Решение № 154 от 23.06.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Габрово, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20254200500292 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение №45/05.03.2025г. по гр.д.№587/2024г. на РССевлиево, с което на основание чл. 232 ал. 2 ЗЗД Д. Й. Д., ЕГН **********, е осъден: да заплати на ЗППК „Росица“- гр. Севлиево, ЕИК 107016524, сумата от 2 880 лв. с ДДС- неплатени наемни вноски по Договор за наем на гараж, находящ се в стопанския двор на кооперацията за периода 01.01.2020г. до 31.12.2023г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба- 30.04.2024г., до окончателното изплащане; да освободи и предаде на ЗППК „Росица“- гр. Севлиево заеманият гараж, находящ се в стопанския двор на кооперацията.

Присъдени са и разноски.

В жалбата на Д. Д., чрез адв. Г., се излагат съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва изцяло да се отмени.

Първоинстанционният съд не взел под внимание възраженията за проведеното събрание на кооперацията- за надлежната легитимация на присъстващите, че няма изразено решение гаража да се даде под наем. Жалбоподателят твърди, че нямало реално взето решение на събранието на кооперацията той да заплаща наем, не знаел, че следва да заплаща наем за гаража на кооперацията, който ползва, нито в какъв размер. Неправилно били кредитирани показанията на свидетелите, в които се сочело, че бил определен наем, който да заплаща в размер на 50 лева месечно, тъй като били хаотични, неопределени и не почивали на лични възприятия. Св. К. бил страна по делото и не можел да 1 бъде свидетел. Издаването на фактура на 28.02.2024г. за заплащане на наем за гараж за 48 месеца противорачело на данъчните и финансови закони- следвало да се издава ежемесечна фактура.

Претендира се обжалваното решение да се отмени изцяло и да се присъдят разноски.

За да уважи предявените искове с правно осн. чл. 232 ал.2 ЗЗД и чл.233 ГПК, РС- Севлиево е изложил съображения, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства /протокол № 5 от 17.12.2019г. от проведено заседание на ЗППК „Росица“, покана от ЗППК „Росица“ до ответника от 19.03.2024г., фактура №1025:28.02.2024г., показанията на св. Р.Д.С. и св.Д.Н.

К./, се установява несъмнено, че ищецът е отдал за временно и възмездно ползване процесния обект. Горното се подкрепя и от изпратената до ответника покана, в която се съдържа изрично изявление за дължимостта на наемните суми. Ответникът е бил уведомен, че дължи наемна цена, но е бездействал и не заплащал същата. Последният не отрича, че е ползвал гаража през процесния период, както и че не го е освободил. От приетата по делото покана и разписка до ответника, се установява, че същият е уведомен, че договорът за наем се счита прекратен, поради неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена. Наемните отношения между страните са били прекратени и с факта на подаването на исковата молба по чл. 233 ал.1 ЗЗД, която също има характер на предизвестие. След прекратяване на наемните правоотношения, същите не могат да бъдат продължени или подновени едностранно от бившия наемател, при което положение, съгласно разпоредбата на чл. 233 ал.1 ЗЗД, той е длъжен да върне наетата вещ, която задържа без правно основание.

Окръжен съд- Габрово, като взе предвид данните по делото, възраженията във въззивната жалба и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира същата за неоснователна по следните съображения:

По делото не е спорно, че ЗППК „Росица“- гр. Севлиево е собственик на гараж, находящ се в стопанския двор на кооперацията, който Д. Й. Д. ползва от 17.12.2019г.

Въз основа на писмените доказателства и на свидетелските показания, които следва да се кредитират като кореспондиращи помежду си и неопровергани от други доказателства по делото, за правилен следва да се приеме изводът на първоинстанционният съд за наличие на сключен договор за наем. Договора за наем е неформален- може да бъде сключен устно, както в случая. От съдържанието на извършените от страните действия, както и от представените по делото писмени и гласни доказателства, може да се заключи, че са налице съвпадащи волеизявления между съконтрахентите по съществените елементи на договора за наем- вещта и цената. Наемодателят е предал на наемателя вещта, предмет на наемния договор, изпратил му е покана, в която се съдържа изрично изявление за дължимостта на наемните суми. Наличието на договор за наем се установява и от гласните доказателства, събрани по делото- показанията на св. Р.Д.С. и св.Д.Н. К., като 2 нито един от тях не е страна по делото, както се твърди във въззивната жалбастрана по делото е ЮЛ- кооперация, а не нейните членове или работници.

Съгласно чл.164 ал.1 т.3 ГПК свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност, по- голяма от 5 000 лв., освен ако са сключени между посочените в разпоредбата лица- съпрузи, роднини и т.н. В случая изключението не е налице и свидетелски показания са допустими- договора е на стойност под 5 000 лева, поради което не съществува пречка твърдението на кооперацията за сключен между страните договор за наем да се доказва със свидетелски показания. По настоящото дело свидетелите са установили наличието на устният договор за наем на гаража и уговорките по същия- да се заплаща месечна наемна цена на кв.м., каквато се заплаща от всички наематели, съгласно установен и определен ред от кооперацията за всички наематели, още преди сключване на този договор.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят Д. за липса на договор за наем- че същият няма качество на наемател, а гаража му е предоставен от кооперацията за ползване безвъзмездно, тъй като: събранието от 17.12.2019г. било опорочено- не била направена достатъчна надлежна легитимация на присъстващите на събранието, тъй като били обозначени само с две имена, в дневният ред не било посочено, че ще се обсъжда въпрос за заплащане на наем, няма изразено решение гаража да се даде под наем и т.н.

Освен, че тези възражения, касаещи проведено заседание на УС и КС на кооперацията, не касаят процесният спор, то решения на органи на кооперацията с посочените жалбоподателя съображения могат да бъдат атакувани само от членове на същата и то в определен срок. В случая Д. Д. не твърди да е член на кооперацията и няма данни проведеното на 17.12.2019г. заседание да е било атакувано.

Ирелевантно е също съображението, че не е издавана фактура всеки месец, а е издадена една обща фактура за процесният период- наличието или липсата на фактура не освобождава наемателя да заплаща наемната цена.

Предвид гореизложеното, поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди. Въпреки, че във въззивната жалба се претендира решението на РС- Севлиево изцяло да се отмени, в същата не са изложени възражения по уваженият иск за освобождаване и предаване на кооперацията на гаража, който е нейна собственост, за да бъдат обсъдени, съобразно чл.259 ГПК.

Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на другата страна разноски за въззивната инстанция съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК- в размер на 400 лева.

Водим от гореизложеното съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №45/05.03.2025г. по гр.д.№587/2024г. на РССевлиево.

ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: ** да заплати на ЗППК „Росица“- гр. Севлиево, ЕИК 107016524, с адрес на управление- зона „Изток“, ул. „ПЖК“ № 1, сумата 400 лева разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4