал разяснения, кметът му заявил, че самият той не е наясно и ако му трябва повече информация, следва да се обърна към Община Крумовград (тогава градски съвет). След този разговор тръгнал към Крумовград, където пристигнал по обяд. На централния площад пред общината в Крумовград бил арестуван най-грубо от цивилни служители на MBР и униформени военни, след което насила бил отведен в РУ на МВР Крумовград под предлог, че трябва да бъде разпитан. Не му била връчвана заповед за задържане. Коридорите на милиционерското управление били пълни със задържани граждани от турски произход, имало следи от кървища по земята и стените и счупени стъкла по целия под. Преди да бъде подложен на разпит цивилни служители го обискирали, като по време на претърсването бил малтретиран физически и психически, бил ритан жестоко по цялото тяло и обиждан с всякакви петнящи достойнството му квалификации. След това бил качен на втория етаж и при разпита бил принуждаван да признае, че е съпричастен към извършването на различни престъпни деяния, за които той не знаел абсолютно нищо. Отново бил бит, ритан по тялото и в слабините, разбит бил носът му. Подобни разпити били провеждане ежедневно в продължение на две седмици. Една вечер го принудили да подпише някакви документи и бил прекръстен на Г.. След двете седмици на това място бил преместен в РУ на МВР-Кърджали. Изпълнен със страх и в много влошено здравословно състояние, без да му е указана необходимата му медицинска помощ бил транспортиран в Белене. Там, без да са му показани каквито и да било документи бил настанен при ужасни условия на живот и постоянно изпитвал страх дали ще успее да се измъкне жив. Описва подробно условията на живот в Белена.

След близо година и половина бил преместен на т. нар. „Трети обект“ на остров Белене, където били само хора от турски етнически произход без присъда. Там прекарал 3 месеца, като условията за живот били по –добри от преди, но положението също било уронващо достойнството му, тъй като например му сервирали свинско месо за ядене. След третия месец отново бил върнат на „Втори обект“, който заварил почти празен, тъй като голяма част от затворниците били принудително изселени. През цялото време, докато бил в затвора в Белене, бил принуждаван да полага безвъзмезден принудителен труд, като накрая дори му заявили, че дължи пари за престоя си там. В продължение на осем месеца неговите близки не знаели нито какво е станало с него, нито дали е жив. Като цяло бил в Белене от януари 1985 г. до август 1985 г. През август 1986г. бил преместен от остров Белене в с. Дондуково (тогава с. Долна Рикса), Михайловградско, където бил принудително заселен.

Отново не му били представени никакви документи, защо и до кога ще е там.

Прекарал на това място 31 месеца - от август 1986г. до месец март 1989г. По това време му се родило дете, но той не можел да бъде един пълноценен родител, тъй като го виждал само за малко по време на свиждания. През март 1989г. властите го освободили от това село и му казали, че може да се прибира у дома, в родното си село, но преди това трябвало да отиде в РУ на МВР в Кърджали. Там му наложили домашен арест. През май 1989 година му били връчени задгранични паспорти за него и за семейството му и му наредили да напуснат страната до 13 часа същия ден. Така бил принудително изгонен от родината си заедно със семейството си, без да успее да си вземе имущество, неподготвен за студените условия на сезона и без да има каквито и да било парични средства. Ищецът твърди, че след свалянето от власт наТ.Ж. на 10.11.1989 г. у него се зародила надеждата, че ще започне разследване за извършените срещу него престъпления и виновните ще бъдат предадени на съд. От медиите разбрал , че започва процес за разследване и предаване на съд на виновниците за т.нар.

“възродителен процес“. Това му давало вяра, че справедливостта може и частично да бъде възстановена. Щяло да помогне донякъде да се почувства възмезден за съсипания му живот. Новината за започването на дело за възродителния процес била катализатор за обединяването на такива като него (концлагеристи), репресирани чрез задържане в Белене и заточени на различни места в страната, като отначало образували неформално сдружение, а впоследствие и формално учредили Сдружение по турското законодателство, което да подпомага усилията им за подобаващо възмездие чрез съд на виновниците за упражнената спрямо тях репресия и причинените им страдания по време на комунистическия режим. От многократните запитвания чрез сдружението или чрез депутати до компетентните власти за развитието на делото в течение на годините разбрал, следното, че следствено дело №1 от 1991 година по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (така нареченото дело за „Възродителния процес“) е образувано на 30.01.1991г. срещу Т.Х.Ж. и о.з.ген.полк. Д.И.С.за това , че в периода 1984-1989 година, в съучастие с други лица, са подбуждали към национална вражда и омраза - престъпление по чл.162 НК. В периода 31.01.1991г.-30.06.1992г., в качеството на обвиняеми, като съизвършители, са привлечени лицата Д.И.С., Т.Х.Ж., Г. И.А., П.Ш.М., П.П.К.. В последствие на Д.С.било повдигнато ново обвинение по чл.387, ал.2 от НК ( за престъпление по служба), от което са произлезли тежки вредни последици.

ОбвиняемитеТ.Ж. и Г. А.са били привлечени като обвиняеми по същия текст като подбудители на Д.С.. На 20.07.1993г. във Върховния съд — Военна колегия, бил внесен обвинителен акт срещу о.з.ген.полк. Д.С.,Т.Ж. и Г. А., като по внесения обвинителен акт било образувано НОХД №1/1994г. по описа на Върховния съд — Военна колегия. С Разпореждане по НОХД №1/1994г. по описа на Върховния съд - Военна колегия, Заместник - председателя на Върховния съд и председател на Военна колегия генерал-майор Ч. е върнал делото за допълнително разследване. По-късно, на 19.12.1997г., обвинителен акт по следствено дело №1/1991г. бил отново внесен във Върховния касационен съд и било образувано НОХД 01/1998 г. по описа на ВКС срещу същите извършители по същите обвинения, като с Разпореждане от 28.04.1998г. съдия подп. А.И.е върнал делото повторно поради това, че не са изпълнени указанията, дадени при предишното връщане на делото. Поради настъпили промени в подсъдността с писмо от 13.05.1998 г., делото било изпратено на Софийска военноокръжна прокуратура. С постановление от 29.09.1998г. на о.з. полковник В.Б.- прокурор при СВОП следствено дело 1/1991г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили било преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на СВОП. Някога във времето обвиненията по чл.162 от НК били прекратени, в последствие делото било частично прекратено по отношение наТ.Ж. и Д.С.поради смъртта на всеки един от тях. С постановление от 06.04.1999г. наказателното производство било спряно поради наличие на свидетели в чужбина.

На 04.12.1999г. делото било възобновено и разследването продължило под нов номер- П-048/1999. по описа на ВОП-София. При извършените от Софийска военноокръжна прокуратура следствени действия, били установени имената и адресите на общо 446 лица, които са били настанени в ТВО „Белене“, като и законните наследници на тези от тях, които са починали. Тъй като част от тях са се изселили в Република Турция, изпратена била молба за правна помощ до компетентните турски власти, като е изискано да се извърши разпит по делегация на пострадалите лица. От кореспонденцията, водена с властите по повод на делото в течение на годините, ставало ясно, че десетилетие и повече прокуратурата се оправдава, че не може да осигури и извърши разпита на още около 130 души пострадали, които иначе били установени като имена и адреси. В продължение на годините до момента, воден от надеждата за възмездие и наказание за виновниците за т.нар. „възродителен процес“, чрез създаденото от него и съмишлениците му Сдружение редовно изпращали писма до всички основни органи на държавата с искания делото да бъде разгледано в по-кратък срок и най-после да се стигне до постановяването на присъда за тези, които са му причинил всичкото това страдание. Бил разпитван два пъти като свидетел по делото, а след 1994 г. всяко година е бил в България, но нито веднъж не бил потърсен от органите на прокуратурата за разпит или извършването на каквито и да било следствени действия. Намира, че не в действителност явно не се извършват никакви реални действия по издирването на свидетелите по делото, особено като се има предвид, че пред компетентните органи е дал адрес за връзка с него и в България, и в Турция, и телефонен номер, но нито веднъж не е бил потърсен на тях след 1994 г. По искане на друг пострадал с определение № 3198 от 19.07.2018г. по ч.н.д.№3175/2018г. на СГС на основание чл. 369 от НПК на прокурора е даден едномесечен срок за произнасяне съобразно правомощията му.

Разпечатката съдържа 18 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38f29a47-1c6c-41ff-9078-1271a8e6459e