Решение № 302 от 19.07.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Велико Търново, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20244110200055 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от Е. Е. М., чрез адв. С. от ВТАК срещу Наказателно постановление № 23-1275-002121/10.11.2023 г. на Началник сектор "ПП" в ОД МВР В.

Търново, с което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 50 лв. и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 50 лева. С жалбата се навеждат твърдения за нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост. Претендира се отмяна обжалваното НП и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание се явява пълномощника й, който поддържа изцяло депозираната жалба и претендира сторените разноски.

Ответната страна в производството - Началник сектор "ПП" в ОД МВР В. Търново, редовно призована не се представлява и не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.10.2023 г. в 17:25 часа, в гр. В. Търново, на кръстовище, образуван от ул.

„Магистрална“ и ул. „Краков“, в посока към гр. София, жалбоподателката управлявала л.а. марка **, като по време на управление използва мобилен телефон без устройство , 1 позволяващо използването му без участието на ръцете й и не използвала обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила. Оипсаното било констатирано от св. А. И. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ в ОД МВР – Велико Търново и в присъствието на св. С. С. – също служител на сектор „ПП“ в ОД МВР – Велико Търново. Съставили АУАН серия GA № 1090148 от същата дата 06.10.2023 г. в присъствието на жолбоподателката. Квалифицирали описаното като нарушение по чл. 104а от ЗДвП и по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е било издадено и атакуваното НП, връчено лично на жалбоподателката на 08.12.2023 г.

В законоустановения срок, пред наказващия орган, е депозирано възражение срещу съставения АУАН.

В обжалваното НП е описана тъждествена фактическа обстановка, констатирана и установена във вече издадения АУАН, включително и възприета правната квалификация на установеното с АУАН. Административнонаказващият орган приел, че били осъществени съставите на нарушения по чл. 104а от ЗДвП и по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на е наложена „Глоба“ в размер на 50 лева за първото нарушение, а за второто на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 50 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото доказателства: АУАН серия GA № 1090148/06.10.2023 г., НП № 23-1275-002121/10.11.2023 г. на Началник сектор "ПП" в ОД МВР В. Търново, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, отнасяща се до жалбоподателката, докладна записка и възражение входирано при ответника по жалбата на 13.10.2023 г.

При така установената фактическа от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките законоустановения срок, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи), в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

По отношение на наложеното наказание по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 вр. чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП:

Съгласно посочената разпоредба от ЗДвП, на наказание подлежи водач, който не изпълнява задължението (предвидено в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП) за използване на предпазен колан. От представените писмени доказателства се установява от фактическа страна, че жалбоподателката е управлявал МПС - лек автомобил, без да използва предпазен колан. От 2 друга страна обаче, фактическите констатации, описани в АУАН GA № 1090148/06.10.2023 г. не бяха потвърдени, в хода на съдебното следствие от актосъставителя и свидетеля по акта.

В този смисъл същите останаха недоказани в хода на съдебното следствие.

Административнонакзващият орган не положи достатъчно усилия, за да установи и докаже с допустимите от закона доказателства, отразените в АУАН фактически констатации, подлежащи на доказване до установяване на противното /в този смисъл Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС на РБ – т.7 от същото/. Следва да се сподели, че в тежест на ответника по жалбата /наказващия орган/ е да докаже административното обвинение от обективна и субективна страна, с допустимите от закона доказателства. В конкретният случай, съдът положи усилия да призове редовно актосъставителя и свидетеля по акта.

Същите независимо от неколкократното им редовно призоваване и съответно неявяването ми, в хода на съдебното следствие, без да посочват обективни и уважителни причини за това, респективно ответната страна не положи някакви усилия да ангажира доказателства в подкрепа на обвинителната си теза, включително и да осигури явяването на свидетелите.

Ето защо, при оспорване на фактите описани в АУАН и възприети от наказващия орган в оспореното НП, от страна на жалбоподателката, че е била с поставен обезопасителен колан, с който управляваният от нея лек автомобил е бил оборудван, останаха недоказани по безспорен и категоричен начин от наказващият орган. Както вече се сподели по-горе в тежест на същият е да стори това. Освен това жалбоподателката е категорична, че е била с поставен предпазен колан, който е премахнала в момента, в който е преустановила движението на автомобила /спряла/. Поради което настоящият състав прие, че не е безспорно установено и доказано осъществяването от обективна и субективна страна, нито състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, нито този по чл. 104а от ЗДвП.

Последната разпоредба гласи, че - „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му“.

Според настоящата инстанция нарушенията описани в оспореното НП остават недоказани и необосновани, поради което НП подлежи изцяло на отмяна.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63 д от ЗАНН в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лева за един адвокат, така както са поискани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1275-002121/10.11.2023 г. на Началник сектор "ПП" в ОД МВР В. Търново, с което на Е. Е. М. от гр. Търговище на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 50 лева и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл.

3

104а от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 50 лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД МВР Велико Търново да заплати на Е. Е. М. с ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляващи направени по делото разноски за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок от обявяване на решението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4