Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2805 от 10.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9109/2024
Вид
Решение № 2805
Подписан
10.07.2026
Състав
Йоана Николаева Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ *805 гр. Варна, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА. при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА. Гражданско дело № *0243110109109 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът В. Н. Я. твърди, че на 09.07.2020 г. между нея, в качеството на купувач, и ответника Н. Г. И. и нейния покоен съпруг Б. Ц. И. в качеството на продавачи, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на паркоместа, разположени в поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в гр. *********. Сочи, че окончателният договор следвало да бъде сключен до 30.11.2020 г., като уговорената обща продажба цена в размер на 36 000 евро следвало да бъде изплатена, както следва: задатък в размер на 7 700 евро, платим при подписване на договора; три вноски по 5 000 евро, платими съответно до 31.08.2020 г., до 30.09.2020 г. и до 31.10.2020 г.; 13 0000 евро, платими в срок от десет работни дни от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.

Поддържа, че е извършила следните плащания по предварителния договор: при подписването му - 15 000 лева /което е удостоверено със самия договор/, на 19.08.2020 г., на 30.09.2020 г. и на 30.10.2020 г. - по 10 000 лева, като за посочените три плащания са подписани разписки от продавача Б. Ц. И..

Сочи, че всички суми са изплатени именно на последния.

Заявява, че Б. Ц. И. починал на 21.11.2021 г., като негови наследници по закон се явяват тримата ответници - Н. Г. И. /съпруга/, Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц.

/синове/.

Излага, че поради неизпълнение на задължението за сключване на 1 окончателен договор за покупко-продажба предявила срещу ответниците иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който бил отхвърлен с влязло в сила решение по гр. д. № ***95/2022 г. по описа на РС-Варна. В мотивите и двете съдебни инстанции приели, че предварителният договор е нищожен поради невъзможен предмет.

Предвид констатираната от съда нищожност на предварителния договор поддържа, че заплатените въз основа на същия суми в общ размер от 45 000 лева са дадени при начална липса на основание.

Навежда доводи, че страните са уговорили първите четири плащания по предварителния договор да бъдат извършени в брой, като само последната вноска бъде извършена по банков път.

Поддържа, че изискуемостта на вземането в хипотезата на плащане при начална липса на основание настъпва от момента на извършване на престацията, от който момент се дължи и обезщетение за забава. Заявява, че размерът на дължимата от ответниците законна лихва възлиза на 15 329.34 лева за периода от 01.05.2021 г. до 06.05.2024 г., вкл.

Заявява, че след смъртта на Б. Ц. И. задължението му за връщане на полученото по нищожния предварителен договор за покупко-продажба е преминало върху наследниците му съобразно наследствените им дялове /по 1/3 идеална част/.

Отправя искане до съда за осъждане на ответниците да му заплатят следните суми:

- сума в общ размер от 23 008.13 евро, равняваща се на 45 000 лева, платена без основание по нищожен предварителен договор за покупкопродажба на паркоместа от 09.07.2020 г., - сума в общ размер от 7837.77 евро, равняваща се на 15 329.34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 01.05.2021 г. до 06.05.2024 г., които суми се претендират от ответниците разделно и поравно /по 1/3 от всеки от тях/ съобразно квотите им от наследството на Б. Ц. И. поч. на 18.11.2021 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявените искове.

Оспорват процесният предварителен договор да е сключен от Н. Г. И., както и ищецът да е извършил описаните в исковата молба плащания въз основа на същия. Считат, че предварителният договор не съдържа клауза, придаваща му функцията на разписка досежно уговорения задатък от 7700 евро. Изтъкват, че съгласно същия плащанията е следвало да бъдат извършени по указана банкова сметка. Заявяват, че в съхранявания от наследодателя им екземпляр от предварителния договор след подписа на последния фигурира текстът „О.М.“, т.е. същият го е подписал с „особено мнение“, поради което следва да се приеме, че той не е удостоверил плащането на задатъка.

Поддържат, че предварителният договор не е прогласен за нищожен спрямо наследодателя им и за последния не е възникнало задължение за 2 връщане на полученото по този договор.

Считат, че предвид неоснователността на главните искове неоснователни се явяват и акцесорните такива за присъждане на обезщетение за забава. Наред с това заявяват, че не им е отправена покана, поради което не са изпаднали в забава. Правят възражение за частично погасяване по давност на вземанията за мораторни лихви. Заявяват, че не носят отговорност за забава до момента на влизане в сила на решението по гр. д. № ***95/2022 г. на ВРС.

В условията на евентуалност правят възражения за прихващане , както следва:

- ответникът Н. Г. И.: със сума в размер на 3579.04 евро, равняваща се на 7000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване от реална част от ПИ *********, за периода 18.11.2022 г. – 19.8.2024 г.; със сума в размер на 438.80 евро, равняваща се на 858.21 лева – обезщетение за забава върху горната сума за периода 5.11.2022 г. – 19.8.2024 г.;

- ответникът Ц. Б. Ц.: със сума в размер на 894.76 евро, равняваща се на 1750 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване от реална част от ПИ *********, за периода 18.11.2022 г. – 19.8.2024 г.; със сума в размер на 109.70 евро, равняваща се на 214.55 лева – обезщетение за забава върху горната сума за периода 5.11.2022 г. – 19.8.2024 г.;

- ответникът Г. Б. Ц.: със сума в размер на 894.76 евро, равняваща се на 1750 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване от реална част от ПИ *********, за периода 18.11.2022г. – 19.8.2024 г.; със сума в размер на 109.70 евро, равняваща се на 214.55 лева – обезщетение за забава върху горната сума за периода 5.11.2022г. - 19.8.2024г.

Заявяват, че от 08.12.2021 г. ищцата е завладяла част от поземления имот и разпределените им за ползване паркоместа съгласно Нотариален акт № ***, том *, дело **** от *****г. на АВ - Варна за учредяване на право на строеж и разпределение на ползването на недвижим имот. Излагат, че с посочения нотариален акт съсобствениците на поземлен имот с идентификатор ******* са разпределили ползването на незастроената част от същия, като за Н. И. и Б.

И. са разпределени за ползване, както следва:

- открито паркомясто № *, разположено между сграда - тяло * и сграда тяло *, с достъп откъм улица „*****“, в северната част на имота, с площ от 12.45 кв.м. от ПИ *********, с адрес гр. *********, при граници: кафе-бар в сграда № *, паркомясто № *, ул. „*****“;

- открито паркомясто № *, разположено между сграда - тяло * и сграда тяло *, с достъп откъм улица „*****“, в северната част на имота, с площ от 12.45 кв.м. от ПИ *********, с адрес гр. *********, при граници: кафе-бар в сграда-тяло № *, паркомясто № *, паркомясто *, ул. „*****“;

- открито паркомясто № *, разположено между сграда - тяло * и сграда тяло * с достъп откъм улица „*****“, в северната част на имота, с площ от 12.45 кв.м. от ПИ *********, с адрес гр. *********, при граници: стълбищна клетка в сграда - тяло *, пицария в сграда - тяло *, паркомясто № *, ул.

„*****“;

3

- открито паркомясто № *, разположено между сграда - тяло * и сграда тяло * с достъп откъм улица „*****“, в южната част на имота, с площ от 12.45 кв.м. от ПИ *********, с адрес гр. *********, при граници: кафе-бар в сграда - тяло № *, паркомясто № *, ПИ *******;

- открито паркомясто № *, разположено между сграда - тяло * и сграда тяло * с достъп откъм улица „*****“, в южната част на имота, с площ от 12.45 кв.м. от ПИ *********, с адрес гр. *********, при граници: пицария в сградатяло № *, паркомясто № *, ПИ *******.

Твърдят, че въз основа на Нотариален акт № ***, том ***, дело № ****** от ******* г. на СВ-Варна Н. Г. И. и Б. И. придобили в СИО ид.ч. от поземлен имот № ****, кв. *-* по скица и кв. * по документ за собственост, идентичен с поземлен имот № *******, кв. * по новия план на гр. *******“, целият с пощ от 550 кв.м., ** микрорайон на гр. Варна, при граници по предходен документ за собственост: битов комбинат, жилищен блок № **, улица и бул. „*******“. Заявяват, че имотът е частично идентичен с поземлен имот с идентификатор *********, представляващ част от гореописания имот с площ от 448 кв. м., а останалите 102 кв. м. са включени в поземлен имот с идентификатор *******. Преди смъртта на Б. И., на 28.06.2019 г. съпрузите извършили две разпоредителни сделки с идеални части от имота, като продали на „*******“ ООД съответно 44.64 кв. м. и 34.19 кв. м. идеални части от същия. След смъртта на Б. И. останалите 145.17 кв. м. идеални части от имота станали съсобствени на ответниците при квоти, както следва: 96.78 кв. м. идеални части за Н. И., и по 24.195 кв. м идеални части за Ц. Ц. и Г. Ц..

Излага, че на 08.04.2022 г. Н. И. и Г. Ц. дарили на Ц. Ц. съответно 4/6 и 1/6 от 23.7 кв. м. идеални части от поземления имот. На същата дата Н. И. и Ц.

Ц. дарили на Г. Ц. съответно 4/6 и 1/6 от 20.87 кв. м. идеални части от поземления имот. Така квотите на ответниците се променили, както следва 67.07 кв. м. идеални части за Н. И., 37.645 кв. м. идеални части за Г. Ц. и 40.465 кв. м. идеални части за Ц. Ц..

Твърдят, че тъй като В. Я. не извършила в срок уговорените плащания по предварителния договор, на 30.08.2022 г. отправили към нея изявление за развалянето му, с което и отправили и покана за изплащане на месечно обезщетение за ползването на описаните паркоместа в размер на общо 100 лева месечно за паркомясто.

Поддържат, че ищецът отговаря и за забава, като за периода от 05.11.2022 г. до 19.08.2024 г. дължимото обезщетение за забава възлиза на 1287.31 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че Б. Ц. И. е починал на 4

21.11.2021 г., като негови наследници по закон се явяват тримата ответници Н. Г. И. /съпруга/, Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. /синове/.

Към писмените доказателства по делото е приобщен предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 09.07.2020 г. между В. Н. Я., в качеството на купувач, и Б. Ц. И. лично и като представляващ Н. Г. И., в качеството на продавачи /л. 43-46 от гр. д. № **84/2024 г. на ВРС/. Със същия продавачите са се задължили да продадат на купувача подробно описани паркоместа в поземлен имот с идентификатор *********, с адрес: гр. *****“.

Съгласно чл. 2.1 от договора купувачът се е задължил да заплати цена в размер на 36 000 евро, както следва: задатък - 7700 евро, предадени в левовата им равностойност от 15 000 лева на деня на подписване на предварителния договор; 5000 евро, предадени до 31.08.2020 г., 5000 евро, предадени до 30.09.2020 г., 5000 евро, предадени до 31.10.2020 г., 13 300 евро – в срок до 10 работни дни от представяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта. Изрично е вписано, че плащането се извършва по посочена в договора банкова сметка.

Предварителният договор е представен и в оригинал от ответниците /л.

203-206/, като в същия на стр. 3 и 4 под подписа на продавача е вписано „ОМ“.

По повод това отбелязване са допуснати въпроси към назначената съдебнопочеркова експертиза /л. 252-277/. Според вещото лице добавката „ОМ“ не е изпълнена със същата химикална паста като подписа и имената на Б. Ц.. Сочи се, че е невъзможно да се определи дали добавката е изпълнена от Б. Ц. предвид липсата на необходимите признаци за образуване на достатъчна идентификационна съвкупност, както и да се установи към кой момент е извършена тази добавка.

В подкрепа на твърденията си за извършени плащания по предварителния договор след неговото подписване ищецът е представил три броя документи /л. 47-49 от гр. д. № *384/2024 г. на ВРС/.