Решение № 1485 от 04.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. Варна, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20223110105649 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от В. Р. Д. , ЕГН **********, с адрес:

*********, срещу „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 690,38 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) под № 211141369 за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и калник заден десен на собствения на ищеца лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № ******* в резултат от реализирано на 28.03.2022 г. в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“, Пазар „Младост 1“, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, на 28.03.2022 г., около 13:30 ч., в гр.

Варна, на бул. „Цар Освободител“, Пазар „Младост 1“, ищецът бил паркирал собствения си лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № *******, като същият бил блъснат в задна лява част от лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ********. За настъпилото ПТП участниците в същото съставили и подписали двустранен констативен протокол и в него като виновен за произшествието бил посочен водачът на лек автомобил „Форд Рейнджър“.

Последният бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Д.З.“ АД с период на покритие от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., обхващащ момента на ПТП. Ищецът уведомил ответното дружество за 1 настъпилото събитие, за което била образувана застрахователна претенция (щета) под № 211141369, извършен бил оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите щети, в който били обективирани следните увредени детайли: облицовка задна броня и калник заден десен. За тези щети било изплатено застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на сумата от 125,72 лв., с която той изразява несъгласие. Намира, че действителният размер на вредите възлиза на 816,10 лв., поради което счита, че застрахователят следва да му заплати разликата между тази сума и доброволно заплатената такава, или сумата от 690,38 лв.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения частичен иск и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Признава наличието на валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и водача на лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ********, действаща към датата на ПТП, образуването на застрахователната преписка № 211141369, както и изплащането на обезщетение по нея в размер на 125,72 лв. на дата 06.04.2022 г.

Оспорва обстоятелството, че всички посочени щети по собствения на ищеца лек автомобил са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В тази връзка поддържа, че при съпоставяне на уврежданията по двете МПС – участници в произшествието, се установява, че щетата по лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № ******* се изразява единствено в наличието на тънка черна линия по задната броня, която съответства на наличната такава на лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ********. Изтъква още, че останалите вреди, посочени от ищеца, са налични на площ от 30 см, а дебелината на най-външната част на лек автомобил „Форд Рейнджър“ -- протекторът, обграждащ задната му броня, по който са налице следи от съприкосновение, е 12см. Поддържа също, че контактът между двата автомобила е бил изключително лек и не е възможно да е причинил такова голямо вдлъбване на задната броня на лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ и то на конкретното място. Освен това сочи, че е налице значително разминаване между височината на тази вдлъбнатина (ок. 60 см) и наличната драскотина по протектора на задната броня на застрахования лек автомобил „Форд Рейнджър“ (45 см). Твърди още, че при настъпване на ПТП лек автомобил „Форд Рейнджър“ се е движел в посока напред, при което при посериозно съприкосновение капачката на протектора на задната му броня би трябвало да се повреди, каквото увреждане в случая липсва. Затова и счита, че съприкосновението между двете МПС е било в лека степен.

Отделно оспорва иска по размер. Счита, че изплатеното обезщетение е достатъчно, за да покрие настъпилите материални щети по собствения на ищеца лек автомобил, съобразно неговата възраст към датата на ПТП (на над 13 години), която предполага възможност за отстраняване на вредите чрез влагане на части втора употреба.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Й. А., поддържа исковата молба и представя списък на 2 разноски по чл. 80 ГПК.

Ответникът не се представлява. Процесуалният му представител юрк.

И.Г. предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и също представя списък на разноски. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че между „Д.З.“ АД и собственика на лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ******** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.; 2.) че застрахователят е уведомен за процесното ПТП и при него е образувана застрахователна преписка (щета) под № 211141369, както и 3.) че на 06.04.2022 г. по преписката е изплатено застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на 125,72 лв.

От приложения двустранен констативен протокол за ПТП от 28.03.2022 г. се установява, че на посочената дата ок. 13:00 ч. в гр. Варна е настъпило ПТП между застрахования лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ******* и лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № *******. Видно от отразената схема на произшествието, същото е настъпило при извършване на десен завой от водача на лек автомобил „Форд Рейнджър“ в посока от бул.

„Цар Освободител“ към Пазар Младост 1, който е блъснал в задна лява част паркирания след завоя лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“. В протокола е посочено още, че са налице видими материални щети по задна броня на лек автомобил „Форд Рейнджър“ и по калник заден ляв и задна броня на лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“. Отразено е, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „Форд Рейнджър“.

От приложения протокол № 11432-16484658385 по щета № 211141369 (л. 6), съставен от експерт при ответното дружество, се установява, че на 28.03.2022 г. е извършен оглед на лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № *******, при който са констатирани следните увредени негови части и детайли, индивидуализирани чрез отразяване на вида и начина на възстановяването им, а именно: облицовка задна броня – среден ремонт и боядисване и калник заден ляв – лек ремонт и боядисване. Посочените увреждания са видни и на приобщения по делото снимков материал (л. 53-65).

От приложеното свидетелство за регистрация част I на МПС (л. 4) се установява, че от 16.02.2022 г. като собственик на лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № ******* е регистриран ищецът В. Р. Д..

От приетото заключение на допуснатата съдебно-автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. Й. М. (л. 85 и сл.), и изслушването на експерта по реда на чл. 200 ГПК (л. 97 и сл.) се установява, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между двете превозни средства, като лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ е бил в паркирано състояние непосредствено до излаза на бул. „Цар Освободител“ и е бил ударен от лек автомобил „Форд Рейнджър“, извършващ маневра десен завой. Според заключението за лек автомобил „Форд Рейнджър“ ударът е бил в задна дясна странична част, а за лек 3 автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ - в задна лява странична част, при което е увредена задна броня и заден ляв калник на последния автомобил. След извършен оглед на процесния автомобил вещото лице заключава с категоричност, че всички описани негови увреждания са настъпили в резултат от ПТП, вкл. и издиранията по левия заден калник са причинени от калобрана на лек автомобил „Форд Рейнджър“. Според експерта възстановителният ремонт възлиза на 541,84 лв., от които 326,42 лв. за боядисване на задна броня и 215,42 лв. за ремонт и боядисване на заден калник, които суми включват стойността на необходимия труд при средна пазарна цена от 30 лв. с вкл. ДДС за 1 нормочас, автобоя при средна пазарна цена 294 лв. с вкл. ДДС и допълнителни материали в размер на 80 % при ремонт на трета степен.

За установяване механизма на събитието по делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажирания от ищеца свидетел Я. П. (без дела и родство със страните). Свидетелят разказва, че е приятел на ищеца, като на 28.03.2022 г. последният го взел със собствения му автомобил и заедно отишли да обядват на бул. „Цар Освободител“ в гр.

Варна. Споделя, че ищецът паркирал автомобила на пътя след кръстовището към пазара и двамата отишли отсреща, където си поръчали сандвичи. Спомня си, че докато чакали сандвичите бял джип пикап влязъл с по-висока скорост в завоя и блъснал паркирания там автомобил на ищеца. Водачът му спрял и предложил да подпишат двустранен протокол, след което си тръгнал, а те двамата с ищеца отишли при застрахователя му „Д.З.“ АД. Разказва, че в резултат от удара били нанесени щети по автомобила на ищеца – задната броня била вдлъбната и надрана от лявата страна и задният ляв калник също бил надран. Сигурен е, че преди произшествието автомобилът не е имал тези увреждания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава извънсъдебна процедура е проведена, както и че в хода на същата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 125,72 лв., което според ищеца не е достатъчно за репариране на претърпените от него вреди. При така установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо.

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно 4 възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносните последици. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.