Определение № 1981 от 14.12.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 12544/2021
- Вид
- Определение № 1981
- Подписан
- 14.12.2021
- В сила
- 27.02.2023
- Състав
- ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.127,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.212,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243,ал.6,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24,ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1981 гр. София, 14.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Е. Й. К. като разгледа докладваното от Е. Й. К. Частно наказателно дело № 20211110212544 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 1 НПК.
Настоящето НЧД № 12544/2021 г., по описа на СРС, е образувано в СРС на 03.09.2021 г., по жалба чрез СРП до СРС, от ЮЛК. ЮС. Б. и ИСМ. ЮМ. Б.
– в качеството им на наследници на Е. И. Б., чрез упълномощения адв.Д. М., заведена деловодно в СРП на 27.08.2021 г. по пр.пр. №3003/2014 г., по описа на СРП, срещу постановление на СРП „за прекратяване на досъдебно производство №137/2014 г. по описа на 06 РУ-СДВР“.
С определение от 03.10.2021 г. СРС-НО-20 състав е оставил жалбата без разглеждане, като недопустима, преценявайки, че е просрочена - подадена след законоустановения 7 -дневен срок за обжалване и е прекратил производството по настоящето НЧХД.
Това определение е обжалвано от ЮЛК. ЮС. Б. и ИСМ. ЮМ. Б., чрез адв.Д. М., пред СГС.
СГС-НК-5 въззивен състав, с определение от 10.11.2021 г., е отменил определението на СРС от 03.10.2021 г., приемайки за допустима жалбата срещу постановлението на СРП за прекратяване на досъдебно производство и е върнал делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед на посоченото и отчитайки, че жалбоподателите ЮЛК. ЮС. Б. и ИСМ. ЮМ. Б. – в качеството им на наследници на Е. И. Б., като негови родители, съгласно чл.243,ал.4 от НПК, са правно легитимирани да обжалват 1 горецитираното постановление на СРП от 05.08.2021 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 09.08.2021 г./, с което е прекратено цитираното досъдебно наказателно производство, предпоставя жалбата да бъде разгледана по същество.
Както е посочено и в определението от 03.10.2021 г. на СРС-НО-20 състав, в жалбата е написано, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, неправилно, непълно и необосновано, защото:
- неправилен е изводът на прокурора, че липсват доказателства за извършването на престъпление - подпомагане или склоняване към самоубийство на Е. Б. и последвало такова самоубийство;
- изводите на прокурора, че смъртта е резултат на парафилия, са направени произволно, при непълнота на доказателствата, с което дерогира СМЕ, изясняваща причината за смъртта;
- не е направен опит за установяване наличието на друго/и лице/а при Е.
Б. към момента на смъртта му;
- неоснователно е отказано искането на повереника за събиране на доказателства чрез разпит на свидетел, направено при предявяване на разследването, след като делото не е безспорно изяснено от фактическа и правна страна, тъй като не са събрани обективно всестранно и пълно всички възможни по делото доказателства.
По тези съображения с жалбата се иска до бъде отменено обжалваното постановление на СРП и делото да бъде върнато на прокурора за събиране на допълнителни доказателства, с цел пълно изясняване на случая от фактическа и правна страна.
Съдът, след като се запозна с жалбата, с изложените в нея доводи, и с всички материали, съдържащи се в посоченото досъдебно наказателно производство №137/2014 г., по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №3003/2014 г., по описа на СРП /съдържащо три тома/, със събраните доказателства, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното постановление, намери за установено следното:
Досъдебно наказателно производство №137/2014 г., по описа на 06 РУСДВР, пр.пр. №3003/2014 г., по описа на СРП, е започнало на 15.01.2014 г., по реда на чл.212,ал.2 от НПК, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.127,ал.1 от НК – за това, че от неустановен час на 14.01.2014 г. до 23.49 2 ч. на 14.01.2014 г., в апартамент, находящ се в гр...., по какъвто и да е начин подпомогнал или склонил Е. И. Б. към самоубийство и последвало такова.
В хода на разследването до момента са извършени много и различни необходими и възможни процесуално-следствени действия за изясняване на фактическата обстановка и установяване на обективната истина /огледи на местопроизшествие, с иззети веществени доказателства и следи, и с изготвени фотоалбуми; оглед на веществени доказателства с изготвен фотоалбум; разпити и преразпити на свидетели; експертизи; справки; документи/, в т.ч. са изпълнени и дадени от СГП указания, и след преценка на събраните доказателства, с постановление на СРП от 10.09.2016 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 21.09.2016 г./ е прекратено наказателното производство на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК, защото е установено „по категоричен и несъмнен начин, че Е. И. Б. не е починал вследствие на подпомагане или склоняване към самоубийство от страна на трети лица, нито вследствие на техни злоумишлени действия“. След проведено допълнително разследване, с обжалваното постановление на СРП от 05.08.2021 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 09.08.2021 г./ е прекратено наказателното производство на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК, защото е установено „по категоричен и несъмнен начин, че Е. И. Б. не е починал вследствие на подпомагане или склоняване към самоубийство от страна на трети лица, нито вследствие на техни непредпазливи действия“.
От фактическа страна въз основа на доказателствата по досъдебното производство, този съдебен състав намира за установено, че Е. И. Б. - роден на ... г., работил от години като лекар-психиатър в болница „Свети Наум“ в гр.София, вършел работата си много добре, през месец декември 2013 г. взел специалност „психиатрия“, от което бил много щастлив. Колегите му /Ю. В.
Б., А. Й. К./ не били забелязали нищо необичайно или тревожно в поведението му; той бил професионалист, отговорен, не споделял да има проблеми, и нямал такива с колегите и пациентите си; имал планове за професионалното си бъдеще, харесвал жените и те него; не бил възприеман като депресиран или притеснен.
Е. Б. живеел в гр.... – жилище, собственост на родителите му ЮЛК. ЮС.
Б. и ИСМ. ЮМ. Б., които работели и живеели в Кралство Испания и му помагали финансово. С тях, и с дългогодишната си приятелка си С. Т. Т., с 3 която до към септември 2013 г., когато се разделили по негово желание, живели в апартамента му, но след тази раздяла продължили да поддържат връзка и да се виждат и чуват /според показанията на С. Т. Т./, той бил в добри отношения, като С. Т. продължила да има ключ от неговия апартамент.
В последствие през 2013 г. той имал силно лично влечение към Т. /Т. Н. С./, като поддържал интимни отношения със „С.“ /според показанията на Г. И. О.С./. Е. Б. имал афинитет към силни и екстремни усещания и преживявания.
Обичал да експериментира /според показанията на С. Т. и др./, да преживява силни емоции, да вижда нови неща /според показанията на М. Д. Д. и Т. Д.
П./. Обичал да посещава заведения, да пътува. Обичал живота, обичал да живее, но не живеел „според джоба си“ /от показанията на В. Б. Т. и М. Д. Д./.
Имал отдавнашни финансови проблеми, които го притеснявали, но той не създавал впечатление да е депресиран от тях /според показанията на М. Б. М.
– негов състудент, приятел и личен лекар/. Бил възприеман като човек със силен характер, физически здрав, с изключение на проблеми със съня, за което приемал медикаменти /според показанията на М. М./. Всички го преценявали като много интелигентен.
Понеже на 14.01.2014 г. през деня С. Т. не успяла да се свърже с Е. Б. по телефона, тъй като телефонът му бил изключен, а от болница „Свети Наум“ разбрала, че не се е явил на нощно дежурство, тя се обадила на приятеля му М. М. и го информирала притеснена за това. М. отишъл до дома му, видял лекия му автомобил паркиран пред входа, позвънил на входната врата на апартамента му, но никой не му отворил, като през шпионката се виждало светлина в жилището, заради което той отишъл до дома на С. Т., която имала ключ от апартамента на Е. Б., и те, заедно с приятелката на М. – М. Д. Д., пристигнали пред блока на Е. Б.. С. Т. и М. Д. останали пред блока, а М. се качил до жилището на Е. Б. и с ключа на С. Т. отключил и отворил входната му врата и видял на пода пред кухнята безжизненото тялото на Е. Б., за което сигнализирал на тел.112. Тялото на Е. Б. /както е описано в протокола за оглед на местопроизшествие/ било в полулегнало положение, разсъблечено, само с тъмен дамски сатенен халат, обут с черни дамски чорапи с дантела в горната им част, с щипки на зърната на гърдите и разголен полов член, и въже с примка около врата му, закачено в другия край на напречна тръба към тавана. На легло в стаята, обособена като спалня, имало дългокоса черна на цвят перука. До приключване на извършения след това оглед на 4 местопроизшествие, С. Т. не влязла в апартамента, а го направила след това и след изнасяне на тялото на Е. Б. от апартамента, преди да бъде запечатано жилището, само за да вземе котката, която се била скрила в жилището. С протокола за оглед били иззети и приобщени по делоно веществени даказателства, бил изготвен и фотоалбум. На 22.02.2014 г. бил извършен повторен оглед на апартамента, в който е живял Е. Б., при които били иззети следи /описани в него/ и бил изготвен фотоалбум.
Следва да бъде отбелязано, че Е. Б. показал, поотделно, на Г. И. О.-С., на В. Б. Т., на М. Б. М. /според техните показания/, на телефона си снимка на мъж-травестит и им разказал, че същият е негов бивш пациент – българин, в последствие заминал в САЩ, където останал да живее, който мъж, според разказа на Е. Б., искал той да отиде в САЩ, за да правят двамата секс, за което щял да купи на Е. Б. лек автомобил „Бентли“.
Това, че Е. Б. не е споделял с никого и за свои различни сексуални интереси, е житейски обяснимо и разбираемо, доколкото касае твърде интимната сфера от живота. Това не е било известно и на С. Т., с която са имали продължителна, няколкогодишна, лична връзка и са живели заедно. В показанията си тя е казала „Е. Б. не споделяше с мен всичко, може би споделяше повече неща, но смятам, че ако е имал намерение да изпробва някои нови неща върху себе си, не би ми казал“. Тя свидетелства и че й правело впечатление, че Е. Б. рядко имал желание за секс, при секс между тях той не еякулирнал, с много редки изключения, което обяснявал като постигнат от него резултат от целенасочен тренинг.
Горната фактическа обстановка настоящият съдебен състав изведе от доказателствения материал по делото, който кредитира, след преценката му поотделно и в съвкупност.
Съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели съдържат съответната фактическа конкретност, те са ясни, недвусмислени, последователни, непротиворечиви – собствено и по между си относно обстоятелствата от предмета на доказване, еднопосочно се допълват както по между си, така и с писмените доказателства, поради което и налагат преценка за добросъвестност при излагането ми, обективност, достоверност, без тенденциозна насоченост.
Съдът дава вяра на изготвените експертизи и заключенията им, които са 5 ясни, отговарят на поставените задачи , изготвени въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на експертите, при съобразяване на събраните доказателства, поради което няма основание за възникване на съмнение относно тяхната правилност.
Според заключението на СМЕ на труп причината за смъртта на Е. И. Б. е механична асфиксия от обесване; морфологична находка на бързо настъпила смърт; притискането от странгулационния предмет е получено приживе; негативните резултати от СХЕ са основание за извода, че той не е бил повлиян от етилов алкохол, други редуциращи субстанции или наркотици, упойващи вещества или лекарствени средства от изброените групи; липса на травматични увреждания по тялото извън установената бразда на механично притискане в областта на шията. В експертизата са описани и следи от механично притискане на гръдните зърна.
Според заключението на медицинската експертиза по метода на ДНК профилирането, по повърхността на въжето от сезал е установена смес от клетъчен материал от повече от две лица, в която алелите със значително повисок интензитет формират ДНК профил, съвпадащ с профила, определен за изследвания клетъчен материал по домакинската кърпа, зелена на цвят с цветни ивици в двата края /намерена между кожата на шията и въжено/ - ДНК профил на лице от мъжки пол. Останалите алели в посочената смес от клетъчен материал не могат да бъдат отдиференцирани в профил, които да бъдат сравнени с ДНК-базата данни и/или с конкретно представено лице/а.