Протокол № 16 от 17.01.2023, Районен съд - Ген. Тошево

ПРОТОКОЛ

№ 16 гр. Г.Т., 17.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Марияна В. Димова

Сложи за разглеждане докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20223220100302 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Ищецът – Я. М. А. – редовно призован не се явява, представлява се от адв.Р., редовно упълномощена от преди.

Ответната страна – Прокуратура на Р.Б. – редовно призована представлява се от прокурор Чанева – РП Д..

Вещото лице – Т. Д. С. – редовно призован, явява се лично.

Становище по хода на делото.

Адв.Р. – Да се даде ход на делото.

Прокурор Чанева – Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв.Р. – Нямам други искания.

Прокурор Чанева – Нямам други искания.

Съдът пристъпва към изслушване на вещото лице.

Съдът връчва препис от експертизата на страните.

Вещото лице – Т. Д. С. – 60г., бълг.гр., омъжена, с висше образование, неосъждана Съдът предупреждава вещото лице за отговорността, която носи съобразно чл. 291 от НК и тя обеща да даде вярно заключение./ Поддържам представеното по делото заключение.

1

Адв.Р. – Нямам въпроси към вещото лице.

Прокурор Чанева – Нямам въпроси към вещото лице.

Съдът приема заключението на вещото лице, приобщава го към доказателствата по делото и разпорежда да се изплати внесения депозит в размер на 300.00лв.

Съдът запитва страните за искания по доказателствата.

Адв.Р. – Нямам други искания.

Прокурор Чанева – Нямам други искания.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, обявява съдебното дирене за приключено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв.Р. – Представям списък на разноските.

Съдът приема списък на разноските за ищеца.

Адв.Р. – Моля да постановите съдебния си акт, с който да уважите в цялост предявената претенция от ищеца. От събраните доказателства по делото се установи, че искът ни е доказан по основание и размер. Установи се наличие на всички изискуеми елементи на фактическия състав за отговорността на държавата по ЗОДОВ. По отношение на повдигнатото обвинение, по което е оправдан моят доверител е претърпял болки и страдания. От разпита на свидетелите се установи, че ищецът е претърпял редица вреди, както във финансов аспект, така и в личен план. Настъпило е влошаване в отношенията в семейството и на здравословното му състояние.

Според вещото лице вследствие на негативните изживявания се е отключило посттравматично стресово разстройство и се е развило в хроничен стрес.

Считам, че е налице основание за уважаване на нашата претенция и моля за Вашето решение в този смисъл, като моля да ни присъдите и направените разноски по представения списък.

Прокурор Чанева – Я. М. А. е предявил иск срещу Прокуратурата на Р Б. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ с цена на иска 15 000 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които ищецът твърди, че е търпял в резултат на повдигнато срещу него обвинение по чл.290, 2 ал.1 НК, по което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 15.12.2021 г.

Оспорвам исковата претенция, като я считам недоказана.

Приложената влязла в сила присъда доказва само първия елемент от ФС на отговорността по ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Такива доказателства, считам, не са представени.

Освен това претенцията за неимуществени вреди от 15 000 лв. е прекомерна. При съобразяване практиката на ВКС относно обективните критерии, относими към размера на присъденото обезщетение, предявената претенция не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Липсват доказателства за продължителност на производството, както и за взета спрямо ищеца мярка за неотклонение. Разследването е водено с необходимата интензивност. Дори и да бъде доказана продължителност от малко над три години същата не е извън разумния срок, като делото е преминало и през две съдебни инстанции, взетата мярка за неотклонение - „подписка'' не е ограничила правата на ищеца, повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление, прокурорът не е поддържал въззивния протест. Липсват доказателства за трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца.

Поддържам и всички други доводи, изложени в писмения отговор на прокуратурата.

По отношение на извършената експертиза, назначена от съда, при липсата на медицинска документация, считам, че заключението на експертиза, изготвено по метода на т.нар. „ личностен въпросник'" и фиксиращо състояние с отминала давност, има по-скоро условен характер.

Към изложеното в писмения отговор, ще добавя и следните аргументи за неоснователност и недоказаност на претенцията:

От събраните писмени доказателства и от приложените н. о. х. д/внохд., се установява, че по отношение на Я. М. е била взета най-леката мярка за неотклонение и не е постановявана забрана да напуска пределите на страната.

Въз основа на внесения обвинителен акт от РП Г.Т. е образувано н. о. х. д. по описа на PC В., като еднократно, след образуването на съдебното производство, делото е било върнато на прокурора. Връщането, оспорено 3 пред ОС В. е било отменено, а с Присъда по НОХД № 2384/2019 г. по описа на PC В. г., Я. М. е бил признат за невинен. Присъдата е протестирана от РП Г.Т., но протест е бил оттеглен от прокурора, участвал във въззивното производство.

При така установените фактически обстоятелства, е видно, че предявеният срещу Прокуратурата на Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди е процесуално допустим, но по същество неоснователен.

Отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани, по ЗОДОВ е специална по отношение на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, като разпоредбите на последния закон се прилагат субсидиарно само за неуредени въпроси, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, се ангажира в две хипотези:

-за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и

-за вреди, причинени от прокуратурата и съда. дейността на разследващите органи,

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието на предвидените в този закон предпоставки, без да е необходима вина у съответните длъжностни лица, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още помалко тази вина се предполага, за разлика от деликтната отговорност по чл.

45, ал. 2 от ЗЗД.

За да бъде търсена отговорност п о ЗОДОВ, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за търсене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални хипотези. В случая, по делото н е се спори, че от страна на РП Г.Т. е било образувано досъдебно производство срещу настоящия ищец, като на той е бил привлечен в качеството на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „Подписка"'.

Внесен е Обвинителен акт и е образувано съдебно производство, в резултат на което ищецът Я. М. е оправдан по обвиненията.

Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ е 4 обективният факт, че спрямо лицето Я. М. е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по НК, като впоследствие лицето е било оправдано от съда с влязло в сила съдебно решение. Това обстоятелство дава основание на законодателя да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствия със закона и правомощията на разследващия орган.

Ето защо, считам, че действително са налице първите два елемента от фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 45 от ЗЗД извършени спрямо ищцата от страна на Прокуратурата като държавен орган деяния /актове, действия и/или бездействия/ и тяхната незаконосъобразност.

По отношение на другите две кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ - настъпили неимуществени вреди и тяхната причинно-следствена връзка с деянията на ответника, следва да се отбележи, че държавата дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, произхождащи от увреждането, като преки с а вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат и адекватно следствие от увреждането.

Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Наличието на тези два кумулативни елемента от фактическия състав на деликтната отговорност по ЗОДОВ - вреди и причина връзка с деянието на ответника, обаче не се предполага и те не възникват автоматично с прекратяване на наказателното производство или с оправдаването на лицето от съда, тъй като липсва законова презумпция в тази насока, а тези 2 предпоставки следва да се установят във всеки конкретен случай и да се докажат от ищцата при условията на пълно и главно доказване.

От събраните по делото писмени доказателства и приложените наказателни дела на ВРС и ВОС не се установяват претендираните от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността; накърнени чест и достойнство; стрес и притеснения; психически срив; накърняване правото й на свободно предвижване и пр. Всички тези претендирани вреди НЕ са установени, че са настъпили в патримониума на ищцата.

Всяко физическо лице възприема фактите от действителността според 5 своята субективна преценка, която е обусловена от множество различни обективни и субективни фактори - вродени способности, интелект, образование, социална среда, практически опит, житейски разбирания, морал,... и т. н., и не всеки индивид реагира по един и същи начин на различните събития. Затова и законът не предвижда автоматично настъпване на имуществени и/или неимуществени вреди в патримониума на дадено лице, което е оправдано от съда или спрямо което наказателното производство е било прекратено, а следва тези вреди да се докажат по вид и интензитет, както и тяхната връзка с конкретното наказателно дело или досъдебно производство. По делото няма ангажирани никакви доказателства в тази насока, като не се установява в какво конкретно се изразяват за Я. М. претендираните неимуществени последици, как са променили ежедневието му и в крайна сметка са причинили и вреди.

Не се установява и наличието на пряка и непосредствена причинноследвена връзка между претендираните от ищеца неимуществени вреди в ИМ и конкретното наказателно производство.

Разпечатката съдържа 60 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38f1fe50-0863-4f79-a63c-c542b6b8fe63