Решение № 13506 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13506 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110142333 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Л. М. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ“

(ГДБОП), ДИРЕКЦИЯ „КОМУНИКАЦИОННИ И ИНФОРМАЦИОННИ

СИСТЕМИ“-МВР (ДКИС-МВР), ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА

СОБСТВЕНОСТТА И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ“-МВР (ДУССД-МВР), а в условията на евентуалност – МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (МВР).

Ищцата твърди, че от 2005 г. до 29.06.2023 г. е заемала различни длъжности в системата на МВР, като до 31.01.2017 г. е имала качеството държавен служител в МВР по ЗМВР. Със заповед на министъра на вътрешните работи, считано от 01.02.2017 г. служебното й правоотношение като държавен служител в МВР е преобразувано на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн. ДВ, бр. 81/14.10.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., а по отношение на параграфа – 01.02.2017 г.) и тя е назначена на длъжност „Началник сектор „Финансово осигуряване“ и Главен счетоводител“ в ГДБОП-МВР, която длъжност е заемала до 11.08.2022 г. След това последователно е преназначавана на различни длъжности в ДУССД-МВР и ДКИС-МВР, като последно заеманата от нея длъжност е „старши експерт“ в сектор „Финансово осигуряване“, отдел „Ресурсно осигуряване“ при ДКИСМВР, която тя е заемала до 29.06.2023 г.

Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР (обн. ДВ, бр. 53/2014 г., изм. ДВ, бр.

14/2015 г.) на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност („порционни пари“ в редакцията на текста до изменението му, обн. ДВ, бр. 14/2015 г.). В ал. 4, ал. 5 и ал. 6 на чл. 181 от ЗМВР е предвидено, че сумите и доволствията по ал. 1 - 3 не се облагат с данъци (ал. 6), размерът 1 им се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи (ал.

4), а условията и редът за предоставянето им - с наредби на министъра на вътрешните работи (ал. 5).

През 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г размерът на левовата равностойност на храната на служителите в МВР, определен със съответните ежегодни заповеди на министъра на вътрешните работи, е 120 лв. на месец.

До 01.02.2017 г., когато служебното правоотношение на ищцата като държавен служител в МВР е преобразувано със заповед на министъра на вътрешните работи по чл. 9 от ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн. ДВ, бр.

81/14.10.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., а по отношение на параграфа 01.02.2017 г.), тя ежемесечно е получавала левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.

След това такава сума не й е изплащана, включително в процесния период, въпреки че до 29.06.2023 г. е била служител в МВР по смисъла на чл.

142, ал. 1, т. 2 от този закон и в изпълнение на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР й се е дължало ежемесечно изплащане на левовата равностойност на храната.

С оглед изложеното счита, че в нейна полза е налице вземане за периода 01.08.2020 г. – 29.06.2023 г. (35 месеца) в размер на сумата от общо 4 200 лв., представляваща левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР (по 120 лв. месечно).

Съгласно вътрешните правила за заплатите на държавните служители в МВР те, както и всички останали плащания, дължими на служителите, се изплащат до 27-мо число през текущия месец, за който се отнасят (чл. 20, ал. 2 от Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, утвърдени със заповед № 8121з-92/31.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи). Следователно върху всяка от сумите за всеки от 35-те месеца, включени в процесния период, от датата, следваща крайната дата, на която тази сума е следвало да бъде изплатена – 27-мо число на месеца до датата на подаване на исковата молба в полза на ищцата е възникнало и вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 674, 57 лв. за периода 28.08.2020 г. – 27.07.2023 г.

Ищцата твърди, че ГДБОП, ДКИС-МВР и ДУССД-МВР са самостоятелни юридически лица, с оглед на което за периодите, за които е заемала длъжности във всяко от тях, за нея е налице интерес от насочване претенцията за левовата равностойност на храната към всяка от дирекциите, а в условията на евентуалност – за цялата сума срещу МВР.

Моли съда да постанови решение, с което:

1. да осъди ГДБОП да й заплати: сумата 2 927 лв., представляваща неизплатената й левова равностойност на храната за периода 01.08.2020 г. – 11.08.2022 г. , ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното изплащане;

2 сумата 603, 14 лв., представляваща мораторната лихва за периода 28.08.2020 г. – 27.07.2023 г.;

2. да осъди ДКИС-МВР да й заплати: сумата 1 121, 35 лв., представляваща неизплатената й левова равностойност на храната за периодите 12.08.2022 г. – 14.09.2022 г. и 24.10.2022 г. – 29.06.2023 г. , през които е била на служба в ДКИС, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното изплащане; сумата 57, 88 лв., представляваща мораторната лихва за периода 28.08.2022 г. – 27.07.2023 г.;

3. да осъди ДУССД-МВР да й заплати: с у м а т а 151, 65 лв., представляваща неизплатената й левова равностойност на храната за периода 15.09.2022 г. – 23.10.2022 г ., т.е. дължима за времето, през което е била на служба в ДУССД, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното изплащане; сумата 13, 50 лв. мораторната лихва за периода 28.09.2022 г. – 27.07.2023 г.;

4. в условията на евентуалност да осъди МВР да й заплати цялата сума, както следва: сумата 4 200 лв., представляваща неизплатената й левова равностойност на храната за 35 месеца в периода 01.08.2020 г. – 29.06.2023г. , ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното изплащане; сумата 674, 57 лв. мораторната лихва за периода 28.08.2020 г. – 27.07.2023 г.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ГДБОП, с който оспорва предявените срещу него искове по съображения, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях, тъй като служебното правоотношение на ищцата е възникнало с МВР, евентуално – тъй като в основната й заплата ищцата е получила левовата равностойност на храната. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ДКИС-МВР, с който оспорва предявените срещу него искове по съображения, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях, тъй като служебното правоотношение на ищцата е възникнало с МВР, евентуално – тъй като в основната й заплата ищцата е получила левовата равностойност на храната. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски.

3

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ДУССД-МВР, с който оспорва предявените срещу него искове по съображения, че в полза на ищцата не е възникнало процесното вземане.

Излага съображения, че левовата равностойност на храната не се начислява отделно, а представлява компонент от основното възнаграждение. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника МВР, с който оспорва предявените срещу него искове по съображения, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях, тъй като за исковия период ищцата е заемала различни длъжности в няколко структури на МВР, които са самостоятелни юридически лица, а именно – ГДБОП, ДКИС-МВР и ДУССД-МВР и следва да отговарят по предявените искове, евентуално – по съображения, че й е била изплатена левовата равностойност на храната. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че в периода 01.08.2020 г. – 29.06.2023 г. ищцата е заемала различни длъжности в системата на МВР, както следва: в периода 01.08.2020 г. – 11.08.2022 г. – в ГДБОП; в периодите 12.08.2022 г. – 14.09.2022 г. и 24.10.2022 г. – 29.06.2023 г. – в ДКИС-МВР; в периода 15.09.2022 г. – 23.10.2022 г. – в ДУССД-МВР.

Безспорно е между страните, че през поосечените искови периоди ищцата е полагала труд.

Безспорно е между страните, че в рамките на исковия период на ищцата не е заплащана левовата равностойност на храната.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че месечната левова равностойност на храната за исковия период възлиза на сумата 120 лв.

Със заповед № 8121з-1464/31.12.2019 г. (в сила от 01.01.2020 г.), издадена от Министъра на вътрешните работи, се определя левова равностойност на служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 ЗМВР през 2020 г. в размер на 120 лв. месечно.

Със заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г. (в сила от 01.01.2021 г.), издадена от Министъра на вътрешните работи, се определя левова равностойност на служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 ЗМВР през 2021 г. в размер на 120 лв. месечно.

Със заповед № 8121з1723/31.12.2021 г. (в сила от 01.01.2022 г.), издадена от Министъра на вътрешните работи, се определя левова 4 равностойност на служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 ЗМВР през 2022 г. в размер на 120 лв. месечно.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основани чл.181, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Според чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова (в посочения смисъл – решение № 99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV ГО; решение № 11/27.01.2016 г. по гр. д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV ГО и др.).

В настоящия случай орган по назначението на ищеца като държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т. 2 ЗМВР е Министърът на вътрешните работи, а предприятието, в което са заеманите от него длъжности е, както следва: в периода 01.08.2020 г. – 11.08.2022 г. – в ГДБОП; в периодите 12.08.2022 г. – 14.09.2022 г. и 24.10.2022 г. – 29.06.2023 г. – в ДКИС-МВР; в периода 15.09.2022 г. – 23.10.2022 г. – в ДУССД-МВР.

Съгласно чл. 37, ал 2 ЗМВР Главните дирекции, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни системи“, Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица.

Следователно, работодател по служебното правоотношение на ищеца е, както следва: в периода 01.08.2020 г. – 11.08.2022 г. – ГДБОП; в периодите 12.08.2022 г. – 14.09.2022 г. и 24.10.2022 г. – 29.06.2023 г. – ДКИС-МВР; в периода 15.09.2022 г. – 23.10.2022 г. – ДУССД-МВР, като именно тези учреждения – разпоредители с бюджетни кредити, са задължени към служителя за трудовите му възнаграждения и други плащания, свързани с изпълнението на службата, в т. ч. и процесните такива за левовата равностойност на храна.

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца на наличието на следните предпоставки: 1. служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия период, по силата на което е работил при него като държавен служител; 2. основанието за дължимост на претендираната сума; 3. нейния размер.