Решение № 1005 от 22.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. Бургас, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120203207 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Ф.Р. чрез адв. Н. Д. против наказателно постановление № 845095-F839839/25.08.2025г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” Бургас, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, с което за нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ (Наредбата) вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Намира, че неправилно не е прието, че се касае за маловажен случай, не ставало ясно защо е наложен размера на санкцията от 1500 лева, нарушена била Харта на основаните права на ЕС като се позовава на решение на СЕС по отправено преюдициално запитване относно наложени принудителни административни мерки и имуществена санкция, както и намира, че се касае за непропорционалност на санкцията. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н. Д., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество съдът намира следното:

Св. К. У., по повод резолюция за възложена проверка извършила проверка в обект в ***, стопанисван от „***“ ЕООД – „***”. В хода на проверката се установило, че в обекта има монтиран пос-терминал на ***, изведен бил подробен отчет от пос-терминалното устройство, от който се установило, че има приети плащания с кредитни/дебитни карти на 10.08.2025г. в различни часове, подробно описани в АУАН с дата, час на прието плащане и размера на сумата. Изведена била контролна лента на електронен носител КЛЕН за 10.08.2025г. от 00:00 часа до 14:10 часа, от която се установило, че не били издадени фискални касови бележки от налично и работещо в обекта фискално устройство, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. АУАН бил съставен и връчен на 10.08.2025г. на представляващия дружеството. В обекта имало монтирано и въведено в експлоатация, работещо фискално устройство, като независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издавала фискална касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата, с което е прието, че се касае за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/06 на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

АУАН е връчен на управителя на дружеството на 10.08.2025г. като не са вписани възражения, но по-късно постъпило възражение л. 40.

На 25.08.2025г. била издадена и ЗНПАМ, с което за приетото от наказващия орган нарушение била наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана достъп до него за срок от 14 дни. Тази заповед била обжалвана като по настоящото не се представя произнасяне на компетентния съд.

На същата дата - 25.08.2025г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което наказващия орган е възприел фактическите констатации в АУАН и е прието нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/06г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, но само във връзка с едно от множеството, посочени в АУАН извършени плащания чрез постерминал - това извършено на 10.08.2025г. в 05:00 часа с бележка № 015462 на стойност 11,50 лева и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които не са противоречиви и в пълнота сочат за изложената фактическа обстановка, която по същество не се и оспорва от жалбоподателя, чийто аргументи са свързани с неправилно прилагане на закона и правото на ЕС.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от компетентно за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдебният състав намира, че същото следва да се отмени.

На първо място този съдебен състав счита, че не е ясно описано нарушението и в какво се изразява като по този начин съществено е нарушено правото на защита на 2 санкционираното лице и е налице нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая се твърди, че са извършени не едно плащания, като не е била издадена фискална касова бележка, които са описани в АУАН. В АУАН обаче е дадена правна квалификация, само на едно нарушение като не е посочена правната квалификация на всяко едно твърдяно от органа нарушение. Изрично нормата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Разпоредбата на закона е в единствено число, което сочи, че всяко отделно нарушение следва да е ясно и конкретно описано и да са посочени съгласно т. 5 на чл. 42 ЗАНН законните разпоредби, които са нарушени за всяко едно нарушение. В случая, макар да е издадено наказателно постановление за всяко плащане отделно и да е наложена отделна санкция, не се санира нарушението, че с АУАН не е дадена квалификация на всяко едно нарушение. По този начин се нарушава съществено правото на защита на санкционираното лице още в първия възможен момент да възрази и да ангажира конкретни доказателства и направи конкретни доказателствени искания във връзка с ангажирането на отговорността му за всяко едно плащане, за което се твърди, че не е издаден фискален касов бон.

На следващо място административно – наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана за осъществено нарушение по чл.118, ал.1 ЗДДС. Съобразно цитираната правна норма всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на тази разпоредба, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки са определени с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 ЗДДС, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Съгласно чл.25, ал.6 от Наредбата, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В настоящия случай безспорно се установява и не се спори между страните, че в случая жалбоподателят не е регистрирал и отчел извършената от него продажба в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. В този смисъл се явява извършено нарушението по чл.118, ал.1 ЗДДС. Настоящата инстанция констатира обаче, че 3 юли месец 2025г. е постановено решение на СЕС по дело С-733/2023 г., по повод на което има неедно произнасяния на Административен съд Бургас и са отменени решения на РС Бургас, включително и на настоящия състав по повод дадения отговор по отправеното преюдициално запитване - Решение № 8754/16.10.2025г. по канд № 1245/2023г. на АС Бургас; Решение № 9251/28.10.2025г. по канд № 1242/2023г. на АС Бургас, Решение № 10053/17.11.2025г. по канд № 1235/2023г. на АС Бургас и мн.др. Според решението по дело С-733/2023 г.: 1). чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчно задължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение, че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект“, в който е извършено нарушение, и забрана достъпа до него, 2). чл. 273 от Директива 2006/112 и чл. 49, § 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

Решението на СЕС съобразно отправените преюдициални въпроси дава отговори в две насоки. Първата е свързана с едновременното налагане на административно наказание и принудителна административна мярка за едно и също нарушение, като приема, че такова едновременно налагане е недопустимо, тъй като за едно и също неизпълнение на данъчно задължение след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчно задълженото лице се налага както имуществена санкция (по реда на ЗАНН), така и мярка „запечатване на търговски обект“ (по реда на АПК), които подлежат на обжалване пред различни съдилища и по този начин правната уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 г.). Същевременно СЕС е изложил мотиви и относно втория въпрос, свързан с пропорционалността на наложената санкция, като е посочил, че според този принцип предвидените в националното законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от законодателството цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказаните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект, но същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта на закона.

Настоящият състав счита, че в процесния случай са налице и двете хипотези, обсъдени в решението на СЕС по дело С-733/2023 г., а именно конкретното нарушение е санкционирано по реда на ЗАНН, а същевременно е наложена и принудителна 4 административна мярка, като не е извършен анализ от органа дали кумулативното им приложение не надхвърля границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от законодателството цели. Същевременно нарушението, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за плащане на 11,50 лв. е санкционирано с имуществена санкция в размер на 1500 лв. и по този начин е нарушен принципът на пропорционалност, съпоставяйки размера на избегнатото с нарушението плащане на ДДС с размера на наложената санкция. В случая несъмнено по отношение на пропорционалността следва да се отчете още едно обстоятелство, което е известно от описанието на фактите, изложени в наказателното постановление и АУАН, а именно, че за абсолютно идентични нарушения, извършени в период от един ден, дружеството е санкционирано повече от 10 пъти като следва да се отчете и че плащанията са извършени чрез пос-терминал, посочено е и основанието за плащането. Настоящият казус напълно покрива критериите, по които е налице произнасяне по горните производства. Следва да се отбележи изрично, че съдът не разполага със законова възможност да намали размера на наложената имуществена санкция, тъй като липсва предвидена такава законодателна възможност, поради което и обжалваното НП следва да бъде отменено.