Решение № 5504 от 16.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3690/2025
- Вид
- Решение № 5504
- Подписан
- 16.08.2026
- Състав
- Цветелина Евгениева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.179, ал.2, предл. второ · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 24, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5504 гр. София, 16.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветелина Евг. Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20251100103690 по описа за 2025 година
Обективно съединени искове на основание чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Предявени от А. Д. И.-Н., ЕГН ********** от гр. София, бул. ******** п р о т и в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД – гр.София, ЕИК 121265177. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сумата от 30 000лв, предявена частично от 65 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 21.11.2024 г. датата на сезиране на ответника застраховател, до окончателно й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди болки и страдания от настъпило ПТП на 10.11.2023 г. в гр.София, причинено виновно от Д. В. В., ЕГН ********** като водач на лек автомобил марка „Хонда" с peг. № ********, за който е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника застраховател.
Претендира разноски по списък.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД – гр.София, ЕИК 121265177 на първо място възразява по допустимостта на иска, доколкото от механизма на настъпване на произшествието, в което са участвали три леки автомобила не може да 1 установи кой е виновният водач, респ. отговорност за кое застрахователно дружество възниква. Оспорва предявения иск и по същество, вкл. прави възражение за съпричиняване от пострадалата ищца. Претендира разноски по списък.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С предявената на 28.03.2025г искова молба, ищцата твърди, че на 10.11.2023 г. около 16.45ч. в гр. София, по бул. „Тодор Александров" с посока на движение от бул. „Христо Ботев" към бул. „Константин Величков" се движил л.а. марка „Хонда" с per. № ********. управляван от Д. В. В., ЕГН **********, посочена като участник 1, като в района на кръстовището образувано между бул. „Тодор Александров" и ул. „Инж. И. И.ов“, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и неспазване на надлъжна дистанция става причина и реализира ПТП с движещото се пред нея МПС – участник 2, което от удара отскача и блъска управлявания от ищцата л.а. марка „БМВ" с per. № ******** - участник 3. За ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1897983 от 10.11.2023г и на водача на л.а. Хонда" Д. В. Б. бил издаден АУАН № GA 1130043, като ищцата твърди, че последната е виновна за настъпването на удара, като е нарушила чл. 21 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
От удара ищцата претърпяла т.нар. „камшичен удар“, в това число и по причина на обезопасяването й с предпазния колан, но без да има видими травми и след инцидента се прибрала в дома си. В следващите дни, обаче, се появила болка в областта на шията, която се засилвала, станала нетърпима, движенията в областта на врата и шията станали силно ограничени, появило се и изтръпване и ограничени движения в двете й ръце.
На 17.11.2023г. ищцата потърсила медицинска помощ и при прегледа било установено травматично увреждане с насочване за консултация и лечение с невролог. На 22.11.2023 г. ищцата потърсила медицинска помощ в ДКЦ „Неоклиник“ ЕАД, където била констатирана фрактура на 2-ри шиен прешлен, била извършена консултация, при която било констатирано още „увреждания на шийните коренчета“, изискващо активна медикаментозна терапия и имобилизация на шията. Твърди, че тези увреждания довели до 2 трайни затруднения на движението на шията и снагата, което оказало негативно влияние върху начина на живот на пострадалата, изразяващо се в невъзможност да ходи и да стои сама без чужда помощ, да движи врата си в каквато и да е посока и й причинявало болки при хранене, обличане и тоалет, получавала пристъпи на силно главоболие; първия месец трябвало да спазва основно постелен режим без да може да се обслужва сама, разчитала изцяло на своите близки и роднини за обслужването на нейните ежедневни битови нужди; ограничена била и социалната, трудова и семейната й ангажираност; станала неспокойна, тревожна и раздразнителна, загубила здравия си сън и до момента изпитва страх от пътуване с автомобил.
Заявява, че е установено, че за л.а. „Хонда" е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника по застрахователна полица № ВСЗ/23/122003447746 със срок на действие от 25.11.2022 г. до 24.11.2023 г., и на основание чл. 429 от КЗ той дължал обезщетяване на вредите на ищцата.В изпълнение изискванията на чл. 380 от КЗ ищцата сезирала застрахователя-ответник с писмена претенция с вх. № 21662/21.11.2024 г., но в отговор с писмо изх. № 21-6319 06.03.2025г. била уведомена, че и е отказано изплащане на обезщетение. Поради това ищцата предявява претенцията си по съдебен ред.
С подадения отговор ответникът на първо място заявява, че счита иска за недопустим като предявен по нередовна исковата молба – не се сочи кой е участник 2 в инцидента, автомобилът бил ли е в техническа изправност, с валидна гражданска отговорност и на достатъчно разстояние от автомобила пред него с per. № ******** и т.н., а всички това можело да определи като надлежен ответник застрахователя на участник 2. Липсата на посочен участник 2 поставяло ответника в невъзможност да се защити ефективна, като в същото време за него настъпвали и процесуални преклузии за това, конкретно да иска привличане или призоваване на това трето лице.
Оспорва иска и като неоснователен, тъй като ударът е причинен на ищцата от участник 2 и няма данни за вина на шофьора на МПС с per. № ********, респ. за ответника не възниква отговорност. Посочва, че по делото са от значение и всички обстоятелства по поведението на участник 2, вкл. управляваното от него МПС било ли е технически годно за управление, било ли е преминало Годишен технически преглед, имало ли е изправна спирачна 3 система е била в изправност, на какво разстояние се е намирало от автомобила пред него. Дори да се приеме, че водачът на МПС с per. № ******** бил виновен за настъпилото ПТП, то ответникът оспорва да има пряка причинноследствена връзка между удара и травмите на ищцата, която била потърсила първата медицинска помощ на 17.11.2023г - 7 дни след инцидента и травмите може да са били резултат от друго ПТП.
На следващо място ответникът посочва, че изготвеният протокол за ПТП бил издаден на основание чл. 4 от Наредба № 1з-41 от 12 януари 2009г за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. където се уреждала хипотеза на ПТП с материални щети. След като ищцата твърдяла, че е пострадало лице, то протоколът трябвало да бъде издаден на основание чл. 3 от посочената Наредба, за което бил предвиден едномесечен срок от датата на ПТП-то, но такъв протокол липсвал.
На следващо място ответникът прави и възражение за съпричиняване от ищцата по чл. 51. ал. 2 от ЗЗД, тъй като от медицинската документация се установявало че имала остеопороза в областта на шията, това се отразявало на костната структура и било повишения риск от чупливост на костите. Допълва, че твърдените травми биха се проявили непосредствено след настъпване на ПТП, а забавеното търсене на лекарска помощ би могло да допринесе за болките и страданията на ищцата, но за това ответникът не носел отговорност, както и не носел отговорност за здравословно й състояние преди настъпване на процесния инцидент.
Възразява и по размера на търсеното обезщетение, който е прекомерен и не е определен при спазване на понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното му определяне с цел лицето да получи справедливо обезщетяване на всички претърпени вреди, а не да е източник на обогатяване. Такова би било налице в случай, че обезщетението надхвърля действително претърпените емоционални и физически болки и страдания от увредените лица.
4
По тези твърдения на страните, както и предвид извършените от ищцата уточнения, с изготвения по делото проект за доклад съдът прие иска за допустим; разпредели доказателствената тежест между страните и указа на ищцата, че дължи да докаже настъпването на деликта поради противоправното поведение на посочения от нея водач на МПС, претърпените от нея вреди, които са в причинна връзка с инцидента и техния обем, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си по механизма на настъпване на удара, обема на претърпените увреждания и за липсата на причинноследствена връзка между инцидента и сочените от ищцата вреди; посочи фактите, по които не се спори, а именно - наличието на валидно сключената застраховка „Гражданска отговорност” л.а. марка „Хонда" с per. № ********. управляван от Д. В. В., за който ищцата твърди, че й е причинил вредите.
При така разпределената доказателствена тежест, от приетите по делото АУАН с № 1130093/10.11.2023г и наказателно постановление № 234332-029277/04.12.2023 г. на отдел „Пътна полиция“ на СДВР се установява, че на Д. Б., като водач на л.а. „Хонда“ с peг. № ******** е съставен АУАН за това, че на 10.11.2023 г. около 16:45 часа, в гр. София на бул. „Тодор Александров“ като водач на същия лек автомобил, при движение по бул.
„Тодор Александров“ с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул.
„Константин Величков“ и наближавайки кръстовището с бул. „Инж. И. И.ов“, поради неспазване на достатъчно разстояние от спиращият пред нея л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, го удря и от удара л.а. „Фолксваген Пасат“ се измества напред и удря спрелия пред него л.а. „БМВ“ с рег. № ********, с водач ищцата, като по този начин виновно е извършила нарушение на разпоредби по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП: „водачът на пътно превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. С издаденото НП на Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв по чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП, връчено й на 06.12.2023 г. и влязло в сила на 21.12.2023 г.
Водачът Б. беше изслушана като свидетел по делото и даде показания, че на 10.11.2023 г. в светлата част на деня, около 16 ч. следобед, управлявайки л.а. „Хонда“ по бул. „Тодор Александров“ в посока към тунела на „Люлин“, между ул. „Опълченска“ и бул. „Константин Величков“, движейки се в средната лента на булеварда в колона след л.а „Фолксваген“, неочаквано 5 трябвало да „набие“ спирачки, защото не могла да отреагира на спрялата пред нея кола и се ударила в нея. От удара колата подскочила, преместила се и ударила друга кола „БМВ“. Заявява, че в момента на удара л.а. „Фолксваген“ се движел пред нея, не е ускорявал или спирал рязко, не се престроявал.
Спомня си, че се наложило да спре, защото стоповете му светели, всъщност той набил спирачка, но не бил напълно спрял и свидетелката не могла да отреагира и го ударила, т.е. неговите спирачки светели и това я накарало да задейства спирачки. След удара свидетелката останала на място, докато дойде КАТ и видяла, че в първата кола „БМВ“ се намира жена, а във втората кола „Фолксваген“ - мъж. Пристигнал екип на КАТ, съставил й акт, а след това наказателно постановление, което тя платила.
Все във връзка с установяване механизма на произшествието по делото беше допусната и приета и автотехническа експертиза, неоспорена от страните, изводите на която съдът възприема изцяло, като подробни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото. От нея, съдът намира за доказан по делото следния механизъм на произшествието - на 10.11.2023г. около 16:45 часа при сухо пътна настилка л.а. „БМВ 740“ ДК № ********, управляван от А. Д. И.ова, се е движел в гр. София по бул.„Тодор Александров“ в посока към ж.к.„Люлин“ в средна лента и скорост около 20 km/h. След кръстовището с бул.„Инж. И. И.ов“ водачът предприел маневра за спиране поради колона от автомобили. По същото време, л.а. „Фолксваген Пасат“ ДК № ********, управляван от А. Д. К., се движи в дясна лента в същата посока и скорост около 40km/h. Когато се е намирал на около 40 метра от л.а. БМВ, водачът на „Фолксваген Пасат“ предприел маневра за преминаване от дясна в средна лента, възприел спиращите пред него автомобили, предприел маневра за аварийно спиране и спрял на около 1 метър от л.а. БМВ. Лек автомобил „Хонда XR-V“ ДК № ******** се е движел след л.а. „БМВ“ в средна лента и със скорост около 40km/h. Към момента на предприемане на маневра за преминаване в средна лента от водача на л.а.