Решение № 4865 от 16.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4865 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И.ОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100503959 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №20064324 от 28.10.2022г., постановено по гр.дело №45762/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, е осъден „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), с ЕИК 130277958, да заплати на И. Е. П., с ЕГН **********, и на Д. Е. П., с ЕГН **********, по искове с правно основание чл.200 КТ сумата от по 20260 лв. на всеки от двамата ищци, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – страдания от смъртта на баща им Е.Б. П., с ЕГН **********, настъпила на 05.08.2016г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от 08.08.2016г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от по 1824.86 лв. на всеки от двамата ищци, разноски по делото, като са отхвърлени предявените исковете за разликата над уважените размери от по 20260 лв. до пълните предявени размери от п о 49960 лв.. С решението е осъден

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), с ЕИК 130277958, да заплати на И. И. П., с ЕГН **********, по иск с правно основание чл.200 КТ сумата от 60460 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – страдания от смъртта на съпруга й Е.Б. П., с ЕГН **********, настъпила на 05.08.2016 г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от 08.08.2016г. до окончателното й изплащане, 1 както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4123.77 лв., разноски по делото, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 60460 лв. до пълния предявен размер от 109960 лв.. С решението са осъдени И. Е. П., с ЕГН **********, Д. Е. П., с Е Г Н **********, и И. И. П., с Е Г Н **********, да заплатят на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) , с ЕИК 130277958, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от общо 5558.61 лв., разноски по делото. С решението е осъден „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), с ЕИК 130277958, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 4715.19 лв., държавна такса и разноски в производството, изчислени съобразно уважената част от исковете.

С определение №20071740 от 14.12.2022г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК е изменено решение №20064324 от 28.10.2022г. по гр.дело №45762/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, в частта относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), с ЕИК 130277958, да заплати на И.

Е. П., с ЕГН **********, и на Д. Е. П., с ЕГН **********, сумата от по 3015 лв. на всеки от двамата ищци, разноски по делото.

ОСЪЖДА

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), с ЕИК 130277958, да заплати на И. И. П., с ЕГН **********, сумата от 5025 лв., разноски по делото. ОСЪЖДА И. Е. П., с ЕГН **********, Д. Е. П., с ЕГН ********** и И. И. П., с ЕГН **********, да заплатят на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) , с ЕИК 130277958, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от общо 3552.45 лв., разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищците - И. Е. П., с ЕГН **********, Д. Е. П., с ЕГН ********** и И. И. П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Е.

С., с която се обжалва решение №20064324 от 28.10.2022г., постановено по гр.дело №45762/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, в частта, в която са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл.200 от КТ. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния закон.

Поддържа се, че СРС не е анализирал правилно събраните доказателства и е обосновал погрешен извод в частта, в която е приел, че действията на пострадалия Е.

П. се квалифицират като "груба небрежност" и неговият принос за настъпилата трудова злополука се равнява на 33 %. Твърди се, че процентът за съпричиняване е определен, без да са взети предвид конкретните обстоятелства, при които е настъпила трудовата злополука. Излага се, че в практиката на ВКС е прието, че "грубата небрежност" е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, като в конкретния случай поведението на пострадалия Е. П. не попада под горната хипотеза, а напротив – от доказателства по делото се установява, че Е. П. с поведението си е спазил основните технологични правила и правила за безопасност, като преди започване на работа на височина на стълба е направил проверка за наличие на напрежение с тестер, същият е имал съмнение за напрежение в проводника за уличното осветление, който факт е споделил с колегата си И.К., който от своя страна се е обадил на С.И., който е бил отишъл да изключи захранващото напрежение в трафопоста и след като същият е потвърдил, че има прекъсване на подаването на напрежение от трафопоста, едва след 2 полученото потвърждение пострадалия Е. П. е започнал монтажа на присъединителните клеми на нулевия проводник и проводника на втора фаза, при което е настъпила трудовата злополука – смъртта на Е. П., причинена в резултат на електротравма, която е довела до настъпила остра сърдечно-съдова недостатъчност. В тази връзка се твърди, че не е налице основание да се приеме, че поведението на пострадалия Е. П. представлява липса на елементарно старание и внимание, поради което не може да се квалифицира като проява на "груба небрежност", съобразно критериите, изведени от правната теория и практика на ВКС. Излага се още, че неправилно първостепенният съд е приел, че Е. П. е нарушил редица разпоредби от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/, който подзаконов нормативен акт се твърди, че е нищожен поради липса на материална компетентност на органа, който го е издал. Поддържа се още, че причина за настъпилата трудова злополука е поведението на С.И., който е нарушил основно правило преди започване на работа на височина на стълба да прекъсне подаването на напрежение в трафопоста, като в случай, че го е бил направил при стриктно спазване на технологичните правила и норми чрез изваждане на високомощни прекъсвачи инцидентът нямаше да настъпи независимо дали е имало пропуски в работата на пострадалия. В този смисъл се твърди, че неправилно първостепенният съд е приел, че в еднаква степен действията на Е. П. и на колегата му С.И. са допринесли да настъпването на трудовата злополука. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от ищците искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател – Е. П., причинена в резултат на трудова злополука, настъпила на 05.08.2016г. като основателни и доказани. Всеки от въззивниците – ищци претендира присъждане на направени разноски пред двете съдебни инстанции. Представят списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция. В съдебно заседание чрез процесуален представител правят възражение за прекомерност по отношение на претендирани разноски от въззиваемата страна – ответник.

Въззиваемата страна - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) , с ЕИК 130277958, чрез процесуален представител адв.П. М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищците. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд при постановяване на съдебното решение в частта, в която е отхвърлил предявените от ищците искове с правно основание чл.200 от КТ, е анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е извършил преценка на доказателствата по делото и е приел за доказано, че пострадалият Е. П. е допуснал груби нарушения на трудовата дисциплина и на задължителните мерки за безопасна работа на работното си място на 05.08.2016г. в с.Буково, което се квалифицира като "груба небрежност", вследствие на която е настъпила трудовата злополука. Сочи се още, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин факта, че пострадалият Е. П. не е спазил техническите и технологичните правила, както и правилата за здравословни и безопасни условия на труд, изразяващи се в това, че преди да започне работа не е извършил повторна проверка за отсъствие на напрежение с тестер, както и че същият не е включил преносимия заземител на работното място от всички страни, включително и срещу подаване на обратно 3 напрежение, като в случай, че не е бил допуснал тези нарушения инцидента е нямало да настъпи. В този смисъл се твърди, че правилно е прието от СРС, че е доказан принос от страна на пострадалия за настъпилата трудова злополука, но в случая неправилно е определен процента за съпричиняване. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски, сторени във въззивното производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), с ЕИК 130277958, чрез процесуален представител адв.П. М., с която се обжалва решение №20064324 от 28.10.2022г., постановено по гр.дело №45762/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че СРС не е анализирал правилно събраните доказателства и е обосновал погрешен извод за частична основателност на предявените искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ. Поддържа се още, че определеният от СРС размер на обезщетение за причинените на наследниците на Е.Б.

П. неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на техния наследодател, е значително завишен и несъобразен с установения принцип за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както и не са отчетени конкретните обстоятелства, при които е настъпила трудовата злополука, а именно, че изключителен принос и проявена груба небрежност за настъпването на процесната трудова злополука има пострадалия, предвид на което се поддържа доводът, че отговорността на работодателя следва да се намали, поради наличие на предпоставките на чл.201, ал.2 от КТ. Твърди се още, че първоинстанционният съд неправилно е определил степента на съпричиняване, която следвало да бъде най-малко в размер на 75 % от страна на пострадалия, като в случая не е отчетен факта, че с действията си пострадалият е нарушил чл.126 от КТ, съгласно която разпоредба при извършване на работа, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва техническите и технологичните правила и да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както и не е изпълнил задължителните технически мерки за безопасност при работа, съгласно изискванията на ПБЗРЕУЕТЦЕМ, поради което е станал причина за настъпилата трудова злополука на 05.08.2016г.. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука с Е.Б. П., станала на 05.08.2016г. като неоснователни и недоказани, алтернативно да бъде намалено присъденото на ищците обезщетение за неимуществени вреди след като се приложи разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ. Прави се възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от въззивниците-ищци разноски за платено адвокатско възнаграждение, направени пред настоящата инстанция.